Решение № 15387 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6350/2018 г.

Решение № 15387 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6350/2018 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 46 от Закона за общинската собственост (ЗОС). Образувано е по касационна жалба от кмета на И. Митев от [населено място], чрез процесуалния му представител, срещу решение № 183 от 29.03.2018 г., постановено по адм. дело № 953/2017 г. по описа на Административен съд – гр. П., с което е отхвърлена жалбата на И. Митев срещу Заповед № РД – 10 – 1771 от 23.10.2017 г. на Кмета на община П., с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОС) и чл. 32, т. 3 от Наредбата № 18 на Общински съвет – П. е прекратено наемното правоотношение между ОП "Жилфонд" – П. и И. Митев за общинско жилище, находящо се в [населено място], [улица], състоящо се от една стая, кухня и сервизни помещения. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че не са били налице предпоставките за прекратяване на наемните му правоотношения, тъй като не е нарушил добрите нрави, както и поради това, че това твърдение не е било доказано от административния орган. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта на Кмета на община П. Претендира разноски за двете инстанции. О. К. на О. П., чрез процесуалния си представител с представени писмени бележки, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение АС – гр. П. е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и при правилно приложение на относимия материален закон, тъй като в административното производство безспорно са установени фактите за нарушаване на добрите нрави, а именно нарушаване на нощната тишина от жалбоподателя. Приел е, че от доказателствата е установено, че жалбоподателят е бил предупреден да спазва добрите нрави и да не нарушава нощната тишина, устно, а и писмено чрез майка си. Приел е, че въпреки, че е бил предупреден след предупреждението двукратно е допуснал вмененото му нарушение, а именно на 22.07.2017 г. и на 10.09.2017 г. със съставени съответно предупредителен протокол и АУАН от втората дата, въз основа на който е издадено и наказателно постановление. Приел е, че нарушаването на нощната тишина правилно е определено като нарушение на добрите нрави, показващо незачитане на правото на останалите живущи в квартала на сън и почивка, неспазване на правилата за поведение в обществото, неуважение към тези правила, което се отличава с постоянен характер и е обществено укоримо. Приел е в тази връзка, че е било налице основанието за прекратяване на наемното правоотношение и наложената мярка е съразмерна и съобразена с целта на закона, а именно ползването на общинското жилище при спазване обаче на възприетите норми за добро поведение и зачитане на правата на останалите граждани. Приел е, че неизпълнението на това задължение въпреки установената жилищна нужда, води до загуба на правото за ползване на общинско жилище. Решението е правилно. Оспорената пред първата инстанция заповед е издадена на основание чл. чл. 46, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от ЗОС и чл. 32, ал. 1, т. 3 от Наредба № 18 от Общински съвет гр. П. Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 3 "Наемните правоотношения се прекратяват поради: нарушаване на добрите нрави", като аналогична разпоредба е приета и по чл. 32, т. 3 от Наредба № 18 за реда за управление, ползване и разпореждане с общински жилища на община П. В наредбата се съдържа и легално определение за нарушаване на добри нрави по § 1, т. 5, а именно "Нарушение на добрите нрави" е действие или бездействие, което отрицателно въздейства върху установените в обществото морални и/или етични норми или е в противоречие с тях". Във връзка с така дадените определение е правилен извода на АС – гр. П., че от събраните доказателства се установява наличието на предпоставките по чл. 46, ал. 1, т. 3, а именно от събраните доказателства, необорени от жалбоподателя, се установява, че същият е нарушавал добрите нрави, като са му отправени предупреждения по сигнали за силна музика и е съставен акт за допуснато такова нарушение. В настоящия случай безспорно са установени нарушения на добрите нрави, включително непосредствено преди издаването на оспорената пред АС – гр. П. заповед. От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е бил предупреден устно, както и писмено чрез майка му на 27.06.2017 г. за постъпили множество сигнали за нарушаване на обществения ред и добрите нрави и същият се е ангажирал за себе си и семейството си да спазват същите. Неоснователни са възраженията в касационната жалба за това, че жалбоподателят не е бил уведомен. Напротив видно от доказателствата по делото, включително от разпитаните свидетели, се установява, че същият е бил уведомен. Следва да се посочи и че след това предупреждение на жалбоподателя един път на 22.07.2017 г. е съставен предупредителен протокол за силна музика в късните часове и му е указано да запазва разпоредбите на Наредба № 1 на Община Плевен относно частта касаеща нощната тишина. При допуснато в кратък период от време второ такова нарушение на 10.09.2017 г. от органите на МВР в 01, 00 часа му е съставен акт за установяване на административно нарушение за нарушаване на тишината и спокойствието на живущите чрез силна музика. Фактът, че този АУАН е връчен при отказ на жалбоподателя да го приеме, не е основание същият да не бъде кредитиран, тъй като в закона е предвиден ред за връчване при отказ да бъде приет акта, а в настоящия случай е установено това. Освен това видно от доказателствата се посочва от самите свидетели ангажирани от жалбоподателя за още два случая, при които е имало силна музика, включително на 25.09.2017 г., както посочват свидетелите на жалбоподателя. Следва да се посочи е че е неотносимо възражението в касационната жалба, че силната музика била пусната от брата на жалбоподателя, който празнувал тогава, тъй като е задължение на жалбоподателя в качеството му на наемател да осигурява спазването на добрите нрави, включително и от членовете на семейството си. Поради това и настоящият състав споделя извода на АС – П., че с оглед на събраните доказателства е установено наличието на основание за прекратяване на наемното правоотношение. Настоящият състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, че наложеното отговаря на изискванията за съразмерност на предприетата мярка с оглед чл. 6 от АПК, съобразявайки факта, че жалбоподателят е бил нееднократно предупреден за спазване на добрите нрави преди предприемане на крайната мярка прекратяване на наемното правоотношение. В тази връзка следва да се добави, че мярката не е в противоречие и с чл. 8 от ЕКЗПЧОС. Защита по чл. 8 би могъл да търси собственик, носител на ограничено вещно право или наемател, който обаче е изряден спрямо наемодателя си и стриктно спазва установените нормативни разпоредби и клаузите на сключените договори, тъй като никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Чл. 8, ал. 1 от Конвенцията гарантира правото на жилище. Чл. 8, ал. 2 определя границите на допустима намеса на държавата в това право в изключение от общия принцип на ненамеса. В настоящия случай намесата при упражняване на това право е осъществена при условията на чл. 8, ал. 2 от Конвенцията - засягането е предвидено в закона, насочено е към постигане на легитимна цел и е пропорционално. По горните съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, а искането на ответника по касация е основателно и следва да бъде уважено в размер на 100 лв. съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,