Решение № 7730 от 27.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13549/2015 г.

Решение № 7730 от 27.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13549/2015 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производство по реда на чл. 245 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - Пловдив, за отмяна на влязлото в сила решение № 873 от 29.04.2015 г. по административно дело № 3509/2014 г. на Административен съд - Пловдив. В искането за отмяна се поддържат доводи по чл. 246, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 239, т. 5, предложение първо от АПК. Твърди се, че вследствие нарушаване на съответните правила ТП на НОИ - Пловдив е било лишено от процесуална възможност да участва в съдебното производство и да защити своите права и законни интереси. Ответната по това искане страна - Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), изразява становище, че то е неоснователно. Другият ответник в производството по отмяна Й. Г. Д.-Х. от гр. Сопот, действаща чрез процесуалния си представител адв. Алексиев, оспорва молбата за отмяна като неоснователна и пледира за оставянето й без уважение. Върховният административен съд, шесто отделение намира искането за отмяна за процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 240 във връзка с чл. 247 от АПК, но неоснователно по следните съображения: С експертно решение (ЕР) № 2372 от зас. № 114 от 20.06.2014 г. на специализирана ТЕЛК "Очни болести" при "МБАЛ Пловдив" АД на освидетелстваното лице Й. Г. Д. е определена 100 % трайно намалена работоспособност (ТНР) с чужда помощ пожизнено за заболяване с водеща диагноза вродена глаукома. По жалба на председателя на медицинската комисия при ТП на НОИ - Пловдив с решение № 0339 от зас. № 116 от 22.10.2014 г. специализиран състав на НЕЛК по очни болести е отменил това решение на ТЕЛК в частта по оценка на трайно намалената работоспособност и срок на инвалидност, като е определен 100 % ТНР без чужда помощ и срок на инвалидизиране за три години, считано до 01.06.2017 г. Решението на НЕЛК е обжалвано от Й. Г. Д.-Х. пред Пловдивския административен съд, в производството пред когото са участвали жалбоподателката Д.-Х. и НЕЛК като ответник, а заинтересована страна не е конституирана. С процесното решение № 873 от 29.04.2015 г. по административно дело № 3509/2014 г. Административен съд - Пловдив е отменил оспореното пред него експертно решение от 22.10.2014 г. на специализирания състав на НЕЛК, върнал преписката на Националната експертна лекарска комисия за ново произнасяне в съответствие с указанията на съда в мотивите (в тях решаващият съдебен състав е отбелязал, че в зрителното състояние на жалбоподателката не може да се очаква подобрение и че тя не може да се придвижва в непозната среда без чужда помощ), и е осъдил НЕЛК да заплати на Й. Г. Д.-Х. разноски в размер на 450 лв. Така постановеният съдебен акт не е атакуван от страните по делото или Прокуратурата пред Върховния административен съд и е влязъл в сила. В изпълнение на съдебното решение специализираният състав на НЕЛК по очни болести е постановил ЕР № 0396 от зас. № 103 от 17.09.2015 г., с което е определил на Й. Г. Д.-Х. 100 % трайно намалена работоспособност със срок пожизнено и е признал правото й на чужда помощ. Като съобрази така установената фактическа обстановка, от правна страна настоящият съдебен състав намира, че за да е налице хипотезата на чл. 246, ал. 1 от АПК, лицето, което не е било страна по делото, е следвало да има качеството на заинтересована страна в съдебното производство, в което е постановено влязлото в сила решение, имащо сила спрямо него, и то да е неблагоприятно. Нормата не е приложима за всички неучаствали по делото лица, а само за тези, които са имали обезпечено от закона право на участие в него при кумулативното наличие и на останалите две посочени предпоставки. В случая те не са налице спрямо ТП на НОИ - Пловдив, което правилно не е било конституирано в първоинстанционното съдебно производство като заинтересована страна. Ако и подателят на искането за отмяна да не е участвал като страна по делото пред административния съд, това е така, защото същият не е имал гарантирано от закона право да участва като страна по това дело. Доводите за противното в искането за отмяна не могат да бъдат споделени. Под "заинтересовани лица" разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от АПК, която определя страните в съдебно-административното производство, има предвид заинтересованите граждани и организации съгласно чл. 15, ал. 1 от АПК, чиито права, свободи или законни интереси са или биха били засегнати от административния акт или от съдебното решение или за които те биха породили права или задължения. В същия смисъл с разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от АПК е предвидено, че страни в административното производство са привлечените и встъпилите заинтересовани граждани и организации по дефиницията на § 1, т. 2 от ДР на АПК (юридическо лице или сдружение на юридически или физически лица, което е организационно обособено въз основа на закон). Налице е обаче разлика между заинтересованите страни в административното производство и заинтересованите страни в съдебно-административното производство, защото не всяка заинтересована в административното производство страна е такава и в съдебното производство. За да придобие качество на заинтересована страна в съдебния процес съответният правен субект трябва да бъде страна по материалното административно правоотношение (такива в случая са освидетелстваното физическо лице и органите на медицинската експертиза, а не и медицинската комисия към ТП на НОИ). Административните органи, които са упражнили законово предоставени им правомощия в производството по издаване на крайния административен акт, подлежащ на съдебно обжалване по силата на закона, не са заинтересовани лица и организации с лично засегнати права и законни интереси от издаването или отмяната на акта. Поради това те нямат качеството на страни в съдебното производство и произтичащите от това качество процесуални права. В подкрепа на това разбиране е и разпоредбата на чл. 162, ал. 2 от АПК. В този смисъл Териториалното поделение Националния осигурителен институт - Пловдив не е било надлежна страна с право на процесуално участие в редовния съдебен процес пред Административен съд - Пловдив. Извън горното, влязлото в сила съдебно решение не е в състояние да засегне правната сфера на искателя, който не е бил страна по делото, и да породи неблагоприятни за него правни последици. Предоставеното по чл. 245, ал. 1 от АПК право на трети лица да искат отмяна на влезли в сила съдебни решения се отнася за случаите, при които съдебното решение разпростира силата си на присъдено нещо спрямо тези трети лица поради неделимостта на спорното административно правоотношение, която хипотеза в случая не е налице. Когато гражданин се яви пред ЛКК, НЕЛК или ТЕЛК и бъде освидетелстван, на него му се издава решение на административния орган, копие от което решение задължително се изпраща в съответното ТП на НОИ за сведение и в този смисъл, това решение може да бъде обжалвано от медицинската комисия на ТП на НОИ. Съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 6 от Кодекса за социално осигуряване в приложимата за казуса редакция в случай, че медицинската комисия реши, че експертните решения на ТЕЛК и НЕЛК са неправилно издадени, председателят й подава жалба срещу решенията на органите на медицинската експертиза в 14-дневен срок от деня на получаването им в съответното териториално поделение на НОИ. В случая обаче единствено Й. Г. Д.-Х. е обжалвала пред първоинстанционния съд решението на НЕЛК от 22.10.2014 г. Освен това, в конкретния случай няма пречка, ако медицинската комисия при ТП на НОИ - Пловдив реши, че новото експертно решение № 396/17.09.2015 г. на НЕЛК (с което е изпълнено решението на Административен съд - Пловдив и е призната пожизнено инвалидността и правото да ползва чужда помощ на освидетелстваното лице) е неправилно издадено, председателят й да подаде жалба срещу него до съда в 14-дневен срок от деня на получаването му в съответното териториално поделение на НОИ. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не може да се приеме, че ТП на НОИ - Пловдив е било лишено от възможността да участва в делото на Административен съд - Пловдив вследствие на нарушаване на съответните съдопроизводствени правила и, че решението на съда има сила за искателя. Предвид това подаденото на основание чл. 246, ал. 1 във връзка с чл. 245, ал. 1 от АПК искане за отмяна се явява неоснователно и като такова не следва да бъде уважено. Мотивиран така, Върховният административен съд, шесто отделение