Решение № 3930 от 21.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11988/2021 г.

Решение № 3930 от 21.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11988/2021 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Д. Ц. против решение № 22/26.02.2021 г. по адм. д. № 2/2019 г. по описа на Административен съд – Габрово. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли да бъде отменено решението на съда. Ответникът – Община Габрово, редовно призована, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Ищецът не е доказал вредоносен резултат, който да е непосредствена последица от твърдяните действия на посочения като ответник административен орган по повод сключения граждански брак между него и третото лице. Обратното е установено – бракът е сключен съгласно изискуемия от закона ред при спазване на установените в Семейния кодекс предпоставки. Гражданският брак е продължил до прекратяването му със съдебно решение № 463/18.12.2015 г. по гр. дело № 1529/2015 г. на РС – Габрово, като през посочения период от датата на сключването му до прекратяването на брака, се приема че същият е произвел своите правни последици. Споделям изцяло и напълно изводите на първоинстанционния съд, че вероятно претърпените неимуществени вреди от ищеца не произтичат от действия или актове на ответника, респективно от съставения Акт за сключен граждански брак, както и от действията на служителя на ответника – длъжностното лице по гражданското състояние. Липсата на незаконосъобразни действия или актове и причинно-следствена връзка между тях и претърпените от ищеца неимуществени вреди обосновават приетия от съда извод, че в случая не е осъществен в изискуемия по чл. 203 АПК във връзка с чл. 1 ЗОДОВ фактически състав. Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството е образувано по искова молба от Д. Ц. срещу Община Габрово за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в страдания и увреждане на здравето, в размер на 20 000 лева, причинени от волеизявление на длъжностно лице по гражданско състояние - кметски наместник в [населено място], общ. Габрово, материализирано в акт за граждански брак № 1 от 06.02.2008 г. Съдът е отхвърлил предявения иск. Изложил е мотиви, че по отношение както на действията на кметския наместник на [населено място], общ. Габрово, съставил посочения акт за граждански брак, така и на самия Акт № 1/06.02.2008 г. по регистъра на [населено място], общ. Габрово е налице произнасяне досежно законосъобразността им в постановеното решение на ГРС по гр. д. № 1180/2018 г., така и в потвърдителните актове на ГОС и ВКС, поради което не е възможността посочените актове и действия да бъдат предмет на обсъждане или отмяна в настоящото съдебно производство. Обосновал се е, че в производствата по реда на ГПК съдът е обсъдил подробно доводите на ищеца Ц., както и приложените по делото писмени и гласни доказателства и е стигнал до извода, че предявения иск от Д. Ц. против волеизявление на длъжностно лице по гражданско състояние - кметски наместник на [населено място], общ. Габрово, материализирано в Акта за граждански брак, е неоснователен. Съдът е посочил, че при тези данни не са налице елементите от състава на чл. 203, ал. 2 от АПК, а именно да са налице незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред. Решението е правилно. Съдът е изложил обосновани мотиви, съобразени с приложимия материален закон. От фактическа страна е установено, че между ищеца Д. Ц. и Ц. Ц. е сключен граждански брак на 06.02.2008 г., като за това обстоятелство е съставен Акт за граждански брак № 1/06.02.2008 г., подписан от кметски наместник на [населено място], общ. Габрово. Така сключения граждански брак е прекратен по съдебен ред, с влязло в сила съдебно Решение № 463/18.12.2015 г. по гр. д. № 1529/2015 г. на РС - Габрово, като прекратяването е по вина на съпругата Ц. Ц. Със същото съдебно решение е признато за недоказано оспорването на истинността на Удостоверение за сключен граждански брак от 22.06.2015 г. между Д. Ц. и Ц. Ц., издадено от длъжностно лице по гражданско състояние при Община Габрово. С Решение № 248/03.07.2019 г. по гр. д. № 1180/2018 г. на ГРС е оставен без уважение предявения иск на Д. Ц. срещу волеизявление на длъжностно лице по гражданско състояние - кметски наместник на [населено място], общ. Габрово, материализирано в акт за граждански брак № 1/06.02.2008 г. по регистъра на [населено място], общ. Габрово. Така постановеното съдебно решене на РС Габрово е потвърдено с решение № 45/07.02.2020 г. по в. гр. д. № 382/2019 г. по описа на ГОС, като с Определение № 721/29.10.2020 г. по гр. д. № 2059/2020 г. по описа на ВКС не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 45/07.02.2020 г. по в. гр. д. № 382/2019 г. по описа на ГОС. При тази фактическа обстановка, обосновано административният съд е приел, че не може да обсъжда отново твърденията на ищеца за незаконосъобразност на волеизявлението на длъжностно лице по гражданско състояние - кметски наместник на [населено място], общ. Габрово, материализирано в акт за граждански брак № 1/06.02.2008 г. по регистъра на [населено място], общ. Габрово. Посочените по-горе съдебни решения са разрешили със сила на пресъдено нещо спора относно валидността както на сключения граждански брак между Д. Ц. и Ц. Ц., така и относно волеизявлението на длъжностното лице по сключването му. Правилно съдът е посочил, че предвид изхода на спора по посочените граждански дела, не е налице първата предпоставка за пораждане на отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно - незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,