Решение № 11950 от 28.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4673/2020 г.

Решение № 11950 от 28.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4673/2020 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Главчев, чрез пълномощник по делото адвокат Р. Орманлиева, против решение № 164/31.01.2020 г., постановено по адм. д. № 1060/2019 г. по описа на Административен съд - Благоевград. Оплакванията са за необоснованост и противоречие на решаващите изводи на съда с материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на оспорения съдебен акт и решаване на спора по същество, като бъде уважена жалбата на Д. Главчев срещу акт изх. № 01-6500/7118 от 13.09.2019 г. за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 за кампания 2017, издаден от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ). Ответникът по касационната жалба – зам. -изпълнителният директор на ДФЗ не ангажира становище по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Д. Главчев срещу акт изх. № 01-6500/7118 от 13.09.2019 г. за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 за кампания 2017, издаден от зам. -изпълнителния директор на ДФЗ, като неоснователна и жалбоподателят е осъден да заплати на ДФЗ разноски по делото. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е установил от фактическа страна, че жалбоподателят Д. Главчев е подал заявление за подпомагане 2015 г., въз основа на което е бил одобрен за участие по направление "Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство" на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020". С това жалбоподателят е поел петгодишен агроекологичен ангажимент за извършване на дейности по направлението, като за базовите изисквания и изискванията по управление на направлението той е бил надлежно уведомен от административния орган с нарочно писмо. Ангажиментът за извършване на дейности по направлението задължава Д. Главчев през първата година от петгодишния период да подаде "Заявление за подпомагане", което едновременно с това е и "Заявление за плащане", а през следващите години: "Заявление за плащане" – арг. в чл. 8, ал. 2 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (по-нататък Наредба № 7 от 24.02.2015 г.). Съдът приема за безспорно доказано, че през 2017 г. Д. Главчев не е подал "Заявление за плащане" – обстоятелство, което е мотивирало зам. -изпълнителния директор на ДФЗ да приеме, че са налице основанията на чл. 18, ал. 3, т. 1 и чл. 52, ал. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прекратяване на поетия ангажимент. Първоинстанционният състав се е позовал на липсата на доказателства в административната преписка относно подаването на заявление за плащане по мярка 10 за кампания 2017, която се явява трета година от поетия петгодишен ангажимент на Главчев по тази мярка. Посочил е също така, че констатацията за неподаване на въпросното заявление не е била опровергана от жалбоподателя в хода на съдебното дирене пред първата инстанция, въпреки изрично указаната му от съда възможност да ангажира доказателства в подкрепа на твърдението си, че вероятно за кампания 2017 е подадено заявление за плащане чрез пълномощник. Предвид установената липса на изискуемото заявление за плащане, в съответствие с чл. 63, т. 1, вр. с чл. 77, т. 4, б. "в" от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 г. на Европейския парламента и на Съвета от 17.12.2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика (Регламент /ЕС/ № 1306/2013) и на основание чл. 18, ал. 3, т. 1 и чл. 52, ал. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г., административният орган предприел действия за прекратяване на поетия агроекологичен ангажимент. Най-напред изпратил писмо до Д. Главчев, с което го уведомил за откриване на производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишния ангажимент, с което му указал и възможността да представи възражения и допълнителни доказателства. На 13.09.2019 г. зам. -изпълнителният директор на ДФЗ издал процесния акт, с който поетият от Д. Главчев петгодишен агроекологичен ангажимент бил прекратен на основание чл. 18, ал. 3, т. 1 и чл. 52, ал. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г., в съответствие с чл. 63, т. 1, вр. с чл. 77, т. 4, б. "в" от Регламент /ЕС/ № 1306/2013. От правна страна решаващият състав приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган - зам. -изпълнителния директор на ДФЗ, съгласно изричната уредба, дадена в Закона за подпомагане на земеделските производители и Устройствения правилник на ДФЗ, и предвид представената по делото заповед № 03-РД/2891 от 23.07.2019 г. (л. 17), с която изпълнителният директор на ДФЗ делегира на зам. -изпълнителния директор, наред с други, и правомощието по издаване и подписване на актове за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат", какъвто е процесният акт. Приел е, че обжалваният акт е обективиран в писмена форма и е подписан от издателя си, като при издаването му са посочени фактическите и правни основания, обосновали извода за прекратяване на поетия от оспорващия Главчев петгодишен ангажимент по мярка 10 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., както и че при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът пояснил, че за започналото административно производство по издаване на акта за прекратяване на агроекологичния ангажимент жалбоподателят е бил надлежно уведомен с писмо изх. № 01-6500/1430 от 25.03.2019 г. на зам. -изпълнителния директор на ДФЗ. Със същото му е указана и възможността да заяви несъгласието си с изложените в писмото констатации, като представи конкретните си възражения и относимите към тях доказателства. От Д. Главчев не е постъпил отговор по изпратеното му писмо изх. № 01-6500/1430 от 25.03.2019 г. При тези обстоятелства съдът е счел, че правното основание, посочено в процесната заповед за прекратяване на агроекологичния ангажимент на Д. Главчев – чл. 18, ал. 3, т. 1 и чл. 52, ал. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г., е било налице към момента на издаването на акта (13.09.2019 г.), т. е. намира за приложима в случая редакцията на Наредба № 7 от 24.02.2015 г. – ДВ, бр. 18, в сила от 01.03.2019 г. Съгласно чл. 18, ал. 3, т. 1 от същата, неподаването на заявление за плащане по чл. 8, ал. 2 от Наредбата за която и да е от годишните кампании, включени в петгодишния период, представлява самостоятелно, отделно и абсолютно основание за прекратяване на агроекологичния ангажимент. С оглед посочената нормативна уредба и въз основа доказателствата по делото съдът приел, че процесният акт е материално законосъобразен и съответстващ на целта на закона, доколкото съществуващото фактическо положение (неподаване на заявление за плащане за кампания 2017 г.) следвало да бъде приведено към нормативните изисквания, които в конкретния случай сочели на прекратяване на поетия агроекологичен ангажимент. Така постановеното решение на Административен съд - Благоевград е валидно, допустимо, но неправилно поради постановяването му при неправилно приложение на материалноправните норми. Решаващият състав не е съобразил, че в случая следва да се приложи предходна на приетата като приложима редакция на чл. 18, ал. 3, т. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. – ДВ, бр. 18, в сила от 01.03.2019 г. Това е така, тъй като с оспорения акт за прекратяване на ангажимента са разпоредени неблагоприятни правни последици за неговия адресат, имащи характер на административна санкция по смисъла на чл. 63, т. 1, вр. с чл. 77, т. 4, б. "в" от Регламент /ЕС/ № 1306/2013. Основополагащ принцип в правото е, че за да се наложи санкция за определено поведение, е необходимо към момента на обективирането му да е налице действаща правна норма, която изрично да урежда произтичащите от това поведение неблагоприятни прави последици. В конкретния случай, не са изпълнени посочените задължителни изисквания, за да се приеме, че е приложима разпоредбата на чл. 18, ал. 3, т. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. в редакцията – ДВ, бр. 18, в сила от 01.03.2019 г. Неподаването на заявление за плащане по чл. 8, ал. 2 е въведено в чл. 18, ал. 3, т. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. като отделно и самостоятелно основание за прекратяване на агроекологичния ангажимент едва с влизане в сила на допълнението към Наредбата – ДВ, бр. 18 от 2018 г., в сила от 27.02.2018 г. До този момент, в това число и в течение на цялата 2017 г., разпоредбата на чл. 18, ал. 3, т. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. не е предвиждала подобно основание за прекратяване на агроекологичния ангажимент – ДВ, бр. 16 от 2015 г., в сила от 27.02.2015 г. С приетото допълнение – ДВ, бр. 18 от 2018 г., в сила от 27.02.2018 г., е въведено ново материалноправно основание за прекратяване, на което обаче не е придадено изрично обратно действие, поради което прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 10 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. на това основание е допустимо единствено занапред, т. е. при констатирано неподаване на заявление за плащане за кампания 2018 г. и следващите в рамките на поетия петгодишен ангажимент. Действително задължението по чл. 8, ал. 2 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. следва да се изпълнява за всяка година от периода на поетия агроекологичен ангажимент, но през кампания 2017 г., за която е издаден процесният акт, неизпълнението на това задължение не е било скрепено със санкцията, изразяваща се в прекратяване на ангажимента. Правните последици от неподаването на заявление за плащане за кампания 2017 г. следователно се уреждат съобразно закона, действал към 2017 г., а не съобразно последващите негови редакции. По тези съображения, оспореният акт, в който като единствено фактическо основание за прекратяване на ангажимента е посочено неподаването на заявление за плащане за кампания 2017, се явява незаконосъобразен поради издаването му в противоречие с материалноправните разпоредби – основание за отмяна по чл. 146, т. 4 от АПК. Първоинстанционният съд, като не е отчел наличието на гореописания порок на акта и вместо това, макар и при правилно изяснена фактическа обстановка, приел същия за съответстващ на изискванията на материалния закон, е достигнал до погрешни правни изводи. Касационното оспорване на Д. Главчев с искане за отмяна на съдебното решение и на административния акт се явява основателно, като съображенията за това са изложените в настоящото съдебно решение и същите се различават от заявените в касационната жалба. Не се споделя касационното оплакване, основаващо се на доводите и в първоинстанционната жалба, относно неспазване на изискванията за форма и съдържание на акта, както и на процедурата за неговото издаване. Първоинстанционният съд е обсъдил възраженията на касатора в тази насока, като е изложил ясни и обосновани мотиви за тяхното отхвърляне. Независимо от горното обаче, не са налице основания за разколебаване на мотивирания от настоящия касационен състав извод за незаконосъобразност на оспорения акт поради наличие на основанието по чл. 146, т. 4 от АПК – издаден в нарушение на материалноправните изисквания. По изложените съображения, първоинстанционното решение следва да бъде отменено като неправилно на основание чл. 209, т. 3, предложение първо от АПК и вместо него спорът бъде решен по същество от касационната инстанция, като се постанови отмяна на акт изх. № 01-6500/7118 от 13.09.2019 г. за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 за кампания 2017, издаден от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, по жалбата на Д. Главчев. Касаторът не претендира разноски нито в настоящото производство, нито в това пред първата инстанция, с оглед на което, въпреки изхода на спора, такива на следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, ВАС, пето отделение