Решение № 8769 от 17.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3872/2013 г.
ВАСVII отделение17.06.2013 г.докладчик Павлина Найденова
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Дивас Арт" ЕООД, гр. Варна срещу решение № 644-ЗБ от 25.06.2012 г. на зам.-председателя на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор", с което е установено изискуемо публично вземане на дружеството в размер на 2 152,77 лв., ведно със законната лихва до датата на плащане. Осъжда "Дивас Арт" ЕООД, гр. Варна да заплати на Комисията за финансов надзор разноски по делото в размер на 150 лв. юрисконсултско възнаграждение. Не уважава искането за спиране на предварителното изпълнение на акта. Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред петчленен състав на Върховния административен съд, а относно искането за спиране изпълнението на акта - в 7-дневен срок от съобщението.
Мотиви
Решение № 8769 от 17.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3872/2013 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "Дивас Арт" ЕООД, гр. Варна срещу решение № 644-Б от 25.06.2012 г. на зам.-председателя на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор", с което е установено изискуемо публично вземане спрямо дружеството в размер на 2 152,77 лв., ведно със законната лихва до датата на плащане. Излага доводи за незаконосъобразност на заповедта, прави искане за спиране изпълнението на решението. Ответникът представя писмени бележки, счита жалбата за недопустима, евентуално неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспорената заповед административният орган е посочил, че дружеството е вписано в регистъра на застрахователните брокери с решение № 328-3Б от 27.05.2010 г. на зам.-председателя на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор" и при извършена проверка е установено, че не е изпълнило задължението си за заплащане на част от годишната такса за 2010 г., втора вноска от годишна такса за 2011 г. и първа вноска от годишната такса за 2012 г. Изложени са мотиви, че дружеството е уведомено за образуваното производство за издаване на акт за установяване на публично държавно вземане с уведомление върнато с отбелязване "непотърсено" и на основание чл. 303, ал. 3 от Кодекса за застраховане /КЗ/ уведомлението се счита за извършено с поставянето му на специално определено за целта място в сградата на комисията, което е удостоверено с протокол, съставен от длъжностни лица, определени със заповед на заместник-председателя. Следва да приеме, че подадената жалба до съда не е просрочена, тъй като за да бъде приложена разпоредбата на чл. 303, ал. 3 от КЗ се изисква уведомленията и съобщенията да не бъдат приети на посочените от лицата или вписани в съответния регистър по чл. 30, ал. 1 от ЗКФН адрес, телефон или факс. В случая отбелязването на обратната разписка "непотърсено" не изпълнява тези изисквания, съобщението да не бъде прието. Няма данни дружеството да не е намерено на вписания в съответния регистър адрес или да е предприето съобщаване по телефон или факс, няма данни и за адреса на който е изпратено съобщението. Отбелязването върху съобщението "непотърсено" не дава основание да се счита, че е изпълнена посочената разпоредба. Жалбоподателят оспорва установените в решението задължения за заплащане на такси. Заявява, че от 1.11.2011 г. не упражнявана дейността на дружеството като застрахователен брокер, за което КФН е била уведомена. Излага доводи, че таксата за общ финансов надзор се дължи пропорционално на времето за което е извършвана дейността, счита, че определената такса за 2011 г. е в този размер, но не дължи такса за 2012 г. Представя доказателства, че дружеството е заплатило част от таксата за 2011 г. на 2.08.2011 г. с платежно нареждане за сумата 500 лв., като счита, че това обстоятелство не е отчетено при издаване на решението. Към жалбата е представено платежно нареждане от 2.08.2011 г. за плащане към бюджета по сметка на КФН на сумата 500 лв. такса по чл. 27 за периода 1.01.2011 г. - 30.06.2011 г. Това доказателство е неотносимо, тъй като установеното с акта изискуемо публично задължение е за втора вноска от годишна такса за 2011 г. Съгласно чл. 27, ал. 3 и ал. 5 от ЗКФК таксата се заплаща ежегодно в срок до 31 януари на текущата година, а при неплащане в установения срок на таксата по ал. 1, т. 9 /по-рано т. 7/ за срока на забавата върху дължимата сума се начислява и дължи лихва в размер на законната лихва. Определените с акта задължения са за 2011 г. - такса в размер на 811 лв. за 2012 г. такса в размер на 1 225 лв. и лихва. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че не дължи такса за 2012 г. тъй като е преустановил дейността си и е уведомил комисията и не е имал качеството на застрахователен брокер. Представени са доказателства, че с решение № 1035-3Б от 24.10.2012 г. дружеството "Дивас Арт" ЕООД е заличено от регистъра на застрахователните брокери въз основа на постъпило заявление на 18.10.2012 г., в което е направено искане за заличаване на дружеството от регистъра на застрахователните брокери. Следователно до този момент дружеството дължи такса по чл. 27, ал. 1, т. 7 за общ финансов надзор, за обработка на задължителна текуща и периодична информация и за извършване на проверки По преписката е налице писмо на дружеството от 1.11.2011 г. до КФН, че считано от 1.11.2011 г. дейността се прекратява до 30.04.2012 г. и в случай на подновяване на дейността комисията ще бъде уведомена, но няма доказателства да е изпратено на КФН и не представлява искане за заличаване на дружеството от регистъра на застрахователните брокери. Искането за спиране изпълнението на оспорения акт се явява неоснователно, тъй като не е представено обезпечение, съгласно изискванията на чл. 157, ал. 3 ДОПК. Воден от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,