Решение № 4250 от 1.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13236/2020 г.

Решение № 4250 от 1.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13236/2020 г., VI о., докладчик съдията Александър Митрев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Сдружение "Футболен клуб Дуло", подадена чрез адв. Н. А. в качеството й на процесуален представител против решение № 187/19.10.2020 г., постановено по адм. д. № 146/2020 г. по описа на АС-Видин, с което е отхвърлена жалбата на Сдружение "Футболен клуб Дуло" гр. Видин против заповед № РД-09-379/14.06.2019 г. на заместник-министър на младежта и спорта. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени административният акт. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответникът – Министърът на младежта и спорта, чрез юрисконсулт С., оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл. 172а АПК, решаващият състав правилно приема, че оспореният административен акт е законосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на административния акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Правилен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия, респективно неоснователни са твърденията на жалбоподателя за нищожност на заповедта, като издадена от некомпетентен орган. Финансовото подпомагане на проекти по национални програми за младежта е уредено в Наредба № 5/11.08.2016 г. за условията и реда за финансово подпомагане на проекти по национални програми за младежта, по силата на чл. 2, от която Министърът на младежта и спорта координира и осъществява контрол върху изпълнението на националните програми за младежта. С Тълкувателно решение № 4/22.04.2004 г., по Тълкувателно дело № 4/2002 г. на Върховния административен съд е прието, че компетентността на всеки административен орган е нормативно определена. Издаването на административен акт без необходимата компетентност води до нищожност на акта. В някои случаи нормативни актове предвиждат възможност компетентният орган да делегира на други, подчинени нему органи, да упражняват предоставените му правомощия. Такава възможност е уредена в чл. 26, ал. 2 от ЗА, съгласно която разпоредба със заповед министърът може да делегира правомощия на своите заместници и да определя техните функции. Именно това е направено в настоящия случай, като с посочената със заповед № РД-09-344/13.06.2019 г. министърът е делегирал пълните си правомощия на заместник-министъра на младежта и спорта Н. Павлов. Оспорената заповед е издадена при спазване на относимите материалноправни и процесуални разпоредби, и в съответствие с целта на закона. Съгласно чл. 11. ал. 1 от Наредба №№ 5/11.08.2016 г. за условията и реда за финансово подпомагане на проекти по национални програми за младежта Министърът на младежта и спорта назначава със заповед експертна комисия за разглеждане, оценка и класиране на проектните предложения. Редът за оценка на проектните предложения включва минимум 4 етапа – административно съответствие, качествена оценка, финансово съответствие и класиране. По делото не са събрани доказателства, въз основа на които да се обоснове извод, че в своята дейност, оценителната комисия е нарушила изискванията, регламентирани в Наредбата, утвърдената национална програма за изпълнение на младежки дейности по чл. 10а от Закона за хазарта за 2019 г. и указанията за разработване, изпълнение и отчитане на проектите. Правилен е изводът на съда, че при извършване на оценката на процесното проектно предложение са спазени утвърдените в Условията по програмата критерии за оценка. Комисията е извършила оценяването на проектното предложение на жалбоподателя според предварително зададените в условията за кандидатстване критерии за оценка и съответния брой точки, който може да бъде определен за предложението по съответния критерий. Предвид изложеното Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на минималния размер юрисконсултско възнаграждение, предвиден в чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ – 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд – състав на шесто отделение,