Решение № 13061 от 17.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5899/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Вая-7 Холдинг ЕД, подадена чрез пълномощник адвокат С. Цонев, срещу решение 2644/21.03.2025 г., постановено по адм. дело 878/2023 г. по описа на Административен съд гр. Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против жалбата на Вая 7 холдинг ЕД Бургас с ЕИК 203790441 и адрес на управление град Бургас, улица Хан Аспарух 50, против разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации Р-12-52/25.04.2023 година на ВР.И.Д. председател на Държавна агенция Държавен резерв и военновременни запаси , поправено с решение РД 1 173/28.04.2023 година на същия орган и са присъдени разноски. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че ЗИД на ЗЗНН (Д.в. бр.51/2020 г. не следва да се прилага, тъй като е в противоречие с чл.8 от Директива на Съвета 2009/119/ЕО. Твърди, че оспорения административен акт не е мотивиран. Счита, че неправилно не е прието от БАдмС, че разпореждането създава тежест за дружеството, която е непропорционална, като не е съобразил отразеното в експертизата. Моли да се отмени оспореното решение и да се постанови ново, с което да се отмени обжалваното разпореждане. Претендират се разноските по делото пред двете съдебни инстанции. Ответникът Председателят на Държавна агенция Държавен резерв и военновременни запаси , чрез процесуален представител главен юрисконсулт Я. Тодорова в писмен отговор и в съдебно заседание чрез главен юрисконсулт А. Аджев оспорва касационната жалба и излага подробни съображения по съществото на спора. Моли да се отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана, и да се потвърди оспореното решение. Претендират се разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на изводите на решаващия съд. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Първоинстанционният съд е установил, че през 2022 година касатора е извършвал на територията на страната дейности по внос и вътреобщностни пристигания на енергийни продукти на следните продукти битум и катран. На 27.02.2023 година до дружеството е уведомено, че ще бъде извършена извънредна проверка по документи, на основание чл. 7 ал. 1 т.1 т. 11 и чл. 12 ал. 4 от ЗЗНН. На 01.03.2023 година председателят на Националния статистически институт (НСИ) изпратил писмо до председателя на ДАДРВВЗ, в което приложил информация за 2022 година статистически данни - за изчисления нетен внос и ВОП на енергийните продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент 1099/2008 и на тежките горива в равностойност на нефт. Със същото писмо била представена информация за изчислената стойност за намаляване на сумата от нетния внос на суров нефт, газов кондензат и суровини за нефтените рафинерии по най благоприятния за страната метод 2 средно производство на нефт, за изчисленото потребление по видове нефтопродукти в равностойност на нефт, както и списък на производителите на нефтопродукти на територията на страната. На 07.03.2023 година директорът на дирекция Държавен резерв Бургас в ДАДРВВЗ издала заповед за извършване на проверка по документи в офисите на няколко дружества, в това число и на касатора, с цел установяване на действителните количества от внос на енергийни продукти по приложение А на глава 3.4 от Регламент 1099/2008, осъществени през календарната 2022 год.. При проверката било установено, че за 2022 година търговецът е внесъл на територията на България и изнесъл от територията на страната (но само в рамките на ЕС) енергийни продукти общо 3 448,932 тона битум и 72,680 тона гудрон (неочистен нефтен остатък - гъсто течно черносмолисто вещество, използвано за добиване на асфалтови битуми и за пътни настилки). На 21.04.2023 година, председателят на ДАДРВВЗ издал заповед РЗЛ 8/21.04.2023 година, с която, на основание чл. 7 ал. 1 т. 4 б. а и чл. 23 от ЗЗНН, разпоредил конкретни лица да бъдат вписани в Регистъра на задължените лица за периода 01.07.2023 30.06.2024 година, предвид установения внос и ВОП, реализиран от тях през 2022 година. С цитираната заповед било разпоредено и вписването на Вая 7 холдинг ЕД като задължено лице по смисъла на закона. На същата дата, 21.04.2024 година, председателят на ДАДРВВЗ издал и Общо разпореждане за създаване на нивата на ЗИС за задължените лица и за ДАДРВВЗ за периода 01.07.2023 30.06.2024 година, определени въз основа на среднодневния нетен внос и ВОП на нефт и нефтопродукти, съгласно чл. 12 от ЗЗНН (Общото разпореждане). С Общото разпореждане административният орган определил конкретни нива на ЗИС за всяко едно от лицата, както и вида на съответните нефтопродукти, които то трябва да осигури и съхранява за посочения период. В Общото разпореждане по отношение на касатора било разпоредено да създаде и поддържа запас от 225,486 тона котелни горива. На 25.04.2023 година било издадено разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации Р-12-52/25.04.2023 година, което поради допусната фактическа грешка било поправено с решение от 28.04.2023 година, като председателят на Агенцията задължил касатора да създаде и съхранява ЗИС котелно гориво в размер на 225,567 тона вместо първоначално разпоредените 225,486 тона, т. е. с 81 кг котелно гориво повече. В административната преписка от ответника са представени две методики от 2020 година Методика за определяне на нивата на запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти по чл. 2 ал. 1 от ЗЗНН въз основа на нетния внос и ВОП на територията на страната на енергийни продукти от приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) 1099/2008 и на тежките горива, в равностойност на нефт, както и Методика за определяне на нивата на запасите за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти по чл. 2 ал. 1 от ЗЗНН и нивата на целевите запаси от нефтопродукти по чл. 2 ал. 2 от ЗЗНН въз основа на потреблението на територията на страната, в равностойност на нефт. По делото е приета, съдебно икономическа експертиза, по която вещото лице е констатирало, че поради заявена невъзможност разпореждането за създаване на запас от котелно гориво в размер на 225,567 тона, с изричен акт на ответника видът на продукта е бил заменен с гориво за дизелови двигатели, без да се променя количеството, чието временно съхранение е било разпоредено. Експертът е установил, че разноските по придобиването и съхранението на дизеловото гориво от касатора за 01.07.2023 30.06.2024 година са възлезли общо на 399 250, 25 лева (от тях 368 611,21 лева с ДДС - за закупуване на горивото и 30 639,04 лева за съхранение). Като финансовите последици за търговеца от идентични разпореждания за съхранение на извънредни запаси нефтопродукти през 2021 година и през 2022 година, експертът е констатирал разходи, които са определени от него като значителна тежест за жалбоподателя , довела до драстично намаление на счетоводната печалба . Вещото лице е установило, че за 2023 година разходите на Вая 7 холдинг ЕД за съхраняване на определените запаси за извънредни ситуации са 44 833,57 лева и представляват 0,14 % от общия размер на всички разходи на дружеството за този период 31 541 223,95 лева, че жалбоподателят е разполагал с достатъчно средства за извършване на основната си икономическа дейност, като основна предпоставка за това са били вземанията, които дружеството е имало за предходни периоди. За 2023 година експертът е констатирал, че финансовият резултат на касатора е бил печалба в размер на 29 033,83 лева. Вещото лице е проследило процента на ефективност на приходите на жалбоподателя за 2022 2023 година и е установило, че той е намалял от 3,19 % на 0,09 %, поради което не можело да бъде обоснован извод, че през 2023 година приходите са били благоприятни за дейността на дружеството. Експертът е приел, че е съществувал риск за дейността на дружеството, включително и за конкурентното му положение през 2023 година. След извършени изчисления, вещото лице е установило, че обемът запаси при извънредни обстоятелства, посочен в обжалваното разпореждане, е определен пропорционално на участието на жалбоподателя в общия нетен внос и вътреобщностни пристигания през 2022 година, спрямо участието на всички задължени лица. Вещото лице е констатирало, че към 31.12.2023 год. касатора има неразпределена печалба в размер на 5 905 хил. лв. , а нетният приход от реализираните с директна продажба нефтопродукти от внос и вътреобщностни пристигания през 2023 година е в размер 1 287 559 лева. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е счел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискуемите се форма и съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Приел е, че дружеството, като икономически оператор по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ЗЗНН, осъществило ВОП през 2022 г. с нефтопродукти битуми, полимеромодифицирани битуми, битумни емулсии и катран. Битумът и катранът били включени изрично в т.3.4.21 и т.3.1.11/т.3.4.24 на Приложение А глава 3.4. Нефт (суров нефт и нефтени продукти) от Регламент (ЕО) 1099/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година относно статистиката за енергийния сектор. Посочил е, че по силата на чл. 23, ал. 2 от ЗЗНН, същото е длъжно да създаде, да съхранява, обновява и възстановява със свои средства и за своя сметка запаси за извънредни ситуации в количество, пропорционално на участието му спрямо общото участие на всички задължени лица, в общия нетен внос и ВОП на територията на страната през предходната календарна година. Счел е, че механизмът на определяне на количеството от запаси е напълно и точно изяснен в докладната записка, като е съобразена и методиката за определяне на нивата на ЗИС от нефт и нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 от ЗЗНН въз основа на нетния внос и ВОП на територията на страната на енергийните продукти по приложение А, глава 3. 4. от Регламент (ЕО) 1099/2008, изготвена и утвърдена на основание чл. 8, ал. 2, т. 1-3, във връзка чл. 12 и чл. 14, и § 34 от ПЗР на ЗЗНН, който извод се подкрепя и от заключението на вещото лице. Приел е и че правилно, съгласно чл. 12, ал. 11 от ЗЗНН, е определен и видът на нефтопродукта (ЗИС) - котелни горива, като е констатирал, че в случая дружеството - жалбоподател се е възползвало от законово дадената му възможност и е заменило 100 процента определените му нива на ЗИС от котелни горива в гориво за дизелови двигатели, след което е създало определените му нива на ЗИС. Приел за неоснователни твърденията за противоречие разпоредбите на ЗЗНН с текстове от Директива 2009/119/ЕО така и на разпоредби на Конституцията на Република България. За неоснователни и необосновани е приел и твърденията, че създадените задължения за Вая 7 холдинг ЕД са непропорционални и неравнопоставени в условията на конкуренция, като е обсъдил възможностите посочени в чл.18 ал.1 от ЗЗНН. Приел че в случая, задължението за съхранение на запас за извънредни ситуации е ограничено във времето (за периода 01.07.2023 30.06.2024 година). Нефтопродуктът е придобит в собственост на касатора, т.е. след изпълнението на задължението по разпореждането, дружеството е имало възможност да се разпореди с него така както намери за добре. Търговският оборот (приходите), по смисъла на § 1 т. 11 от Закона за счетоводството, на дружеството за 2022 год. били 48 961 916,69 лв., а за 2023 год. - в размер на 31 570 257,78 лв. Разходите на жалбоподателя за създаването и съхранението на запаса били 0,14 % от общия размер на всички разходи на дружеството за 2023 год., като вещото лице е установило и неразпределена печалба в размер на 5 905 хил.лв. . При тези факти, съдът не е споделил извода на експерта, че заплатените от касатора разноски по създаването и поддържането на запаса за извънредни ситуации (общо 399 250,25 лева) са създали риск за осъществяваната дейност, включително и за конкурентното му положение на пазара. Търговецът е бил вписан в регистъра като задължено лице по смисъла на ЗЗНН и е следвало да отчете при извършване на дейността си че е субект на задължение за създаване на запаси. Той разполагал с достатъчно средства за извършване на основната си икономическа дейност, не е имало опасност за оцеляването му и разходите по изпълнение на издаденото разпореждане не са били непропорционални на икономическите му възможности. Задължението за съхраняване на нефтопродукт, с който касатора не търгувал по принцип, е довело до затруднение на дейността му, но това затруднение не е било от съществено значение за цялостното състояние на дружеството, предвид установените количествени параметри на бизнеса му. По изложените съображения, съдът постановил оспореното решение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд в хода на проведеното от него съдебно производство е събрал и обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното разрешаване на спора, надлежно и аргументирано е преценил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства от значение за спорното право, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на обжалвания административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК, по критериите в чл. 146 от АПК. В резултат на горното е формирал законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящия състав и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към тях. Неоснователни и бланкетни са твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страните в процеса не е препятствано, съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и задълбочено е анализирал релевантните за спора обстоятелства, в т. ч. е обсъдил и съобразил заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, като аргументирано е посочил кои части от нея възприема и кои не. Несъстоятелни са и оплакванията за необоснованост на съдебното решение. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати в конкретния случай. Решението е постановено и при правилно приложение на материалния закон. Правната уредба на ЗЗНН е в изпълнение на Директива на Съвета 2009/119/ЕО от 14.09.2009 г., налагаща задължение на държавите-членки да поддържат минимални запаси от суров нефт и/или нефтопродукти. Директива 2009/119/ЕО установява правните рамки и дава правото на всяка държавна - членка на Европейския съюз, сама да определя и регламентира реда и условията, включително енергийните продукти, под формата на които да се изпълняват задълженията по европейското законодателство. С Директива за изпълнение /ЕС/ 2018/1581 на Комисията са внесени изменения в Директива на Съвета 2009/119/ЕО относно методите за изчисляване на задълженията по отношение на запасите. В разпоредбата на § 1, т. 11 от ДР на ЗЗНН законодателят ясно е определил като "Задължено лице" всеки икономически оператор, който създава, съхранява, обновява и възстановява със свои средства и за своя сметка запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти като част от общото количество запаси за извънредни ситуации на Република България. Дружеството е в категорията на "икономически оператор" и "задължено лице", по смисъла на § 1, т. 10 и т.11 от ДР на ЗЗНН, което е обвързано от прилагането на чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН. Регистрирано е като търговец, който на територията на страната е извършвал през предходната година дейности по внос и/или вътрешнообщностни доставки на енергийни продукти по приложение А, глава 3. 4 от Регламент (ЕО) 1099/2008г, и/или тежки горива (внос на смазочни масла) - осъществило е ВОП през 2022 г. на нефтопродукти битуми, полимеромодифицирани битуми, битумни емулсии и катран. В изпълнение разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от ЗЗНН, дружеството е длъжно да създаде, да съхранява, обновява и възстановява със свои средства и за своя сметка запаси за извънредни ситуации в количество, пропорционално на участието му спрямо общото участие на всички задължени лица, в общия нетен внос и вътрешнообщностни пристигания на територията на страната през предходната календарна година. Цитираната норма вменява задължение на оспорващия, със свои средства и за своя сметка, да създаде и съхранява запаси за извънредни ситуации, с оглед на осъществения от него внос. Горното е отразено и в чл. 3, ал. 4 от ЗЗНН, където е посочено, че задължените лица сами организират и финансират за своя сметка и със свои средства създаването, съхраняването, обновяването и възстановяването на определените им нива на запасите за извънредни ситуации. Предвид нормите на ЗЗНН, запасите за извънредни ситуации, които се създават и поддържат от задължените лица и от Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" се определят от председателя на агенцията ежегодно до 30 април с разпореждания за общите и индивидуалните нива на запасите по чл. 8, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗНН, по начина регламентиран в глава Трета от ЗЗНН и разработените две Методики, публикувани на официалния сайт на агенцията, съгласно изискванията на § 34 от ПЗР на ЗИД на ЗЗНН. Правилно първоинстанционният съд, позовавайки се за заключението на назначената по делото експертиза, е приел, че определеното с оспореното разпореждане ниво на запаси по отношение на оспорващото дружество, съответства на нормативните изисквания и приложената за изчисляване Методика. В тази връзка следва да се отбележи, че нивата на запасите за извънредни ситуации, които се създават и поддържат от задължените лица, са нормативно определени и като такива са предвидими и еднотипно определени за всички задължени лица. С оглед осъщественият от дружеството ВОП на нефтопродукти битуми, полимеромодифицирани битуми, битумни емулсии и катран, правилно, в съответствие с разпоредбата на чл. 12, ал. 11 ЗЗНН, е определен и вида на нефтопродукта котелни горива, което дружеството следва да създаде и съхранява, като законът не вменява задължение за определяне вида на котелното гориво. Нещо повече, дружеството се е възползвало от законовата възможност по чл. 21, ал. 14 от ЗЗНН, да замени определеното му ниво на ЗИС от котелно гориво в гориво за дизелови двигатели. Неоснователни се явяват и твърденията за противоречие на ЗИД на ЗЗНН (Д.в. бр.51/2020 г.) с чл.8 от Директива на Съвета 2009/119/ЕО. Както обосновано е посочил ответника по касацията посочения текст от директивата е транспониран в чл.18 от ЗЗНН, където е предвидена възможност за делегиране създаването и съхраняването на част от определените им нива на запаси за извънредни ситуации. В случая тази възможност е до 50 % от определените запаси и надхвърля минималния процент от 30 % по посочения текст от директивата. Настоящият състав споделя и изводите на първоинстанционния съд, че административният орган, при издаване на оспореното разпореждане не е нарушил принципа на съразмерност. Принципът на съразмерност по смисъла на чл. 6 АПК и дължимата пропорционалност по смисъла на съображенията от т. 89 на Решение на СЕС от 30.04.2024 г. по съединени дела С-395/22 и С-428/22, изискват да се извърши преценка дали финансовата тежест, която дружеството следва да понесе при изпълнение на разпореждането, създава значителен риск за икономическо му състояние, който риск да е непропорционален на характера на задължението. В случая, с оглед дадените от съда указания на страните по чл. 170 АПК, не се установяват обективни факти, които да сочат на такъв риск. Няма данни финансовия ресурс, който дружеството следва да вложи за формиране на запаса, разходите и вредите при изпълнение на разпореждането и постигнатите от него икономически показатели, свързани с реализираната печалба за предходната финансова година, наличния оборотен капитал и възможността за създаване на запас в собствени складове или чрез възлагане на други икономически оператори, да обосновават извод за финансова тежест, създаваща значителен риск за неговото икономическо оцеляване. Тези изводи подробно са аргументирани от първоинстанционния съд, възприемат се от касационната инстанция, поради което не следва да се приповтарят. По изложените съображения, както е приел и първоинстанционния съд, оспореното разпореждане и неговото изпълнение не засягат правата и законните интереси на дружеството в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът е издаден. Предвид изложеното, като е приел, че оспореното разпореждане на Вр. И. Д. Председател на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" е законосъобразно, издадено от компетентен орган, в предписаната форма и съдържание, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и целта на закона, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение, които съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя в размер на 200 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,