Решение № 11463 от 28.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4969/2016 г.

Решение № 11463 от 28.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4969/2016 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Мобилтел" ЕАД, гр. С. против решение № 1984 от 23.03.2016 г., постановено по адм. дело № 11640/2015 г. по описа на Административен съд - С. град (АССГ). По поддържаните оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му. Ответникът - главен инспектор в Комисията за защита на потребителите (КЗП), Регионална дирекция - С. оспорва жалбата. С отричащи основателността й доводи, развити в писмен отговор, моли съдебното решение да се остави в сила и да му се присъдят разноски. Участвалият в касационното производство прокурор мотивира заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като обсъди доказателствата по делото и твърденията на страните, за да се произнесе по съществото на спора, съобрази следното: С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на "Мобилтел" ЕАД срещу дадени му на основание чл. 193, т. 2 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) по повод отказан гаранционен ремонт задължителни предписания на длъжностно лице на КЗП, РД - С., обективирани в Протокол за проверка на документи № К-0070023/06.09.2015 г., с които на дружеството е разпоредено да представи в КЗП, РД - С. акт за удовлетворяване на предявената от Б. П. М. рекламация при фабричен дефект на закупения от него мобилен апарат или доказателства, че апаратът е приет в магазина на търговеца в гр. С. с механичен дефект, в т. ч. снимки, писмени обяснения, сервизни документи и др. За да постанови този резултат съдът е формирал решаващ извод за законосъобразност на задължителните предписания, считайки, че са издадени от компетентен орган, в надлежна форма, при спазване на процесуалните правила и правилно приложение на материалноправните разпоредби. Заключението за правомерност на предписаното от контролния орган дължимо поведение е обосновано с недоказано от страна на дружеството твърдение, че повредата в устройството, обект на рекламацията, не се дължи на фабричен дефект, а на неправилна експлоатация от потребителя. По делото е представен констативен протокол от 28.09.2015 г. на оторизирания сервиз, извършил диагностика на апарата, видно от който телефонът е механично повреден вследствие на сериозни удари по корпуса, поради което случаят не се обхваща от гаранцията. Според съда обаче, след като при предявяване на рекламация на стоката на място в търговския обект на продавача не е описан механичен неин дефект (удар по телефона) от приемащия служител, то търговецът няма право да откаже гаранционното й обслужване. Решението е неправилно. В противоречие с материалния закон първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е законосъобразен. Извън обсега на съдебната проверка е останал въпросът (релевиран изрично в жалбата на дружеството) за наличието на съществен порок във формата на акта, свързан с нарушение на правилото по чл. 59, ал. 2, т. 8, предл. 1 АПК. От съдържанието на обжалваното предписание, е видно, че като дата на издаването му е посочено "06.09.2015 г." - дата, предхождаща сезирането на КЗП от потребителя (17.09.2015 г.), съставянето на Констативен протокол за проверка на обекта № К-0195068/28.09.2015 г., към който е изготвен процесният Протокол за проверка на документи № К-0070023 и депозирането на 05.10.2015 г. на изисканото от "Мобилтел" ЕАД становище по случая. По делото няма данни за извършена от административния орган по реда на чл. 62, ал. 2 АПК поправка на допусната в акта очевидна фактическа грешка, поради което преценката относно неговата законосъобразност е обвързана от съдържанието, което волеизявлението има. Вписаната в акта дата на обективиране на спорното предписание (06.09.2015 г.) предшества времево инициирането на административното производство, в рамките на което актът е постановен, и цялата процедура по провеждането му. В този смисъл, посочената дата на формиране на административното волеизявление е недостоверна. Датата на издаване на акта е съществен негов реквизит - чл. 59, ал. 2, т. 8 АПК, т. к. има определящо значение за момента, от който волеизявлението на административния орган поражда целените последици и към който следва да се извърши преценката на релевантните обстоятелства, съставляващи фактическите основания за издаването и приложимите правни норми. В случая от съдържанието на процесното задължително предписание не може да се направи извод коя е действителната дата на акта. Посочването на невярна дата на издаването му представлява нарушение на правилото по чл. 59, ал. 2, т. 8 АПК, респ. - неспазване на установената форма, обуславящо извод за неговата незаконосъобразност. Неправилна е преценката на съда за съответствие на атакувания акт с изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 193, т. 2 ЗЗП, на чието основание е издадено предписанието, длъжностните лица на контролния орган са длъжни да дават задължителни предписания за отстраняване на несъответствия и нарушения на закона. Нормата е бланкетна по своя характер, поради което надлежното й прилагане във всеки отделен случай изисква задължителна привръзка с конкретна материалноправна норма от закона, сочена от органа като нарушена. Принципът на законност (чл. 4 АПК) задължава издателят на акта да посочи изрично кое нормативно правило с търговското си поведение адресатът на предписанието е нарушил или не е съобразил. В случая липсва фактическа и правна индивидуализация на закононарушението, за чието отстраняване са дадени задължителните предписания. Нито в процесния протокол, нито в подготвящите съставянето му документи, се съдържа словесно описание и правна квалификация на несъответствието или нарушението, извършено от продавача. Пропускът е съществен, т. к. алтернативно дадените предписания не могат да бъдат свързани с конкретно следващо от ЗЗП или от друг нормативен акт в областта на защита правата на потребителите задължение на оператора, което той да не е изпълнил. Налице е неяснота относно съдържанието на спорното правоотношение, която препятства и извършването на съдебна проверка по същество на материалната законосъобразност на волеизявлението на административния орган. Поради това, противно на становището на АССГ, настоящата инстанция счита, че атакуваният акт е постановен в нарушение на процесуалния закон (чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК). На следващо място, в разрез с правилото на чл. 170, ал. 1 АПК относно разпределянето на тежестта на доказване в процеса, съдът е натоварил адресатът на мярката със задължението да докаже, че към момента на предявяване на рекламацията в магазина на търговеца устройството е било механично повредено в резултат на удари. С оглед предмета на спора, административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Видно от материалите по делото, издателят на акта не е доказал осъществяването на предпоставките, обуславящи правомерно упражняване на правомощието му по чл. 193, т. 2 ЗЗП. Изводът на първоинстанционния съд за съответствие на акта с материалния закон противоречи на доказателствата по делото. В колизия с принципа за истинност (чл. 7 АПК) спорът е решен при игнориране на представените от дружеството доказателства относно данните, вписани в регистъра на рекламациите, воден от "Мобилтел" ЕАД, както и относно констатациите на оторизирания сервиз, извършил проверка на заявения за ремонт апарат. По изложените съображения касационната жалба се явява основателна. Проверяваното съдебно решение е засегнато от пороците по чл. 209, т. 3 АПК и подлежи на отмяна. Спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция, като се отменят обективираните в Протокол за проверка на документи № К-0070023/06.09.2015 г. задължителни предписания по чл. 193, т. 2 ЗЗП на длъжностно лице на КЗП, РД - С. Изходът на спора предпоставя извод за неоснователност на претенцията на ответната страна за присъждане на разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение