Решение № 2670 от 22.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9719/2018 г.

Решение № 2670 от 22.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9719/2018 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на З. Златев против решение № 1082/22.05.2018 г. по адм. дело № 1705/2017 г. на Административен съд – Варна, с което е отменена заповед № Г-153 от 30.09.2003 г. на зам.-кмета на община Варна, с която е одобрен план – извадка - ПРЗ от Предварителния проект за Паркоустройствен и Регулационен пран на Приморска зона – Варна, за УПИ IV-2063, кв. 1, Съставна зона 3 – "Горчива чешма", така както е показано с черен, червен и син цвят на ситуацията. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е недопустимо, тъй като е постановено по жалба на лице, което няма правен интерес от оспорване на административния акт, тъй като няма качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 1 и ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). По същество излага съображения, че решението е неправилно, тъй като не се обосновава от доказателствата и е постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли съдебният акт да бъде обезсилен и производството по делото да бъде прекратено или евентуално - решението да бъде отменено. Претендира и направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Ответницата М. Балчева оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като й се присъдят и направените по делото разноски. Ответникът зам. - кметът на община Варна не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд – Варна е недопустимо. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на М. Балчева, сега ответник против заповед № Г-153 от 30.09.2003 г. на зам.-кмета на община Варна, с която е одобрен план – извадка - ПРЗ от Предварителния проект за Паркоустройствен и Регулационнен пран на Приморска зона – Варна, за УПИ IV-2063, кв. 1, Съставна зона 3 – "Горчива чешма", така както е показано с черен, червен и син цвят на ситуацията. Съдът приема, че жалбоподателката притежава идеални части от поземлен имот с идентификатор 10135.536.511, стар № 2062, съседен на УПИ IV-2063, кв. 1, Приморска зона на [населено място], за който се отнася процесната заповед, и който е непосредствено засегнат от плана съгласно чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ, тъй като със заповедта се променя предназначението на УПИ IV-2063, кв. 1. На това основание стига до извода, че жалбоподателката е активно легитимирана да оспори административния акт, включително с доводи за неговата унищожаемост. Съобразявайки изложеното в жалбата и представените доказателства, по същество съдът приема, че заповедта е постановена в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и с решението, предмет на оспорване я отменя. Изводът на Административен съд – Варна за допустимост на жалбата е направен в противоречие с материалния закон и със събраните доказателства. Съгласно чл. 131, ал. 2, т. 3 и 4 ЗУТ, собствениците и носителите на ограничени вещни права в съседни имоти, каквато е жалбоподателката в първоинстанционното производство М. Балчева, могат да оспорват подробния устройствен план, когато се допускат намалени разстояния или се променя предназначението на имота, предмет на плана. В случая посочените в цитираните текстове предпоставки не са изпълнени. Със заповедта, предмет на оспорване е одобрен план – извадка-ПРЗ от Предварителния проект за Паркоустройствен и Регулационен пран на Приморска зона – Варна, за УПИ IV-2063, кв. 1, Съставна зона 3 – "Горчива чешма", така както е показано с черен, червен и син цвят на ситуацията. От представените по делото доказателства и от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно- техническа експертиза и обясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание, се установява, че планът е издаден на основание чл. 16 ЗУТ и с него имот планоснимачен номер № 2063 по кадастралния план от 1991 г. се урегулира за първи път като УПИ IV-2063, кв. 1. Имотът е отреден за обществено обслужване и попада в устройствена зона ОП 3.2.02 (паркови зони за обществено обслужване по СПНУЗТ на [населено място] от 1999 г.). Съгласно общия градоустройствен план на [населено място], одобрен през 1982 г., територията от басейн "Приморски" до комплекс "Бризовете", в която попада прецесния УПИ е предвидена за Приморски парк, чиято територия е определена за обществено ползване и зелени площи съгласно териториално устройствения план на Варна, одобрен с решение на Общински съвет – Варна през 1998 г. С оспорената заповед в УПИ IV-2063, кв. 1 е предвидено свободно застрояване на 4. 0 м. от границата с ПИ № 2062, който не е урегулиран. При тези факти следва да се приеме, че жалбоподателката не е непосредствено засегната от предвижданията на плана съгласно чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ и не е легитимирана да оспори процесната заповед. С одобреният план за първи път се урегулира ПИ 2063 като УПИ IV-2063, кв. 1, Съставна зона 3 – "Горчива чешма", Приморска зона – Варна и се определя предназначение на урегулирания имот като такъв за обществено обслужване. Такова е и предназначението на имота по териториално устройствения план на Варна от 1998 г. Това налага заключението, че с оспорения план предназначението на имота не е променено, тъй като не е променен начина на ползване. Следователно собствениците на съседни имоти, каквато е жалбоподателката, не са непосредствено засегнати от предвижданията на плана и съответно не са легитимирани да го оспорят. Ето защо доводите на касационния жалбоподател в този смисъл са основателни, а изводите на съда, с които жалбата е приета за допустима на посоченото по- горе основание са направени в противоречие със закона и събраните доказателства. Основанията, предвидени в чл. 131, ал. 2, т. 1 и т. 3, на които жалбоподателката пред първата инстанция се позовава, също не са осъществени. Имот ПИ – 2062 по КП, а по КК, одобрена през 2004 г. имот с идентификатор 10135.536.511, от който жалбоподателката притежава идеални части, не е засегнат от предвижданията на плана, одобрен с процесната заповед, поради което жалбоподателката не попада в категорията на лицата по чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Изложените в този смисъл съображения от първоинстанционният съд са законосъобразни и следва да бъдат споделени. Изводът на административния съд, че жалбоподателката няма правен интерес от оспорване съгласно чл. 131, ал. 2, т. 3 ЗУТ, също се споделят от настоящата инстанция. С обжалваната заповед за процесния УПИ IV-2063, кв. 1, Приморска зона-Варна е предвидено свободно застрояване, като са спазени необходимите разстояния до границата с ПИ 2062, а по КК ПИ с идентификатор 10135.536.511. Освен това процесната заповед одобрява план за регулация и застрояване, който определя конкретно предназначение на поземлените имоти (чл. 112, ал. 1 ЗУТ) и чиито предвиждания не зависят от разположението на съществуващите строежи. Ето защо доводите на ответницата по касационната жалба, че със заповедта са предвидени намалени отстояния до съществуващата в нейния имот сграда са неоснователни. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че жалбоподателката пред административния съд М. Балчева не е заинтересувано лице съгласно чл. 131, ал. 2, т. 1, т. 3 и т. 4 ЗУТ, подадената от нея жалба против заповед № Г-153 от 30.09.2003 г. на зам.-кмета на община Варна е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено. Ето защо като достига до заключение в обратния смисъл, разглежда жалбата и се произнася със съдебен акт по същество, съставът на Административен съд – Варна постановява недопустимо решение, което съгласно чл. 221, ал. 3 АПК следва да бъде обезсилено, а производството по делото – да бъде прекратено. С оглед изхода на спора, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред двете съдебни инстанции ответницата пред касационната инстанция и жалбоподателка пред административния съд М. Балчева следва да заплати на З. Златев сумата 1355. 00 лв. разноски по делото пред двете инстанции, включващи 5. 00 лв. държавна такса за касационното производство, 150. 00 лв. възнаграждение за вещо лице и по 600. 00 лв. възнаграждение за адвокат пред всяка инстанция. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,