Решение № 11580 от 14.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2013/2020 г.

Решение № 11580 от 14.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2013/2020 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Ковачев от [населено място], чрез процесуален представител, срещу решение № 913/09.12.2019 г., постановено по адм. дело № 689/2019 г. по описа на Административния съд – Хасково. С обжалваното решение е отхвърлен като неоснователен иска на касатора срещу Областна Дирекция на МВР – Хасково (ОД на МВР – Хасково) за заплащане на сумата от 5667, 87 лв., пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение за длъжността, която е изпълнявал в "Златна Панега Цимент" АД, за периода от месец септември 2017 г. до месец април 2018 г. включително, представляваща обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0271-000175/07.08.2017 г. на началника на РУ - Харманли към ОД на МВР - Хасково, ведно с дължимата мораторна лихва върху тази сума, считано от 30.03.2018 г. (датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта) до предявяване на иска - 05.06.2019 г., в размер на 681. 72 лв., както и законната лихва върху главницата от деня на завеждане на исковата молба до окончателното погасяване на задължението. Със същото решение е отхвърлен като неоснователен и иска на Ковачев срещу ОД на МВР - Хасково, за заплащане на сумата от 7000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от цитираната незаконосъобразната заповед, ведно с дължимата мораторна лихва върху тази сума, считано от 30.03.2018 г. (датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта) до предявяване на иска - 05.06.2019 г., в размер на 841, 94 лв., както и законната лихва върху главницата от деня на завеждане на исковата молба до окончателното погасяване на задължението. Също така Ковачев е осъден да заплати на ОД на МВР – Хасково разноски по делото, в размер на 100 (сто) лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се направените по делото разноски. Ответникът – ОД на МВР - Хасково оспорва жалбата. Подробни съображения изразява в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна по делото, за която подлежащият на обжалване съдебен акт, е неблагоприятен. Касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - Хасково е отхвърлил обективно съединените искове на Д. Ковачев срещу ОД на МВР – Хасково, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, в резултат на отменена като незаконосъобразна заповед за прилагане на административна принудителна мярка № 17-0271-000175/07.08.2017 г. на началника на РУ - Харманли към ОД на МВР – Хасково. За да стигне до този резултат, административният съд е приел, че не са налице кумулативно изискуемите се законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника. Решаващият състав е приел, че от събраните по делото доказателства се установявало наличието на първата предпоставка за ангажиране на обективната отговорност на ответника, а именно - отмяна на незаконосъобразен административен акт - заповед за прилагане на административна принудителна мярка № 17-0271-000175/07.08.2017 г. на началника на РУ - Харманли към ОД на МВР – Хасково. Съдът е преценил обаче, че липсвала причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат, поради което исковата претенция била изцяло недоказана. За да мотивира извода си административният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява, че вследствие именно на тази заповед е било прекратено трудовото правоотношение на ищеца, както и че за съществуването на трудовото правоотношение е било необходимо задължително същият да е притежавал СУМПС. Приел за недоказан факта, че именно отнемането на СУМПС е станало причина за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца. Също така, съдът е приел, че от показанията на разпитаните по делото свидетели не се установявало настъпването на негативни за психическото състояние на Ковачев последици. Според съда сериозните притеснения, стрес и душевен дискомфорт на ищеца не следват от издадената ПАМ. Посочил е, че показанията на разпитаните по делото свидетели не водели до извода за конкретно проявено емоционално състояние, което да е във връзка с отнемане на СУМПС. Съдът е приел, че фактът на оставане без работа, неминуемо води до притеснения за лицето и негативни емоции, доколкото то е поставено в ситуация, в която трудно да покрива ежедневните си разходи, съответно в ситуация на неизвестност до кога ще е в невъзможност да упражнява трудова дейност, свързана с управление на МПС, но Ковачев не бил доказал по безспорен начин твърдените неимуществени вреди и причинната връзка между тях и отменената заповед. По тези съображения, първоинстанционният съд е преценил, че не са налице основания за уважаване на исковите претенции на Ковачев. Решение е валидно, допустимо и правилно. Обосновано и в съответствие със събраните по делото доказателства административният съд е приел, че исковата претенция на Д. Ковачев за обезщетяване на имуществени вреди, се явява неоснователна и недоказана. Основателността на исковете по чл. 1 от ЗОДОВ е обусловена от кумулация от предпоставки, а именно незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; реално настъпила вреда и пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие. Липсата на един от изброените елементите от фактическия състав препятства ангажирането на отговорност на държавата или общините. В исковия процес по ЗОДОВ върху ищеца лежи доказателствената тежест и той при условията на пълно и главно доказване, следва да установи по безспорен и категоричен начин твърденията си в исковата молба. В случая е установено, че е налице отменен с влязло в сила съдебно решение административен акт – заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0271-000175/07.08.2017 г. на началника на РУ - Харманли към ОД на МВР - Хасково, с което е установена първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Не са доказани обаче останалите предпоставки от фактическия състав на чл. 1 ЗОДОВ. Правилно, първоинстанционният съд е приел, че от събраните доказателства не се установява Ковачев да е претърпял имуществени вреди, намиращи се в пряка причинна връзка с отменената като незаконосъобразна заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Съдът е изложил подробни съображения по този въпрос, които се споделят от настоящият съдебен състав на касационната инстанция. Причината за прекратяване на трудовия договор на ищеца преди изтичане на изпитателния срок не се свързва непременно с наложената ПАМ. От съдържанието на заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение № 420/02.10.2017 г., подписана от изпълнителния директор на "Златна Панега Цимент"АД ставя ясно, че работодателят е упражнил правомощието си да прекрати трудовото правоотношение с работника преди изтичане на срока за изпитване. От съдържанието на този документ не следва, че това е станало именно поради отнетото СУМПС на ищеца. Индиция, че прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца с посочения работодател, не е във връзка с наложената ПАМ е обстоятелството, че трудовият договор на ищеца не е бил прекратен веднага след налагането на ПАМ ( заповедта за налагането й е връчена на ищеца на 09.08.17 г.), а приблизително два месеца след това. Правилен е изводът на административния съд за недоказаност на претендираните неимуществени вреди. Към съображенията на първоинстанционния съд, коит се споделят напълно от касационната инстанция, могат да се добавят и тези, че от обстоятелствената част на исковата молба е видно, че ищецът твърди, че е претърпял негативни емоции от укорите на близките му, че е останал без работа и не е могъл да подпомага семейството си. Както се посочи и по-горе, ищецът не е доказал, че оставеното му без работа е именно поради наложената му ПАМ, която е отменена от съда кано незаконосъобразна. Тоест, неимуществените вреди, чието обезщетяване ищецът е претендирал в производството пред административния съд, не произтичат непосредствено и пряко от наложената му ПАМ. Въз основа на изложените съображения, правилно съдът е счел, че не е осъществен фактическият състав за възникване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Обжалваното решение като правилно следва да се потвърди.. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение