Решение № 8955 от 23.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5471/2014 г.

Решение № 8955 от 23.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5471/2014 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита на личните данни-София, против решение № 1521 от 11.03.2014 г. по адм. дело № 12143/2013 г. на Административен съд София - град/АССГ/, с което по жалба на "Райфайзенбанк България" ЕАД -се отменя решение № 1012/23.07.2012 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), в частта с която се уважава жалбата на Георги Иванов от гр. Русе срещу дружеството, относно предоставяне на информация на жалбоподателя и е наложена административна санкция. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е необоснован. Моли решението да бъде отменено, като се постанови ново по същество, с което жалбата на "Райфайзенбанк България" ЕАД /Банката/ да бъде отхвърлена като неоснователна. Ответникът - "Райфайзенбанк България", чрез своя процесуален представител- адв. Руйков, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за тази инстанция. Ответникът Георги Иванов не оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество, с което жалбата на Банката бъде отхвърлена като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Делото пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Банката против Решение № 1012/23.07.2012 г. на КЗЛД, в частта с която се уважава жалба на Георги Иванов срещу банката, относно непредоставяне на информация на жалбоподателя за лицата или категорията лица, на които личните му данни могат да бъдат предоставяни след преустановяване на договорните отношения помежду им; както и на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 и чл. 38 от ЗЗЛД на жалбоподателя е наложена имуществена санкция, в размер на 11 000 лева за нарушение на чл. 19, ал. 3 ЗЗЛД. С решение № 7076/18.12.2012 г., постановено по адм. д. № 7945/2012 г., състав на АССГ отхвърлил оспорването. При касационния контрол, с решение № 16294/6.12.2014 г., постановено по адм. дело № 1353/2013 г. ВАС отменил решението и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ. За да отмени първоинстанционото решение ВАС е приел, че същото е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касационният съд е дал указания към АССГ да прояви активност при събирането на доказателства във връзка с установяването на релевантните за правния спор факти. Решението, постановено при това ново разглеждане, е предмет на настоящото касационно производство. Прието е от съда, че спорът между страните касае т. нар. "форма за актуализация на лични данни", подписана от Иванов на 19.01.2012 г., частта в която е отразено, че "Иванов дава съгласие банката да съхранява, обработва и използва личните му данни. . . и да ги предоставя на трети лица, при спазване на ЗЗЛД". Твърдението на Иванов е, че на същия са му разяснени частично "третите лица"- само "полиция" и "прокуратура", но след справка установил, че кръга на тези лица е значително по широк, поради което е поискал изречението, в което е дал съгласие- да бъде заличено. Във връзка с дадените от ВАС указания АССГ е установил, че получателите и категориите получатели, на които личните данни могат да бъдат разкрити, са посочени при регистрирането на Банката като администратор на лични данни; същите са вписани съгласно чл. 18, ал. 2, т. 4 от ЗЗЛД в съответния регистър, който е публичен и общодостъпен. При тази изяснена фактическа обстановка правилно и обосновано АССГ е приел, че този факт на публично оповестяване е достатъчен за да се приеме, че администраторът е изпълнил задължението си по чл. 19, ал. 1, т. 3 ЗЗЛД - за предоставяне информация на лицето /чиито данни съхранява и обработва/ - за получателите на които данните му могат да бъдат разкрити. Оттук е изведен и извода на съда, че след като не е налице нарушение на чл. 19, ал. 1, т. 3 от ЗЗЛД, то незаконосъобразно банката е санкционирана, поради което решението в оспорената му част е отменено. Решението е постановено при правилно прилагане на материалния закон и е обосновано. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. Ответника е поискал присъждане на разноски за тази инстанция, но въпреки изхода на спора, такива не следва да бъдат присъдени, доколкото липсват доказателства за разходвани средства в тази насока. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,