Решение № 4388 от 28.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1359/2013 г.

Решение № 4388 от 28.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1359/2013 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ/РУ "СО" гр. Стара Загора срещу решение № 252 от 12.12.2012 г. на Административен съд Стара Загора по адм. дело № 340/2012 г. С него е отменено по жалба на Гошо Колев Георгиев решение № 102 от 26.7.2012 г. на ръководителя на ТП на НОИ/РУ "СО" гр. Стара Загора като незаконосъобразно и се обявяват за нищожни потвърдените с него разпореждания № 233-00-355-26 от 11.6.2012 г. и № 233-00-355-27 от същата дата на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ РУ "СО" гр. Стара Загора. Поддържат се доводи за неправилност вследствие нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК поради което се иска отмяната му. Свеждат се до неправилните изводи на съда относно компетентността на органа, произтичаща от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица. Поддържа се, че няма противоречие между цитираната наредба и КСО. Ответникът - Гошо Колев Георгиев не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Правомощията на длъжностното лице са изчерпателно изброени в чл. 54ж, ал. 1 и 2 от КСО и разширителното тълкуване на закона или с подзаконов акт е недопустимо, защото му противоречи. Решението е правилно. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на спора в административния съд е решение на ръководителя на ТП на НОИ/РУ "СО" гр. Стара Загора, потвърждаващо две разпореждания на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ РУ "СО" от 11.6.2012 г., касаещи лицето Гошо Колев Георгиев. С едното се отменя предходно разпореждане за отпускане на обезщетение за безработица, а с другото се отказва отпускането на парично обезщетение за безработица. За да ги обяви за нищожни съдът е приел, че разпорежданията са издадени без да има образувано ново производство без да са установени нови факти от значение за разрешаване на случая и без предходните разпореждания да са обжалвани. Съобразявайки правомощията на органа съдът е извел правен извод за липса на материална компетентност по чл. 54ж, ал. 1 и 2 от КСО на длъжностното лице да изменя или отменя предходно свое разпореждане. При тези съображения е отменено решението на ръководителя на ТП на НОИ и разпорежданията са обявени за нищожни. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 54ж, ал. 1 от КСО паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица. В чл. 54ж от КСО с изменението в ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г. се създава нова ал. 2, в която се предвижда, че влязлото в сила разпореждане по ал. 1 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато са представени нови документи или доказателства, които имат значение правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица, или когато паричното обезщетение за безработица е неправилно отпуснато или неправилно отказано отпускането му. Към момента на издаване на спорното решение не е имало цитираната възможност за изменение на разпореждането, каквато е предвидена от 1.01.2013 г. Ето защо са верни изводите на съда за липса на материална компетентност за изменение на разпореждането, постановено по първоначалното заявление. Такава компетентност не може да бъде изведена от цитирания подзаконов акт - Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, която се явява в нарушение на чл. 54ж от КСО в редакцията му преди изменението му в ДВ, бр. 99 от 2012 г. При изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, шесто отделение