Решение № 5201 от 10.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15511/2011 г.

Решение № 5201 от 10.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15511/2011 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (по отношение жалбата на изпълнителния директор на ДФЗ производството по делото е прекратено с определение от 26.03.2012 г.) против решение № 51 от 01.11.2011 г. постановено по адм. дело № 326/2011 г. по описа на Административен съд Русе. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се подробни съображения по същество на спора. Иска се отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Хатидже Мехмедова Узунова, чрез пълномощника й адв. Рени Стефанова, дава становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на понесените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) по жалба на Хатидже Мехмедова Узунова, първоинстанционният съд е отменил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/23303 от 13.04.2011 г. на зам.-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който е установена като недължимо платена за 2009 г. сума в размер на 24 118.26 лв. във връзка с подадено общо заявление за единно плащане на площ с УИН 213260. За да постанови този резултат, съдът е приел за установено, че обжалваният АУПДВ е издаден от компетентния административен орган, като е съобразил разпоредбите на чл. 27, ал. 3 и ал. 4, чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП; чл. 162, ал. 1, т. 8 и чл. 166 от ДОПК; чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник на ДФЗ. Приел е още, че е нарушено изискването за форма - чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като в акта липсват фактическите и правни основания за издаването му, което прави невъзможно изследването му за несъответствие с материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК. Установил е също, че административният орган е допуснал съществени нарушения на административно-производствените правила, водещи до отмяна на оспорвания акт: 1. жалбоподателката не е била уведомена за започване на административното производство, което е довело до нарушаване на процесуалните й права - да се запознае с фактите; да представи доказателства; да присъства на извършените проверки; да прави възражения и т. н.; 2. нарушени са принципите на достъпност, публичност и прозрачност; 3. налице е нарушение на чл. 8, 12, 26, 28, 34, 35 и чл. 36 от АПК. Съдът е приел също така, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на приложимия материален закон, тъй като липсва недобросъвестно поведение от страна на бенефициента, което го освобождава от санкция съгласно основните положения, посочени в т. 66, 67 и 68 от Преамбюла на Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията. Съгласно същите, когато земеделският производител е представил фактически точна информация или когато той може да докаже по друг начин, че не е допуснал грешка, то погрешното прилагане на условията за подпомагане от страна на администрацията обуславя приложението на основанието, предвидено в чл. 73, т. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията и сумата не подлежи на възстановяване. При проверката съдът е установил и несъответствие на акта с целта на закона. Решението е правилно. Не са налице отменителните основания, посочени от касатора. Процесният административен акт е немотивиран съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като от него не става ясно как за период повече от една година МЗХ е променило констатациите си, на какво основание, кои точно от заявените площи са квалифицирани като "негодни за подпомагане", както и по каква методика са изчислени сумите за възстановяване. При липсата на изложени факти е недопустимо санирането на акта посредством изясняване на фактите в съдебната фаза на производството и събиране на доказателства, вкл. и експертизи. Освен това липсата на мотиви е самостоятелно основание за отмяна. Съгласно чл. 59 от АПК индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително като реквизити фактически и правни основания за издаването му, т. е да е мотивиран. Фактически основания в оспорения акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от зам.-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", в конкретния случай не са изложени и в тази връзка изводите на съда са обосновани и почиват на събраните доказателства по делото. Следва да се отбележи, че съдът е преценил всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и е направил верни правни изводи. Доказателствата по делото сочат, че след извършване на кръстосани проверки е установено, че част от заявените за подпомагане от бенефициента площи са допустими за подпомагане. Тези данни са били предадени на МЗХ и ДФ "Земеделие" и сумата платена. Извършена е била последваща проверка, при която е установено, че годната за подпомагане площ е намалена. Въз основа на това ново становище е издаден оспорения АУПДВ. В него е посочено, че въз основа на ново получена официална информация в ИСАК, годната за подпомагане земеделска площ е намалена и сумата от 24118.26 лв. се явява недължимо изплатена. Актът противоречи и на нормата на чл. 73, ал. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г., според която ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител, недължимо платените суми не следва да се възстановяват. Именно и поради това административният орган е следвало да изложи съображения относно причината по която приема, че е извършено недължимо плащане и съответно възможността на земеделския производител да установи това, което не е сторено, както правилно е приел първоинстанционния съд. С оглед на установеното по делото следва да се приеме, че първоинстанционния съд правилно е установил фактическата страна на спора и приложимите правни норми, като обосновано е направил извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ. След като няма неправомерно поведение от страна на земеделския производител, което да е въвело в заблуждение административния орган, изплатените парични суми за подпомагане не могат да бъдат квалифицирани като недължимо платени и да се събират принудително. Предвид изложеното и защото изплатената сума, която е получила лицето, не е в резултат на недобросъвестното му поведение решението на съда е законосъобразно. При този изход на правния спор искането за присъждане на направените по делото разноски е основателно и следва да бъде уважено. Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие Хатидже Узунова е заплатила за процесуално представителство пред настоящата инстанция 560 лева на адв. Рени Стефанова от АК - Русе. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК тази сума следва да й бъде възстановена от бюджета на органа, издал оспорвания административен акт - ДФЗ - РА. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК