Решение № 147 от 18.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4180/2014 г.

Решение № 147 от 18.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4180/2014 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Златка Русева Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба вх. № 1157/22.01.2014 г., подадена от Р. И. Р. от [населено място], [община], за отмяна на влязлото в сила решение № VI-130/11.11.2013 г. на Бургаски окръжен съд, ГО, шести въззивен състав, постановено по в. гр. д. № 1713/2013 г. по описа на същия съд, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. В молбата си молителят твърди, че след специална справка, направена от него в ОС "Земеделие" гр. П. /бившата Поземлена комисия-гр. П./, е открил нови писмени доказателства: 1. Протокол № 194 от 04.1996 г. на Общинската поземлена комисия П., 2. Решение № 194А от 04.03.1996 г. за възстановяване правото на собственост на П. К. А. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на описаните земеделски имоти и 3. Нотариален акт за собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ № 43,том III, дело № 814/1997 г. на РС Поморие, които ако биха били известни на съда според молителя при решаването на спора, биха обосновали допустимостта и основателността на предявения от него иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Ответниците по молбата М. П. Ш. и Д. П. А., в депозирания писмен отговор, а първата ответница и лично от свое име в съдебно заседание, поддържат, че подадената молба за отмяна на горепосоченото влязло в законна сила решение е неоснователна и молят да бъде оставена без уважение. Ответницата по молбата М. С. Р., в писмения отговор на същата, счита че същата е основателна и следва да бъде уважена. При извършената проверка касационният съд установи следното: Молбата за отмяна е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима. Хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на която се позовава молителят, предвижда възможността да се иска отмяна на влязло в сила решение от заинтересувана страна, когато са налице нови доказателства, както се твърди в настоящия случай, или се открият нови обстоятелства, които са от съществено значение за делото и които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. В случая се касае за непълнота на фактическия и доказателствен материал, която се разкрива, след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната, т. е налице е обективна невъзможност на страната да разкрие истината по време на висящността на процеса. Представените с молбата писмени доказателства, а именно: протокол на Общинската поземлена комисия от 04.03.1996 г. и Решение № 194А/04.03.1996 г. на ПК П., както и представения констативен нотариален акт от 1997 г. са съставени и издадени преди влизане в сила на постановеното решение, чиято отмяна се иска. От тези представени с молбата писмени доказателства-горепосочения нотариален акт № 43/1997 г. е бил известен на страните, тъй като е представен и приложен в производството по делото пред първоинстанционния съд/лист 146 от гр. д. № 430/2010 г. по описа на Районен съд Поморие/, поради което същият няма характер на ново доказателство, след като е бил приложен и приет като доказателство по приключилия с влязло в сила решение спор. Останалите писмени доказателства, приложени с настоящата молба за отмяна, и които както твърди самият молител са били открити от него при "специална справка" в ОС "Земеделие" П., са били съхранявани в същата служба и по време на висящността на процеса. Следователно, молителят е могъл са направи необходимото и да ги представи по делото, приключило с влязлото в сила решение. Въпреки това не са положени необходимите усилия и грижа за снабдяването и представянето на тези доказателства. За да бъде допусната отмяна на твърдяното от молителя основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК обаче е необходимо страната не само да не е знаела за тези документи, каквото незнание не е налице за част от тях, или да не е била в състояние да ги представи лично, въпреки знанието си за тях, а и незнанието и непредставянето им да не дължат на процесуалната й небрежност при водене на делото. Ето защо, касационният съд намира, че не са налице предпоставките, предвидени в чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, за отмяна на влязлото в сила решение, поради което подадената молба за отмяна следва да се остави без уважение. С оглед изхода на делото, на ответницата по молбата М. П. Ш. следва да се присъдят направените в настоящото производство разноски в размер на 400 лева, представляващи адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 08.10.2014 г. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд