Решение № 5130 от 8.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7466/2014 г.

Решение № 5130 от 8.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7466/2014 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - град София, подадена чрез процесуалния му представител юриск. Николова, против решение № 1690 от 17.03.2014 г., постановено по адм. дело № 10017/2013 г. по описа на Административен съд - София-град. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като неправилно поради необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява, не се представлява и не депозира писмено становище по същество. Ответникът - Десислава Димитрова Димитрова от гр. Ямбол, редовно призована, не се представлява. От същата по делото е постъпил писмен отговор на касационната жалба с подробно развити съображения за неоснователност на същата, съответно - за правилност на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по жалба на Десислава Димитрова против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 213 "Плащания по натура 2000" и плащания свързани с Директива 2000/60/ ЕО - за земеделски земи "за кампания 2012 г. изх. № 02-280-6500/2950 от 26.08.2013 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за изплащане на субсидии по подаденото от земеделския производител Общо заявление за подпомагане УИН: 28/090512/60139 за кампания 2012 г. с което е отказано подпомагане и е посочено 0,00 лева поради констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане. С административния акт изпълнителният директор на ДФЗ е приел, че след извършена проверка по чл. 37 от ЗПЗП между заявените от земеделския производител за подпомагане в размер на 36,3 ха е установена площ в размер на 2,48 ха. Наддекларираната площ е определена на 33,83 ха или 100%. Предвид на това е наложена глоба за бъдещ период от 5193,93 лв. С обжалваното в настоящото производство съдебно решение съдът е отменил Уведомително писмо с което е постановен отказ за изплащане на финансово подпомагане по мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания свързани с Директива 2000/60/ЕО - за земеделски земи 4 за кампания 2012 г., като ДФЗ е осъден да заплати направените разноски по делото. За да стигне до този правен резултат, АССГ е приел, че уведомителното писмо е постановено от компетентен административен орган и при спазване на административнопроизводствените правила. Съдът е заключил, че атакуваният административен акт отговаря на изискванията за форма и минимум реквизити по чл. 59 от АПК, поради което не е незаконосъобразен на това основание. Въпреки непълнотата на посочените в уведомителното писмо фактически основания, според АССГ същите се допълват от документите, съдържащи се в административната преписка по издаването му, а именно: доказателствата за извършените процесуални действия в административното производство включително по процедурата за определяне на допустимия слой за подпомагане, от представените от МЗХ документи и карти, както и от съдържащите се в ИСАК данни и цифрови изображения. Съдът е кредитирал изцяло приетата по делото като неоспорена и компетентно изготвена съдебно-техническа експертиза от вещото лице Сара Коен. Базирайки се на нея и на събраните гласни доказателства от разпитаните свидетели по делото АССГ е приел, че в разглеждания случай очертаването е извършено въз основа на графичен материал на база одобрените площи от предходна кампания и на основа на приложената по делото черно-бели карти. Приел е още, че ответникът е задължен да доказва че хода на подаване на заявлението е изпълнил задължението си, да представя копие на графичните части към заявлението в максимално четлив вид, което в конкретния случай не е сторено. Установено е още, че в хода на административното производство е извършена промяна на очертания допустим слой без да има такава възможност в закона и без да има данни дали заявителя е уведомен за тази промяна засягаща и заявените от него площи. Обосновано първоинстанционния съд с оглед установените факти е приел, че в оспорения акт административния орган е изброил напосоки всички възможни нормативно установени основания за отказ за изплащане и намаляване на поисканата субсидия, въпреки че доказателствата по делото доказват, че за конкретния случай относими са само тези основания свързани с неспазването на забраните за земеделски дейности по чл. 6 върху декларирания за подпомагане парцел по мярка 213. Настоящият касационен състав споделя изцяло подробно изложените в мотивите фактическите и правни изводи на АССГ и при извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК намира постановеното съдебно решение за валидно, допустимо и правилно като постановено в съответствие с материалноправните разпоредби. Същото е и обосновано. Нормата на чл. 11 от Наредба № 3/23.02.2011 г. за условията и реда за прилагане на мярка 2134 плащания по "Натура 2000" и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО за земеделски земи от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. указва при какви случаи може да има отказ за изплащане на финансова помощ за декларирания парцел. Законосъобразно, съдът е приел, че в настоящия случай е налице изключение от установеното правило, което е предвидено с разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредбата, съгласно което, разпоредбите на чл. 11 и чл. 12, т. 2 за отказване или намаляване на субсидията, не се прилагат в случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства. Легалната им дефиниция е дадена в § 1, т. 4 от ДР на Наредбата. В случая е налице именно такова тежко природно бедствие, въздействало сериозно върху заявената земя - пожар и такива доказателства са представени от жалбоподателя, но административният орган ги е игнорирал при разглеждане на подаденото заявление за подпомагане. След като въз основа на решение на кризисния щаб е извършено разораване на земята за ограничаване на пожара, явно се касае за фосмажорни обстоятелства, които са установени лично от служителя, извършил проверка на място. Тези обстоятелства са установени и от експертизата по делото. Налице са доказателства, че касатора е бил надлежно уведомен за тях и е следвало да съобрази отказа си обективиран в уведомителното писмо с тях, поради което съдът законосъобразно и правилно го е отменил. Поради тези съображения, не са налице касационни основания за отмяна на решението. Изложените в касационната жалба твърдения, че ДФЗ не разполага с картен материал, са неоснователни и недоказани. Административния орган преди издаване на оспорения акт е задължен да събере всички доказателства за изясняване на случая и правилно съдът е констатирал нарушения на чл. 26, 28, 34, 35 и 36 от АПК водещи да незаконосъобразност на оспорения акт и до неговата отмяна. По горните съображения, касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,