Решение № 7082 от 6.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6606/2016 г.

Решение № 7082 от 6.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6606/2016 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "ОДОП" - В. Т. против решение № 138/21.04.2016 г., постановено по адм. д. № 745/2015 г. по описа на Административен съд -В. Т., с което е отменен РА № Р-04001514002312-091-001/02.06.2015 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - В. Т. в частта, потвърдена с решение № 403 от 05.10.2015 г. на директора на Д "ОДОП" - В. Т. В жалбата се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в материална незаконосъобразност на решението в обжалваната част, за което подробно се развиват съображения в жалбата. Иска се отмяна на решението на АС - В. Т. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът - ЕТ "Д.-Г. Г." в представен по делото писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред АС- В. Т. е бил Ревизионен акт № Р-04001514002312-091-001/02.06.2015 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - В. Т. в частта, потвърдена с решение № 403 от 05.10.2015 г. на директора на Д "ОДОП"- В. Т., относно допълнително начислен ДДС в общ размер на 8919.40 лв. и лихви в размер на 4 220.47 лева. С решението си първоинстанционният съд е отменил РА в обжалваната му част, като е приел, че не са налице данни за укрити приходи за периода м. 12.2008 г., м. 01, 04, 06, 09, 10.2009 г.; м. 01 - 11.2010 г.; м. 01, 02, 03, 04, 05, 06, 07, 08, 09 и 12.2011 г.; м. 07 и 10.2012 г.; м. 08, 09, 10, 12.2013 г. по отношение на издадените фактури от доставчиците /9бр./. Съдът не е споделил тезата на ревизиращия орган, че само с факта на издаване на фактурите е доказана доставката на стоките. Приел е, че процесните фактури, които не са придружени от съпътстващи документи, немогат да се разглеждат като реализирани сделки по доставка на стоки, които впоследствие са продадени, като по този начин е формирана данъчна основа, която подлежи на облагане с пряк данък, поради което е отменил РА в обжалваната му част. Касационната инстанция намира, че с обжалваното съдебно решение правилно и законосъобразно е отменен РА, в частта му в която са определени задължения в общ размер на 8919.40 лв. и лихви в размер на 4 220.47 лева. Фактурите, издадени от деветимата доставчици, за които е установено, че не са осчетоводени при РЛ, съответно не са заприходени като получени фактурираните стоки, се установява следното: Фактурите са представени на приходните органи от трети лица по делото - доставчици на РЛ. Видно е от приетия по делото доказателствен материал е, че част от фактурите не са подписани от представител на ревизираното лице. Друга част са подписани за получател, като не е ясно кое лице е положило този подпис. Т. фактури са годни като документи, тъй като съгласно ЗСч не се изисква като задължителен реквизит наличието на подпис. Т. фактури обаче не могат да служат като доказателства, че стоката е получена, предадена на получателя в търговския му обект. В РА и РД приходните органи застъпват тезата, че с издаване на фактурите стоките по тях следва да се считат получени при получателя и реализирани. В тази връзка обаче от една страна следва да се налице годни писмени доказателства, каквито част от фактурите не са поради липса на подпис на получател, а от друга страна следва да е установена т. нар реалност на доставката. Следва да са налице доказателства за наличие на реално извършени доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. В тази връзка релевантни доказателства са двустранно подписани приемо-предавателни протоколи във връзка с прехвърляне на правото на собственост върху родовоопределените стоки, плащане от страна получателя, доказано изходящо от него /например по банков път/, изписване на стоките от склад на доставчиците и др. първични счетоводни документи. Освен липсата на данни за реално извършени доставки липсват доказателства и за последваща реализация на стоките. Предвид установената редовност на воденото счетоводство, липсата на данни за получени приходи от други доставки, извън заприходените при търговеца, навежда на извода, че такива приходи не са реализирани. Предвид изложеното дотук настоящият касационен състав намира, че с оглед на събраните доказателства делото е било изяснено от фактическа страна като е оборена презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК относно верността на фактическите установявания в РА досежно приетото от приходните органи наличие на реализиран оборот, върху който не е начислен ДДС, в резултата на продажби на стоки, получени по фактури, които не съдържат подпис на РЛ, издадени от посочените по-горе доставчици и неосчетоводени при РЛ. Не се установява наличие на доставка и данъчно събитие по всяка от тези фактури, както и впоследствие наличието на реализиран оборот за описаните в тях стоки. Недоказаният факт е неосъществен факт, т. е. при липса на данни за реалност на доставките, се приема, че те не са такива. В този смисъл спорен е бил въпросът налице ли е реалност на доставките по процесните фактури. Въз основа на всички тези релевантни обстоятелства, са направени правилни фактически и правни изводи. Приетата нереалност на доставките е обоснована, поради което РА в обжалваната му част се явява незаконосъобразен. С оглед на изложеното, касационната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" В. Т. се явява неоснователна. Разноски: С оглед изхода на спора на ЕТ "Д.-Г. Г." като ответник по касация следва да бъдат присъдени разноски в размер на 600 лв. за касационната инстанция. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,