Решение № 6227 от 4.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7863/2010 г.

Решение № 6227 от 4.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7863/2010 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Милка Станчева Грозева от с. Гранит, Област Стара Загора, против решение № 629/28.04.2010 г., постановено по адм. дело № 1379/2009 г. на Административен съд - Пловдив, с в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу РА № 240800975/4.03.2009 г. на ТД на НАП - Стара Загора, потвърден с решение № 296/8.05.2009 г. на ДД "ОУИ" - Пловдив, за допълнително начислен ДДС в размер на 12 166, 67 лв., ведно със съответната лихва за данъчен период м. 10.2008 г. Изложени са доводи за неправилност на решението като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, иска се отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да се отмени изцяло РА в обжалвана част и да бъдат присъдени направените по делото разноски. В хода на производството пред Върховния административен съд, на 27.09.2010 г. касационната жалбоподателка е починала и са конституирани наследниците й: Николай Грозев Грозев - съпруг, Георги Николаев Грозев - син, Станчо Николаев Грозев - син и Михаела Николаева Грозева - дъщеря, последните трима със съгласието и чрез законния им представител Николай Грозев Грозев, всички от гр. Чирпан. Конституираните страни поддържат касационната жалба подадена от Милка Станчева Грозева. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "ОУИ" - Пловдив, не взема становище. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционният съд е РА, издаден при констатирани от органа по приходите обстоятелства за допълнително начисляване на ДДС на основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 102, ал. 3 от ЗДДС, произтичащо от факта, че при проверка на декларираните от лицето данни по ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. и чл. 50 от ЗДДФЛ за 2007 г. се установява, че то е реализирало доходи като лице, регистрирано като земеделски производител, при което е надхвърлило прага за задължителна регистрация по ЗДДС. Прието е, че е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК и е определен ДДС за внасяне в общ размер 14 600 лв., ведно с лихви за забава, на основание чл. 87, ал. 3 от ЗДДС за първия данъчен период след датата на регистрация, а именно - м. 10.2008 г. Съдът, позовавайки се на разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ППЗДДС, е коригирал данъчната основа, върху която е начислено задължението за ДДС, с намаление до размера на данък добавена стойност, който е бил включен в продажната цена, и е определил задължение в размер на 12 166, 67 лв. ведно с лихви за забава, а до определения от данъчните органи размер от 14 600 лв. е отменил РА. В тази част решението не е обжалвано от органа по приходите и е влязло в сила. За да отхвърли жалбата като неоснователна в останалата обжалвана част, съдът се е позовал на установените констатации при ревизията, неопровергани в хода на оспорването, включително и със събраните в хода на съдебното оспорване гласни доказателства - свидетелски показания и приетите по делото съдебни експертизи. Решението е правилно. Ревизията е извършена по реда на чл. 122 ДОПК, за което ревизираното лице е уведомено по чл. 124, ал. 1 от ДОПК и са изискани всички документи, които то съхранява във връзка с реализираните от него доходи и извършените разходи. Във връзка с връчените му искания за представяне на документи и писмени обяснения, лицето е заявило, че не съхранява никакви документи за реализираните от него приходи и направените във връзка с тях разходи, не притежава счетоводни документи, няма разходооправдателни документи, като е представило само ГДД за 2006 и 2007 години, анкетни карти, анкетен формуляр, регистрационна карта - всички във връзка с регистрацията й като земеделски производител, актове за собственост на земеделска земя и договори за съвместна дейност. Прието е от органите по приходите, че е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК - не е представена счетоводна отчетност съгласно ЗСч за установяване на основата за облагане с данък по ЗДДС. На база събраните и анализирани в хода на ревизията данни, органите по приходите са установили, че ревизираното лице е надхвърлило облагаем оборот към 30.11.2006 г. и регистрацията по ДДС е следвало да стане до 14.12.2006 г. Вместо към тази дата, ревизираното лице се е регистрирала по ДДС на 28.10.2008 г. За първия данъчен период - м. 10.2008 г., органът по приходите е начислил ДДС в размер на 14 600 лв. определен върху данъчна основа като сбор от получените приходи, декларирани в ГДД. Доходите на лицето в качеството му на земеделски производител са освободени от облагане по ЗОДФЛ /ЗДДФЛ, но формират облагаем оборот за задължителна регистрация по ЗДДС. В чл. 3, ал. 1 от ЗДДС (отм.) е посочено, че данъчно задължено лице по смисъла на този закон е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност независимо от целите и резултатите от нея, като в ал. 2, т. 3 е посочено, че не са данъчнозадължени лица по смисъла на този закон физическите лица за извършваната от тях дейност по управление и контрол на юридически лица. Съгласно чл. 4, ал. 2 от ЗДДС (отм.), освен всичко друго, независима икономическа дейност е и всяка дейност, свързана с производството, търговията, селското стопанство, предоставянето на услуги, извличането на суровини, извършването на подготвителни и спомагателни работи, осъществявани за използване или консумация от потребителите. В новия ЗДДС, в сила от 1.01.2007 г., е дадено легалното определение на понятието "независима икономическа дейност" - чл. 3, ал. 2 от ЗДДС и според него независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство. Изречение второ на същата алинея разширява това приложно поле и приравнява на независима икономическа дейност и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. По смисъла на тези разпоредби, извършваната от ДЗЛ дейност представлява независима икономическа дейност и е предмет на облагане по ЗДДС. Продажбите на земеделска продукция не са от кръга на освободените доставки и формират облагаем оборот за регистрация по ЗДДС. Тъй като лицето не е представило документи за реализираните от него приходи, декларираните данни по годишните данъчни декларации са приети като вярно отразяващи реализираните количества стоки, поради това, че декларацията по ЗОДФЛ /ЗДДФЛ, макар и частен документ, доколкото обективира неизгодни за лицето факти, следва да се цени като документ с материална доказателствена сила, която доказателствена сила не може да бъде оборена със свидетелски показания или с експертиза. От друга страна, данъчната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ е от категорията на тези посочени в Глава XIV, Раздел I от ДОПК - с нея данъчните субекти сами определят облагаемата основа и изчисляват дължимия данък. В този документ под страх от наказателна (чл. 313 от НК), съответно от административнонаказателна (чл. 80, ал. 2 от ЗДДФЛ) отговорност, лицето е длъжно да декларира за всеки данъчен период определена информация, свързана с неговата дейност, която е основание за възникване на права и задължения. Декларацията по чл. 50 от ЗДДФЛ е изпълнително основание, съобразно разпоредбата на чл. 209, ал. 2, т. 2 от ДОПК. Съществува ред за корекция в подадена данъчна декларация, но в случая ревизираният субект не е направил никакви корекции в подадените от него годишни данъчни декларации. При тези данни, недопустимо е да се обсъжда от съда, че доходът деклариран в тях не отговаря на действително придобитото. Отделно от това, ревизираният субект не е спазил изискването на ЗДДС (отм.) и ЗДДС, в сила от 1.01.2007 г. за определяне на облагаемия оборот след изтичането на всеки календарен месец, което води до задължение за регистриране по реда на ЗДДС при достигане на определен оборот. Поради това, че фактическите констатации в РА не са опровергани от жалбоподателя в хода на оспорването, РА е законосъобразен и правилно жалбата срещу него е отхвърлена от първоинстанционния съд като неоснователна. Обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл първо от АПК Върховният административен съд, първо отделение,