Решение № 10307 от 6.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 916/2015 г.

Решение № 10307 от 6.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 916/2015 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Буда Пропъртис" ООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. "Софроний Врачански" № 6, ет. 2, офис № 2, подадена чрез процесуалния представител на дружеството - адв. Везенкова, против решение № 1856 от 7.11.2014 г., постановено по административно дело № 549/2014 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против АУЗД № 1065 от 2.12.2013 г., издаден от главен експерт в отдел "Местни данъци и такси" при община Несебър, потвърден с решение изх. № Н4-4526#3/17.01.2014 г. на началника на отдел "Местни данъци и такси" при община Несебър. В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът неправилно е приел, че услугите сметосъбиране и сметоизвозване, както и "поддържане чистотата на населените места" са реално предоставяни. Съдът не е взел предвид представената от дружеството декларация, постъпила в община Несебър на 7.10.2010 г. Иска се отмяна на решението, както и отмяна на АУЗД. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. С решението си АС - Бургас е отхвърлил жалбата на "Буда Пропъртис" против АУЗД № 1065 от 2.12.2013 г., издаден от главен експерт в отдел "Местни данъци и такси" при община Несебър, потвърден с решение изх. № Н4-4526#3/17.01.2014 г. на началника на отдел "Местни данъци и такси" при община Несебър, с който са установени задължения за дружеството за ТБО за периода 2011-2012 г. в общ размер на 4 881,25 лв., от които 4044,47 лв. - главница и 836,78 лв. - лихви за просрочие, изчислени към 2.12.2013 г. За да постанови този резултат съдът е приел, че АУЗД е издаден от компетентен орган при спазване на законоустановената форма, при липса на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, при правилно приложение на материалния закон. Приел е още, че административният орган е доказал реалното предоставяне на услугите, за които е начислена ТБО. Постановеното решение, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против АУЗД № 1065 от 2.12.2013 г., издаден от главен експерт в отдел "Местни данъци и такси" при община Несебър по отношение на начислената такса битови отпадъци /ТБО/ за сметосъбиране и сметоизвозване за периода 1.01.2011 г. - 31.12.2011 г. в размер на 1843,05 лева - главница със съответната дължима лихва, е неправилно, тъй като е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По делото не са събрани и обсъдени всички доказателства от значение за правилното решаване на случая. За първи път пред настоящата инстанция е представена декларация от 6.10.2010 г. по чл. 21, ал. 1 от Наредба № 11 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги за недвижими имоти, за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване за имоти, които няма да се ползват през цялата година, постъпила в община Несебър на 7.10.2010 г., както и обратна разписка за получаване на декларацията от община Несебър. Тези доказателства не са взети предвид и не са обсъдени от първоинстанционния съд при постановяване на решението му. Делото е останало неизяснено от фактическа страна, тъй като решението е постановено, без да са събрани и обсъдени всички доказателства като напр. представените декларация и обратна разписка. Т. е. по делото не е установено безспорно дали касаторът е бил освободен от заплащане на услугата "сметосъбиране и сметоизвозване", дали представената декларация отговоря на изискванията на наредбата и дали се отнася за имота, предмет на обжалвания АУЗД. Административният съд в случая е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила - не е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК, тъй като не е дал конкретни указания на дружеството за представяне на определени доказателства, установяващи твърдени от дружеството обстоятелства Задължението на съда за даване на указания следва от спазване принципа на служебното начало в административния процес и от разпоредбата на чл. 171, ал. 4 АПК, задължаваща съда да указва на страните, че за някои обстоятелства от значение за делото същите не сочат доказателства. Липсват конкретни указания за кои правно-релевантни факти дружеството не е посочило доказателства. Поради това, при бездействието на тази страна, и в нарушение на служебното начало за събиране на доказателства по чл. 171, ал. 4 АПК, съдът е решил делото при неизяснена фактическа обстановка. Видно от данните по делото, останало е неизяснено дали касаторът е бил освободен от заплащане на услугата "сметосъбиране и сметоизвозване", както той твърди, дали представената декларация отговоря на изискванията на наредбата и дали се отнася за имота, предмет на обжалвания АУЗД. Не е установено налице ли са предпоставките на чл. 71 ЗМДТ за освобождаване на дружеството от заплащане на същата компонента "сметосъбиране и сметоизвозване". Предвид изложеното решението на административния съд в частта, с която е отхвърлена жалбата на "Буда Пропъртис" ООД срещу АУЗД № 1065 от 2.12.2013 г., издаден от главен експерт в отдел "Местни данъци и такси" при община Несебър по отношение на начислената такса битови отпадъци /ТБО/ за сметосъбиране и сметоизвозване за периода 1.01.2011 г.- 31.12.2011 г. в размер на 1843,05 лева главница със съответната дължима лихва е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В цитираната по-горе част решението следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане съдът следва да постанови определение по чл. 171, ал. 4 АПК, като укаже на дружеството да представи необходимите доказателства, за изясняване на спора от фактическа страна, а именно доказателства относно твърдяното от дружеството обстоятелство, че касаторът е бил освободен от заплащане на услугата "сметосъбиране и сметоизвозване", че представената декларация отговоря на изискванията на наредбата, както и че същата се отнася за имота, предмет на обжалвания АУЗД. Съдът следва да изясни въпроса относно дължимостта на ТБО за услугата "сметосъбиране и сметоизвозване" за 2011 г. за процесния имот, след което формира и конкретни правни изводи. В останалата част решението е правилно. Съгласно чл. 62 от ЗМДТ ТБО се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места; размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. В чл. 71 от ЗМДТ се разпорежда, че такса не се събира за: 1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; 2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване-когато услугата не се предоставя от общината; 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения - когато няма такива. По силата на чл. 63, ал. 2 ЗМДТ границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година. От тълкуването на тези разпоредби от ЗМДТ следва извода относно разпределение на доказателствената тежест в процеса. В тежест на ответника, като издател на акта и изпълнител на въпросните услуги, е било да установи обстоятелствата, на които основава своето искане за заплащане на дължимата такса за битови отпадъци. Затова и негово е задължението да установи, че имотите на задълженото лице се намират на негова територия и че той реално е предоставил определените видове услуги. Настоящата инстанция счита, че в тази част решението на съда е правилно. Правилно съдът е приел, че представените по делото доказателства обосновават извод за реално предоставяне на цитираните по-горе услуги както и че не са налице предпоставките на чл. 71, т. 2 и т. 3 ЗМДТ, съгласно които ТБО не се заплаща. Достатъчно е обстоятелството, че имотът на дружеството попада в територия, в която реално се предоставя услугата "почистване и поддържане на обществени територии". Таксата се дължи за извършени дейности на териториите за обществено ползване в населеното място, а не конкретно на територията на предприятието или в непосредствена близост до него. Наличието на депо, обслужващо района на общината налага извод за липса на условието на чл. 71, т. 3 ЗМДТ за недължимост на такса за услугата"обезвреждане на битови отпадъци в депа" Предвид изложените съображения решението в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу АУЗД № 1065 от 2.12.2013 г., издаден от главен експерт в отдел "Местни данъци и такси" при община Несебър по отношение на начислената такса битови отпадъци /ТБО/ за услугите "почистване и поддържане на чистотата на обществени територии" и "обезвреждане на битови отпадъци в депа" за периода 2011-2012 г., е правилно и следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ АПК, Върховният административен съд, седмо отделение