Решение № 82 от 22.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 859/2012 г.

Решение № 82 от 22.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 859/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на И. К. К. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Е. И. - М., против въззивното решение № 271 от 18 ноември 2011 г., постановено по в. гр. д. № 343 по описа на окръжния съд в гр. Стара Загора за 2011 г., с което е потвърдено решение № 42 от 11 май 2011 г., постановено по гр. д. № 72 по описа на районния съд в гр. Гълъбово за 2010 г. за определяне на режим на лични контакти между касаторката и внука й И. Г. И., роден на 7 януари 2003 г. С определение № 217 от 13 февруари 2013 г. е допуснато касационното обжалване на въззивното решение поради противоречие с практиката на ВКС по въпроса за участието и на двамата родители по дела за установяване режим на лични отношения между дете, баба и дядо по чл. 128 СК. Противоречието е констатирано между даденото от въззивния съд разрешение и тълкуването, сторено от ВКС в решение № 347 по гр. д. № 833/2009 г., III г. о. Исковата молба от бабата на детето И. Г. И. е насочена само срещу майката К. С. К. В спора бащата Г. И. К. не е бил конституиран като страна в процеса, макар да е разпитан като свидетел от първата инстанция, и да е взел участие в откритото съдебно заседание като пълномощник на майка си пред въззивния съд. В посоченото решение на ВКС, при уеднаквяване на съдебната практика съдът обвързващо приема, че родителите на детето в производството по иск с правно основание чл. 70, ал. 2 СК (отм.) са необходими другари и следва да бъдат конституирани като ответници по иска, а необходимите другари имат гарантирано от закона участие в процеса като главна страна. Разпоредбата на чл. 70, ал. 2 СК (отм.) дава същата възможност за намеса на съда при интерес на детето да има лични отношения с бабата и дядото, както това е уредено и в действащия Семеен кодекс, чл. 128, ал. 1. Следва да се приеме, че родителите на детето при искане на баба и дядо за определяне на мерки за лични отношения с него, задължително следва да участват в процеса. Според разрешението, дадено от ОСГТК в ТР № 1 по тълк. д. № 1/2013 г., т. 6, при задължителното другарство участието на всички другари в процеса е условие за неговата допустимост, за тази абсолютна положителна процесуална предпоставка съдът следи служебно, и при нарушаване на изискването за съвместна процесуална легитимация за нередовността на исковата молба съдът следва да упражни правомощията си по чл. 129 ГПК. Когато задължителният необходим другар е ответник, както в случая, производството по отношение на него следва да започне с връчване на препис от исковата молба и даване на срок за отговор по чл. 131 ГПК, за да има възможност новоконституираният да реализира правото си на защита. При дадения отговор на правния въпрос следва да се приеме, че решението, постановено без участието на Г. К., баща на малолетния И. И., е недопустимо. К. е необходим другар и има гарантирано от закона участие в процеса като главна страна. Затова се налага обжалваното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение да бъдат обезсилени и делото да се върне на първата инстанция за осъществяване на необходимите процесуални действия, описани по-горе. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС