Решение № 5461 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13935/2016 г.

Решение № 5461 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13935/2016 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция по горите - П. срещу решение № 590 от 07.11.2016 г., постановено по адм. дело № 49/2016 г. по описа на Административен съд - П., с което по жалба на "В. Х." АД е отменена издадена от касатора заповед № 08/12.01.2016 г. за спиране на основание чл. 253, ал. 3, т. 3 и 4 от Закона за горите (ЗГ) на дейността добив на подземни богатства в посочената държавна горска територия, до отстраняване на нарушението - промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии съгласно чл. 73 от ЗГ. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът "В. Х." АД оспорва жалбата с доводи, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Видно е от заповед № 2559/15.09.1967 г. на Министерството на строежите (л. 54), че на ДМП "Ватия" се разрешава да открие и разработи кариера върху 8 декара залесена горска площ, като е посочено, че същата не се изключва от държавния горски фонд. С разпореждане от 19.12.1969 г. (л. 60) на министъра на горите и горската промишленост се разрешава разширяване на кариерата върху 37 декара залесена горска площ. По това време е в сила Законът за горите от 1958 г. В чл. 8 от този закон е посочено, че с решение на Министерския съвет, по предложение на Министерството на земеделието и горите, може да се изключват земи от държавния горски фонд. По делото (л. 57) е приложена заповед № 1062/28.10.1969 г. на Районна дирекция по горите - П. за назначаване на комисия, която да се произнесе по искането на ответника за изключване от държавния горски фонд на площта на кариерата. Няма доказателства по делото за развитие на процедурата след това, но от заключението на комплексната техническа експертиза е видно, че във всички лесоустройствени планове от 1969 г. насам и в таксационната характеристика този поземлен имот се посочва като кариера. Площта не е записвана като дървопроизводителна, не са предвиждани горскостопански мероприятия като сечи, залесявания и други. За да отмени процесната заповед, съдът е приел, че административният орган не е извършил проверка относно приключило преди приватизацията производство по промяна на предназначението съобразно действалите през периода 1967/69 г. нормативни актове. Според констатациите и изводите в експертното заключение, възприети от съда, такава промяна фактически е налице с оглед начина на използване на площта. Поради това издадената заповед за спиране на дейността на концесионера и вменяване на задължение същият да отстрани нарушението по чл. 73, ал. 1, т. 1 от ЗГ чрез документална промяна на предназначението на поземлен имот в горска територия по смисъла на чл. 2, ал. 2 от ЗГ, е издадена при липса на материалноправните предпоставки на закона. Касационният състав споделя мотивите, изложени в съдебното решение, както и постановения правен резултат. Не са налице основания за отмяна на решението и то следва да се остави в сила. При този изход на делото основателно е искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което следва РДГ - П. да се осъди да заплати на "В. Х." АД сумата 100 лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,