Решение № 6526 от 18.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16387/2009 г.

Решение № 6526 от 18.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16387/2009 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Текс" ООД - с. Славейково, Бургаска област срещу решение № 921/17.08.2009 г., (отм.), постановено по адм. дело № 422/2008 г. по описа на Административен съд - гр. Бургас в частите, в които е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 02-1553/04.12.2007 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-50/11.02.2008 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП за отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 9 000 лв. по фактури, издадени от "Гарант-97" ЕООД за данъчен период месец декември 2003 г. и в размер на 7 000 лв. по фактури, издадени от "Антес I" ЕООД за данъчни периоди на месеците януари и февруари 2007 г. Макар да не са конкретизирани точно отменителните основания, от изложението в същата, може да се направи извод, че се релевират оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че са налице предпоставките за признаване правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, като това се установявало от представените по делото писмени доказателства и от извършената по делото съдебно-счетоводната експертиза. Допълнително касаторът представя годишни финансови отчети на предходен доставчик "Евромастер импорт-експорт" ООД. Иска се отмяна на решението в обжалваните части и отмяна на ревизионния акт, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като съдът е обсъдил всички доказателства, становищата на страните и за приетото фактически и правно се е обосновал. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да отхвърли жалбата за отказаното право на приспадане на данъчен кредит на "Текс" ООД по фактури, издадени през месец декември 2003 г. от "Гарант-91" ООД, първоинстанционният съд е установил, че по време на ревизията при насрещна проверка на този доставчик, същият не е открит на декларирания от него данъчен адрес, както и не е отговорил на изпратеното му съобщение за представяне на относими към доставките и начисляване на данъка документи. Съдът е възприел констатацията на органа по приходите, че няма данни ДДС по издадените фактури да е заплатен по "ДДС-сметка" и затова правото на приспадане на данъчен кредит законосъобразно е отказан, а жалбата срещу в тази му част съдът я отхвърлил като неоснователна и недоказана. За отказаното право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди на месеците януари и февруари 2007 г. по фактури, издадени от "Антес I" ЕООД с предмет на доставките "СМР по договор и акт, обр. 19" съдът е възприел констатациите в ревизионния акт, че липсват доказателства за реалното и осъществяване на СМР- липсва договор, акт, обр. 19, за техническа, материална и кадрова обезпеченост. Съдът е установил, че за три от фактурите с предмет "машини и инструменти за спесификация" са представени доказателства за предходен доставчик - "Евромастер-импорт-експорт" ООД, но съдът е възприел установеното от ревизията, че този предходен доставчик е издал фактурите на прекия доставчик "Антес I" през периода 01.01.2006 г. - 31.03.2006 г., а процесните доставки от "Антес-I" ЕООД на "Текс" ООД са от 01.01.2007 г. - 28.02.2007 г., като от този факти е направен извод, че процесните машини и инструменти в продължение на 1 г. е следвало да бъдат съхранявани от "Антес I" ЕООД, а за този доставчик е установено, че няма нито собствени, нито наети помещения за извършване на такова съхраняване. От съдебно-счетоводната експертиза съдът е извел извод за начисляване на ДДС по процесните фактури и за плащането в брой на данъчните основи, както и за наличие на два броя трактори "Коматцу", един камион "Ифа" и два броя "Фадрома". Вещото лице е установило, че има сключен договор за изработка (без посочена от вещото лице дата) с предмет "Изместване на водопровод - дъждовна канализация, изместване на ел. захранващ кабел, външно ел. захранване, изграждане на компресорно разширение и ремонт на централен маслоуловител, изчистване клони на дървета и подравняване на терен, извозване на строителни отпадъци и доставка на черна пръст - хумус" със стойност на договора 54 300 лв. На вещото лице били представени и два протокола, обр. 19,но те са без дати, а и от самия им предмет според съда не могат да се отнесат към предмета на договора. Относно другите доставки с предмет "машини и инструменти" според съда на вещото лице не били представени документи, установяващи наличие на собствена или наета база или търговски обект, нито документи, доказващи трудовия ресурс на доставчика, а в съдебно заседание след разпита на вещото лице жалбоподателят е представил двата протокола, обр. 19. Съдът е възприел констатацията на ревизиращия орган, че е налице неправомерно начислен данък по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС, тъй като доставките не са доказани да са извършени реално. Изводът според съда за липса на реална доставка е плод на оценка на установени факти и обстоятелства от обективната действителност и като такава тя подлежи на съдебен контрол, поради което при обжалваното на ревизионния акт ревизираното лице има задължение да докаже реалността на доставките, като положителен и благоприятен за него факт, свързан с възникването на право на данъчен кредит, а и следва да бъде установено доколко изводът на органа по приходите за липса на реална доставка е логически и правно издържан. Относно представения с жалбата против ревизионния акт договор от 28.12.2006 г. за изработка съдът е приел, че не може да обвърже с процесните фактури, тъй като техния предмет е твърде общ - СМР по договор и акт, обр. 19" и неконкретизиран. От друга страна съдът е приел, че договорът е с недостоверна дата и не може да се противопостави на приходния орган, който по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК е трето лице. На последно място съдът е приел, че стойността по договора не съответства на данъчната основа на издадените фактури. Решението в обжалваните части е правилно. По доставките от "Гарант-91" ЕООД. Законосъобразни са изводите на съда, че на касатора не се дължи правото на приспадане на данъчен кредит, тъй като не са налице положителните предпоставки по чл. 64 ЗДДС (отм.) и непредставяне на доказателства за предходни доставки - чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.). Не е установено и начисляване на ДДС по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), нито че данъкът е платен по "ДДС-сметка". Последното е от значение за прилагане изключението, предвидено в чл. 65, ал. 8ЗДДС (отм.), но само при условие, че се докаже реално изпълнение на доставката, каквото в случая не е доказано. Конкретни оплаквания за тези доставки в касационната жалба не са изложени и настоящият съдебен състав счита, че в тази обжалвана част първоинстанционното решение не страда от пороци, които да водят до неговата отмяна. Решението като правилно в посочената обжалвана част следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. По доставките от "Антес I" ЕООД. В издадените фактури като предмет на стопанските операции е посочено "СМР по договор и обр. 19". По време на ревизията не са представени доказателства за реалното изпълнение на процесните СМР, нито е посочена конкретизация на същите. Не са представени на ревизиращите органи договор, протоколи за извършване и приемане на СМР, доказателства за материална, техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставките на услуги. Едва с жалбата срещу ревизионния акт е представен договор от 28.12.2006 г. за изработка с предмет, посочен по-горе. Нееднократно ВАС, I отделение е приемал, че само наличието на договор не означава, че описания в него предмет е осъществен, а е индиция за възникнали облигационни отношения между страните, които са го сключили. Правилно съдът е констатирал, че представените в хода на съдебното производство 2 бр. протоколи, обр. 19 без дати не установяват, че са извършени посочените в договора от 28.12.2006 г. СМР. Нещо повече описаните в протоколите СМР не отговарят на предмета по договора от 28.12.2006 г. и правилно съдът не е могъл да открие връзка между тях, както и че липсват доказателства за закупуване на строителни материали за извършване на процесните СМР. Протоколите, образ. 19 освен това са без достоверна дата и като частни диспозитивни документи не могат да се ползват от материална доказателствена сила, а само от формална. Такъв документ е и представения с жалбата пред горестоящия административен орган договор от 28.12.2006 г. Относно предмета на три от фактурите "машини и инструменти за спесификация" законосъобразни са изводите на съда, че няма доказателства за реалност на доставката. Установено е, че предходния доставчик "Евромастер-импорт-експорт" ООД е издал фактури на "Антес I" за периода 01.01.2006 г. - 31.03.2006 г., а последния на "Текс" ООД през периода 01.01.2007 г. - 28.02.2007 г. Като се има предвид, че "Антес I" ЕООД не е представил доказателства за собствена или наета база или обекти, правилно първоинстанционният съд е приел, че не се доказва, че близо една година време машините и инструментите са се съхранявали при "Антес I" ЕООД или при някой наемодател, след което са прехвърлени на касатора. Единствено доказана положителна предпоставка за признаване правото на данъчен кредит е начисляването на ДДС, но тя не е достатъчна и правилно съдът е възприел правното основание на приходния орган за отказване на претендираното материално право е разпоредбата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Тази правна норма е приложима винаги, когато няма доказателства за реалност на доставката, а ДДС е начислен и изводът, който се прави, че данъкът е начислен неправомерно. Представените пред касационната съдебна инстанция годишни финансови отчети на предходния доставчик, не променят горните изводи и са неотносими към правния спор, защото от тях не може да се направи извод за реално осъществяване на процесните доставки от "Антес I" ЕООД към "Текс" ООД. Липсата на доказателства за прехвърляне правото на собственост от прекия доставчик към получателя (касатора) не могат да обосноват извод за признаване правото на данъчен кредит за последния. Наличието на сключени граждански договори с работници също не могат да обосноват такъв извод, още повече, че в тях е посочени, че лицата ще извършват СМР. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на ВАС, I отделение счита, че решението и в тези обжалвани части е правилно постановено и от извършената проверка не се установи да са допуснати нарушения, водещи до отмяна в тази част на решението. Същото като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,