Решение № 3986 от 31.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4362/2016 г.

Решение № 3986 от 31.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4362/2016 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане"- гр. Д. против решение № 8 от 12.02.2016 г. по адм. дело № 582/2015 г. на Административен съд Х. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и отхвърляне оспорването на заповедта. Ответната по касационната жалба страна - Д. А. Д. не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 8 от 12.02.2016 г. по адм. дело № 582/2015 г. Административен съд Х. е отменил Заповед № 4285/04.11.2015 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Д., с която на основание чл. 7, ал. 8 от ЗСПД и чл. 4 от ППЗСПД във връзка с § 23 от ПЗР на ЗСПД на Д. А. Д. е отпусната месечна помощ за детето Р. П. А. в размер на 100.00 лева за срок от 01.10.2015 г. до 31.12.2015 г. В ЧАСТТА относно определения начален момент за отпускане на помощта и размера на същата, и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по Молба-декларация вх. № 4285/20.10.2015 г. досежно началния момент на отпускане на поисканата семейна помощ и размера на същата, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението, като е определил 14-дневен срок за произнасянето, считано от влизане на решението в сила. За да постанови този съдебен акт административният съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт в частта си относно началната дата за отпускане на помощта и нейния размер е незаконосъобразен поради противоречие с материалноправни разпоредби. Приел е също, че за детето Р. П. А. началният момент, от който следва да се отпусне поисканата помощ е този, визиран в чл. 9, ал. 6 изр. 1 от ЗСПД, а именно от 1-во число на месеца, през който е определена датата на инвалидността. В случая датата на увреждането, определена от ТЕЛК е 23.09.2012 г., и с оглед правилото на чл. 9, ал. 6 изр. 1 от ЗСПД поисканата помощ е следвало да се отпусне от 01.09.2012 г. като така определения начален момент на отпускането й не надвишава визирания в разпоредбата ограничителен период от 3 години назад, считано от месеца на издаване на експертното решение. По отношение размерът на поисканата помощ е посочил, че административният орган не е съобразил изричната разпоредба в ЗДБРБ за 2015 г. относно размера на месечната добавка по чл. 8д от ЗСПД за 2015 г., която в чл. 61, ал. 12 е определена на 240.00 лева. Решението е правилно. По делото е установено, че с Молба-декларация вх. № 4285/20.10.2015 г. до Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Д., Д. А. Д. е поискала отпускане на месечна помощ по чл. 7, ал. 8 от Закона за семейни помощи за деца /ЗСПД/ за детето Р. П. А. Към молбата е приложила Експертно решение на Детска експертна лекарска комисия № 242/29.01.2013 г., от което е видно, че на детето Р. П. А. е определена степен на увреждане 40% с начална дата 23.09.2012 г. за срок от 1 г.- до 01.01.2014 г. За водеща диагноза е посочена "Епилепсия", общо заболяване- "Епилепсия- големи пристъпи с интервали от месеци". С Експертно решение на ТЕЛК - Х. II № 375/29.09.2015 г. на Р. П. А. са определени 60% степен на увреждане, със срок на определения % вид и степен на увреждане - 01.09.2016 г., при начална дата 23.09.2012 г. Като водеща диагноза в решението е посочена "Епилепсия", а в графа Общо заболяване е отбелязано "Епилепсия редки пристъпи. Хипотиреоидизъм. Затлъстяване I ст. Умствена изостаналост". С. З. № 4285/04.11.2015 г. на основание чл. 7, ал. 8 от ЗСПД и чл. 4 от ППЗСПД във връзка с § 23 от ПЗР на ЗСПД на Д. А. Д. е отпусната месечна помощ за детето Р. П. А. в размер на 100.00 лв за срок от 01.10.2015 г. до 31.12.2015 г. По делото не се спори, че Д. А. Д. има право семейна месечна помощ за детето Р. П. А. Спорните въпроси в случая, както правилно е определил и първоинстанционният съд, са тези за началната дата на отпускане на помощта и нейния размер. С оглед на установените факти и законови разпоредби правилен се явява извода на съда, че са налице нарушения при издаване на обжалваната заповед съставляващи основания за отмяната й в посочените части като незаконосъобразна. Касационната инстанция изцяло споделя изложените от първоинстанционният съд мотиви. Съгласно чл. 2, ал. 3, т. 3 от ЗСПД в месечните семейни помощи са включени месечните добавки за дете с трайни увреждания. Право на месечна добавка за деца с трайни увреждания до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от 20-годишна възраст, имат родители, когато отглеждат деца с трайни увреждания - чл. 8д, ал. 1, т. 1 от ЗСПД. Правото на тази добавка се предоставя независимо от дохода на семейството - чл. 7, ал. 8 от ЗСПД. В настоящия случай правото на помощ за семейството на детето е възникнало на основание чл. 3, т. 2 ЗСПД и чл. 8д от ЗСПД от момента, определен за начален на неговото трайно увреждане/инвалидизация/-23.09.2012 г. Законовото изискване- трайното увреждане на детето да е установено от компетентните здравни органи, в случая е спазено. Съгласно чл. 3, ал. 3 от Наредбата за медицинската експертиза установяването на вида и степента на увреждане на децата до 16-годишна възраст се извършва от ТЕЛК и НЕЛК с участието на лекар с призната специалност по педиатрия. Безспорно е, че детето Р. П. А. за времето от 01.09.2012 г. до 01.12.2015 г. също се е нуждаел от съответните специални грижи. Ето защо са правилни изводите на първоинстанционния съд, че в случая датата на увреждането, определена от ТЕЛК е 23.09.2012 г. Решението на ТЕЛК II-Х. е издадено на 29.09.2015 г. Заявлението за отпускате на помощта е подадено в тримесечен срок от тази дата- на 02.11.2015 г. С оглед правилото на чл. 9, ал. 6 изр. 1 от ЗСПД поисканата помощ е следвало да се отпусне от 01.09.2012 г., като този начален момент не надвишава визирания в разпоредбата ограничителен период от 3 години назад, считано от месеца на издаване на експертното решение. Наведените в обратната насока оплаквания не могат да бъдат възприети. Правилен е и вторият извод на административния съд във връзка с размера на дължимата се помощ. С глед разпоредбата на чл. 8д ал. 2 от ЗСПД размерът на месечната добавка по ал. 1 се определя ежегодно със Закона за държавния бюджет на Р. Б. /ЗДБРБ/, като не може да бъде по-малък от предходната година. Съгласно § 23 от ПЗР на ЗИД ЗСПД /обн. Д. в. бр. 57/2015 г., в сила от 28.07.2015 г./ всички месечни помощи по чл. 7 по подадени заявления-декларации след влизането в сила на този закон се отпускат за срок до 31 декември 2015 г. в размерите, определени според досегашния чл. 7, ал. 4 и 8 и в чл. 61 от Закона за държавния бюджет на Р. Б. за 2015 г. Тази разпоредба е приложима в настоящия случай, доколкото отпуснатата месечна добавка е поискана след влизане в сила на ЗИД ЗСПД /обн. Д. в. бр. 57/2015 г. в сила от 28.07.2015 г./, поради което размерът й следва да се определи съгласно ЗДБРБ за 2015 г. и по-точно на чл. 61, ал. 12, според която този размер е 240.00 лв. Наведените в обратната насока оплаквания също са неоснователни. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение