Решение № 431 от 23.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6069/2007 г.

Решение № 431 от 23.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6069/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борислав Белазелков Производство по § 2, ал. 3 ГПК вр. чл. 218е ГПК (отм.). Обжалвано е на основание чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) решението на Софийския градски съд от 7.05.2007 г. по гр. д. № 1230/2002, с което по реда на чл. 218з ГПК е уважен предявеният ревандикационен иск за урегулиран поземлен имот (УПИ). Недоволен от решението е касаторът Й. А. М., който го обжалва в срок с оплаквания за нарушения на материалния закон, като счита, че неправилно въззивният съд е приел, че ищците могат да претендират възстановяването на собствеността върху целия УПИ, както и че са налице предпоставките за възстановяване на собствеността върху тази реална част от имота, която те могат да претендират. Ответниците по жалбата В. Б. Р., Й. Б. Р., Е. П. Т. и П. И. Т. я оспорват, като считат, че процесният УПИ попада изцяло върху отчуждения по ЗОЕГПНС имот на тяхната наследодателка и собствеността им е възстановена, тъй като построените в имота сгради са незаконни. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е предявен ревандикационен иск за УПИ, ползването на който ответникът е получил по 21 ПМС и застроил със сгради без строителни книжа преди 1987 г. Имотът е разположен върху част от отчуждения по ЗОЕГПНС имот на наследодателката на ищците, поради което собствеността върху него е възстановена на основание чл. 2, ал. 5 ЗОСОИ. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че правилно и в съответствие с изискванията на закона въззивният съд е приел, че предявеният ревандикационен иск е за целия УПИ V-20 (такъв е петитумът на исковата молба), но неправилно е приел, че имотът попада с цялата си площ върху отчуждения по ЗОЕГПНС имот на наследодателката на ищците. Също правилно въззивният съд е приел, че ответникът е получил ползването на имота по 21 ПМС и го е застроил с жилищна и стопански сгради преди 1987 г. (когато те са нанесени в кадастралния план) без строителни книжа, което изключва възстановяването на собствеността по чл. 1 ЗВСОНИ. В нарушение на материалния закон съдът е приел, че застрояването на имота без строителни книжа е незаконно и е предпоставка за възстановяването на собствеността по чл. 2, ал. 5 ЗОСОИ. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото - решено от касационната инстанция съгласно чл. 218ж ГПК (отм.). По делото е установено, че реална част от процесния имот, ползването върху който ответникът е придобил по 21 ПМС съвпада с реална част от отчуждения от по ЗОЕГПНС имот на наследодателката на ищците. Като титуляр на правното на ползване ищецът е застроил имота с масивни жилищна и стопанска сгради преди 1987 г., когато те са нанесени в кадастралния план, т.е. не са неузаконими. Видно от изложеното правото на собственост върху реалната чест от процесния имот, която съвпада с реална част от отчуждения от по ЗОЕГПНС имот на наследодателката на ищците, не съществува реално в размерите, в което е отчуждена, тъй като е застроена от титуляра на правото на ползване. Без правно значение е дали строителството е извършено с надлежно одобрени строителни книжа, тъй като е извършено от лице, което имало право да строи в имота. Извършването на строеж без строителни книжа, но в режим на търпимост, е имало при действието на ЗТСУ единствена последица незаплащането на обезщетение при евентуално отчуждаване на имота. Ищците не са собственици и на реалната част от процесния имот, която не съвпада с реална част от отчуждения от по ЗОЕГПНС имот на наследодателката им, поради което предявеният ревандикационен иск следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и в осъдителната му част. Касаторът е представил доказателства за извършени разноски по делото за всички инстанции в размер на 342,50 лева, които следва да му бъдат присъдени, както са поискани. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение