Решение № 3218 от 18.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11828/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Развитие на човешките ресурси 2014 2020 година, чрез главен експерт с юридическа правоспособност Димитров, срещу решение 225/09.10.2023 година на Административен съд гр. Велико Търново по адм. д. 339/2023 година, с което е отменено негово решение от 03.05.2023 година представляващо отказ за верификация на сумата от 94 426,54 лева и преписката е върната на административния орган за постановяване на нов акт, съобразно мотивите на съдебното решение. Релевира касационни основания по чл.209, т.3 АПК неправилно приложение на материалния закон. Оспорва като неправилен извода на АС гр. Велико Търново, че ръководителят на Управляващия орган е определил или е започнал да определя финансова корекция по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). Никъде в административния акт не се сочели мотиви и/или правни основания, които да споменават развитието на производство по определяне на финансова корекция. Решението било издадено единствено на основание чл.64, ал.1, предл. второ от ЗУСЕФСУ, тъй като била налице процедура по администриране на нередност. Мотивите на съда били свързани с неправилно развило се производство по определяне на финансова корекция и смесването му с производството по верификация, но това не отговаряло на фактическата обстановка по делото. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който да се отхвърли жалбата срещу решение 03.05.2023 година на Управляващия орган на Оперативна програма Развитие на човешките ресурси 2014 2020 година. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът, Алфа Истейт ЕООД, чрез адв. Еленков и адв. Коев, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес. Производството пред Административен съд гр. Велико Търново е образувано по жалба на Алфа Истейт ЕООД срещу решение BG05M9ОP001-2-010-0778/48/ от 03.05.2023 година на Управляващия орган на Оперативна програма Развитие на човешките ресурси 2014 2020 година представляващо отказ за верификация на сумата от 94 426,54 лева. За да отмени оспорения административен акт, първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Според съда в процесния случай, при доказателствена тежест, лежаща върху административния орган, същият не бил ангажирал доказателства за образувано производство по установяване на нередност, съответно за неговото приключване. Прието е, че административният орган в нарушение на чл. 35 АПК не бил изяснил всички факти и обстоятелства от значение за конкретния случай и е допуснал същественото нарушение на административнопроизводствените правила, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Съдът е намерил, че липсвали данни да са извършвани процесуални действия от страна на органа във връзка с процедурата по установяване на нередност и налагане на финансова корекция. Мотивиран е извод, че след като органът не е развил визираната процедура, не е посочил в решението си изрично, че отчетените разходи не се верифицират до момента на окончателно определяне на финансовата корекция, то това било съществено процесуално нарушение, което само по себе си е основание за отмяна на оспорвания акт. Досежно правилното приложение на материалния закон е прието, че административният акт е издаден в нарушение на чл. 64, ал. 1, предл. второ от ЗУСЕФСУ, тъй като не е налице влязъл в сила административен акт, с който финансовата корекция е определена по основание и по размер. С оглед изложеното първата инстанция е отменила решението на административния орган и е върнала преписката на органа за издаване на нов законосъобразен акт, съобразно мотивите на съда. При извършена служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното пред касационната инстанция решение, съставът на ВАС намира същото за валидно и допустимо. Касаторът не релевира възражения за допуснати съществени процесуални нарушения. Досежно правилното приложение на материалния закон: Касационният състав приема за правилни изводите на Административен съд гр. Велико Търново, че обжалваният административен акт представлява отказ за верификация. Актът е издаден от компетентен орган. Като правно основание за издаване на оспорения административен акт в титулната част на акта са изписани разпоредбите на чл.64, ал.1, предл. второ от ЗУСЕСИФ, заглавие преди изменение ДВ бр. 51/2022 година, във връзка с чл.62 от същия нормативен акт. Нормите на чл. 62 ЗУСЕФСУ уреждат извършването на междинни и окончателни плащания във връзка с верифицирането на разходи по постъпило искане за плащане от бенефициера. Съгласно разпоредбата на чл.64, ал.1 от ЗУСЕФСУ, в случай че бенефициер не представи в срок документ или разяснения по чл. 63 (във връзка с искания за междинни и окончателни плащания) или е започната процедура по администриране на нередност, съответният разход не се верифицира, като може да бъде включен в следващо искане за плащане. В административния акт като фактическо основание за неговото издаване е посочено, че: 1. от извършени проверки на мястото на изпълнение на дейностите по проект Създаване на ново социално предприятие за пране и химическо чистене Есен на обект Ателие за пране и химическо чистене Есен с адрес в гр. Свищов, ул. 33-ти Свищовски полк; 2. проверка в офиса на счетоводната фирма, ангажирана с осчетоводяване на разходите по проекта; 3. проведени телефонни разговори с целевата група по проекта и 4. получена информация за резултати от извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на бенефициера от страна на Дирекция Инспекция по труда гр. Велико Търново, липсвала разумна увереност в истинността на отчетените дейности и средства, поради което не следвало да се верифицират разходи до приключване на администрирането на регистрираната нередност. В допълнение е посочено, че се води разследване по досъдебно производство на основание чл.159 от Наказателно-процесуалния кодекс, относно изпълнението на договор BG05M9ОP001-2-010-0778-С01, финансиран по Оперативна програма Развитие на човешките ресурси 2014 2020 година, с бенефициер Алфа Истейт ЕООД. Правилен е изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на административния акт, макар и по различни от изложените съображения. Изписаното фактическо основание за издаване на обжалвания административен акт не съответства на сочената правна квалификация по същия. Започналата процедура по администриране на нередност по аргумент от чл.64, ал.1 ЗУСЕФСУ действително представлява самостоятелно основание за отказ за верификация. В конкретната хипотеза, при акт с правна квалификация чл. 64, ал.1 ЗУСЕФСУ, релевантни елементи в хода на осъществения контрол за материална законосъобразност на акта са: - входирано от бенефициера искане до РУО за верифициране/плащане на средства по договор за предоставяне на БФП; - наличието на регистриран сигнал за нередност, представляваща нарушение по договора, по който е направено искане за възстановяване на средствата. Двата елемента от фактическия състав обосновават компетентността на РУО да откаже на основание чл. 64, ал.1 ЗУСЕСИФ верификация на разхода по този договор поради започнала процедура по администриране на нередност. В случая обаче в акта не се съдържат обстоятелства обосноваващи твърдението за започнала такава процедура, а фактическите основания за издаване на същия не са съответни на дадената от органа правна квалификация. В останалите случаи отказ верифициране на разходи според разпоредбата на чл. 64 ал. 3 ЗУСЕФСУ се издава от ръководителя на управляващия оран за разходите, включени в искане за плащане, за които не е потвърдена допустимост. Условията за допустимост/недопустимост на същите са уредени в нормата на чл. 57 и чл 58 ЗУСЕФСУ. С акта не се твърди и не се сочи някоя от хипотезите за недопустимост на разходите уредени в ЗУСЕФСУ. Липсата на разумна увереност в истинността на отчетените дейности и средства и водещо се разследване по досъдебно производство сами по себе си не представляват годно фактическо основание за издаване на акт, с който се отказва верифицирането на разходи. Сочената като използвана правна квалификация на чл.64, ал.1, предл. второ ЗУСЕФСУ предпоставя обследване на обстоятелствата за наличието на започнала процедура по администриране на нередност, но от фактическа страна се сочат съображения, които не покриват фактическия състав на твърдяната като приложима разпоредба. Това противоречие препятства съдебния контрол по фактите и представлява формално основание за отмяна на обжалвания административен акт. Като е отменил същия, първоинстанционният съд е постановил правилен като краен резултат съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Предвид изхода на спора, на ответника по касационната жалба се дължат разноски в размер на 10 200,00 лева заплатено адвокатско възнаграждение. Касаторът не прави възражение за прекомерност. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК съставът на Върховния административен съд