Решение № 595 от 18.1.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на А. Ходжа чрез процесуален представител адв. Т. Радуцов срещу решение 1628/05.10.2021 г., постановено по адм. дело 576/2021 г. по описа на Административен съд Благоевград. В жалбата са изложени възражения относно допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на съвкупния доказателствен материал, довели до неправилно приложение във връзка с чл. 69б, ал. 1 КСО и относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Формулиран е петитум за отмяна на първоинстанционното съдебно решение като неправилно. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответникът - Директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Благоевград (ТП на НОИ гр. Благоевград), чрез процесуален представител главен юрисконсулт З. Манова, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което се иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.Съображенията за това са следните: С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил подадената от А. Ходжа жалба срещу решение 2153-01-28/27.05.2021 г. на директора на ТП на НОИ Благоеград, с което е потвърдено разпореждане [номер]/2140-01-163 от 02.03.2021 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ Благоевград, с което на основание чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), във връзка с чл. 69б, ал. 1 от КСО, на лицето е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и са присъдени разноски. Изложени са мотиви, че от представените доказателства не са налични автентични документи за спорните периоди, които да доказват удостоверените в тях факти, поради което правилно административният орган не е зачел осигурителен стаж на жалбоподателя при условията по чл. 69б, ал.1 от КСО. Решението е правилно. От фактическа страна е установено, че административното производство е започнало по заявление на А. Ходжа с вх. Ц2119-01-208/30.12.2020 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 69б, ал. 1 от КСО. Към заявлението са представени документи за осигурителен стаж - военно-отчетна книжка, трудови книжки и осигурителна книжка и др. документи. След извършване на проверка на отразеното в трудовата книжка и удостоверение обр. УП30 с ХIV-186/29.10.1991 г. от Железопътен завод Георги Димитров , ръководителят на Пенсионно осигуряване към ТД на НОИ Благоевград е издал разпореждане [номер]/2140-01-163 от 02.03.2021 г., с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Прието е, че към датата на подаване на заявлението, лицето е навършили възраст 59 години и 04 месеца и има придобит осигурителен стаж, както следва: от трета категория труд - 24 години 08 месеца 28 дни, по чл. 104, ал. 3 от КСО - 00 години 06 месеца и 27 дни, общ осигурителен стаж, превърнат по чл. 104 от КСО - 26 години 05 месеца и 19 дни. По тези съображения е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69б, ал. 1 от КСО, тъй като е прието, че заявителят няма 10 години при условията на първа категория труд и сбор осигурителен стаж и възраст - 100. С решение 2153-01-28/27.05.2021 г., директорът на ТД на НОИ- Благоевград е отхвърлил подадената от А. Ходжа, жалба срещу разпореждане [номер]/2140-01-163 от 02.03.2021 г. Срещу решение 2153-01-28/27.05.2021 г. на директорът на ТД на НОИ- Благоевград, е подадена жалба от А. Ходжа до Административен съд Благоевград, който е отхвърлил последната като неоснователна. Неоснователни са наведените в касационната жалба възражения относно допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В хода на производството пред Административен съд Благоевград, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридическите и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Настоящата инстанция намира, че по делото не са представени доказателства, с които по категоричен начин да бъде установен осигурителен стаж за спорния период от 01.06.1978г до 31.12.1980 г. и от 01.01.1983 г. до 21.10.1991 г. на А. Ходжа. За доказването на горните обстоятелства жалбоподателят е представил УП обр. 30 ХІV-186/29.10.1991 г., издадено от Железопътен завод гр. София, в което е отбелязано, че същият е полагал труд като работник по почистване на отливки в леярен цех в Железопътен завод гр. София за 11 години 04 месеца и 021 дни, като отбелязването съответства на представената трудова книжка, за която, обаче, е видно, че записванията не са хронологични за всички периоди на трудова заетост, а съдържа единствено вписвания за Железопътен завод гр. София. Следователно, правилно административният съд е достигнал до извод, че от приложените материали - удостоверение обр. УП30 с ХIV-186/29.10.1991 г. и трудова книжка няма данни същите да са издадени въз основа на разплащателни ведомости, поради което вписаният в тях стаж не може да бъде зачетен при изчисляване на общия осигурителен стаж вр. чл.69б ал.1 КСО. Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства и експертно заключение, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК във вр. чл. 144 АПК, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Пенсионното производство се провежда по специалните правила на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Разпоредбата на чл. 2 от НПОС възлага на заявителя на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст задължението да представи документи за осигурителен (трудов) стаж и осигурителен доход (оригиналните удостоверения за осигурителен стаж и за осигурителен доход, заверени копия на трудовите, служебните, осигурителните и военноотчетните книжки и др.). В тежест на заявителя на правото на пенсия е да представи и документи, удостоверяващи продължителността и категорията на положения от него труд. В същия смисъл е практиката на ВАС по сходни казуси: Решение 803 от 21.01.2021 г. на ВАС по адм. д. 8016/2020 г., VI о.; Решение 4967 от 28.04.2020 г. на ВАС по адм. д. 593/2020 г., VI о., Решение 230 от 8.01.2020 г. на ВАС по адм. д. 5246/2019 г., VI о., др. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. След като е установил правилно фактите по делото, съдът ги е подвел към приложимите правни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, обхващащ преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите на чл. 69б, ал. 1 КСО, посочени като правно основание за неговото издаване, обуславящи отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя. Предвид изложеното Върховният административен съд състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор следва да бъде уважено претендираното от ответника по касационната жалба заплащане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в минимален размер от 100 /сто/ лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,