Решение № 13063 от 3.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3680/2015 г.
ВАСVI отделение03.12.2015 г.докладчик Николай Гунчев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 54 от 17.02.2015 г. по административно дело № 104/2014 г. на Административен съд - Велико Търново. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 13063 от 3.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3680/2015 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 54 от 17.02.2015 г. по административно дело № 104/2014 г. Административен съд - Велико Търново е: 1) отхвърлил жалбата на Елка Ангелова Цачева против решение № РеДир-3/17.01.2014 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - Велико Търново, с което са отхвърлени като неоснователни жалбите й против разпореждане № 4906221457/30.10.2013 г. на ръководител "ПО" ("Пенсионно осигуряване"); 2) осъдил е Елка Ангелова Цачева да заплати на ТП на НОИ - Велико Търново разноски по делото в размер на 350 лева. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от Елка Ангелова Цачева от гр. Свищов. Касаторката е навела доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като възразява и за размера на присъденото юрисконсултско възнаграждение. Иска се отмяна на решението на първоинстанционния съд и връщане на преписката на административния орган за ново разглеждане по същество. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ - Велико Търново, не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакувания с нея съдебен акт, поради което предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба на визираните в нея основания и извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав я намира за неоснователна. С решение № 43/20.08.2010 г. на директора на ТП на НОИ - Велико Търново, на Елка Цачева е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 10.12.2009 г. в размер на 196.87 лв., като от същата дата е изменена и личната й пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер 207.09 лв., при отчитане на допълнително положен стаж след пенсионирането. С това решение от същата дата е спряна личната пенсия за осигурителен стаж и възраст като такава в по-неблагоприятен размер. Според мотивите на влязлото в сила решение № 43/20.08.2010 г., допълнителният стаж, който е общо 7 г., 3 м. и 13 дни, положен след датата на инвалидизирането (1.03.2001 г.), е взет предвид при постановяването му. Това решение касае генерално въпроса за това коя пенсия следва да се изплаща на лицето като най-благоприятна за него. Същото решение определя размерите и на двете пенсии, като разпорежда изплащането на по-високата от тях - личната пенсия за инвалидност, и спирането на по-ниската - тази за осигурителен стаж и възраст. Със заявление вх. № 18872/10.07.2013 г. до директора на ТП на НОИ - Велико Търново, Елка Цачева е заявила желание да се измени пенсията й, като се съобрази допълнителният й доход за положения от нея стаж след пенсиониране. С процесното разпореждане № 4906221457 от 30.10.2013 г. ръководителят по пенсионно осигуряване на основание чл. 21, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) е отказал да преизчисли личната пенсия на заявителката за инвалидност поради общо заболяване за 80% на сто намалена трайно работоспособност, заради това, че запазеният размер на пенсията е по-благоприятен за лицето. Разпореждането е обжалвано от Цачева пред директора на ТП на НОИ - Велико Търново, който е отхвърлил жалбите й като неоснователни с решение № РеДир-3/17.01.2014 г. Директорът е възприел изцяло аргументите на пенсионния орган. Изложил е мотиви, че при преизчисляване на пенсията с представения от Елка Ангелова Цачева допълнителен осигурителен доход, индивидуалният й коефициент ще бъде по-нисък от определеният й при отпускане на пенсията и това би довело до намаляване размера й. Елка Цачева е оспорила решението на директора по съдебен ред, въз основа на което е било образувано административно дело 104/2014 г. по описа на Великотърновския административен съд. В хода на производството по делото пред първоинстанционния съд (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея акт) като доказателства са приети документите, представени по административната преписка, като е обсъдено и компетентно изготвеното заключение от назначеното вещо лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза (СИЕ). Изчисленията на съдебния експерт по същество са потвърдили изводите на пенсионния орган, че с включването на допълнителния осигурителен стаж на Цачева, пенсията й за инвалидност намалява и поради това за нея най-благоприятна е вече определената й пенсия. По тези съображения с подложеното на касационна проверка съдебно решение Административен съд - Велико Търново е отхвърлил като неоснователна жалбата на Елка Ангелова Цачева против решение № РеДир-3/17.01.2014 г. на директора на ТП на НОИ - Велико Търново, с което са отхвърлени като неоснователни жалбите й против разпореждане № 4906221457 от 30.10.2013 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт е правилен и не страда от твърдяните от касаторката пороци, чието евентуално съществуване би обусловило наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Разпоредбата на чл. 102, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване създава право на лицата, на които е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, за инвалидност поради общо заболяване и за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест, да поискат преизчисляване на пенсията си за придобит осигурителен стаж и осигурителен доход след пенсионирането, ако това е по-благоприятно за тях. Преизчисляването на пенсията се извършва по реда на чл. 70 от КСО, съответно чл. 75 - чл. 77 от КСО, за осигурителен стаж, придобит след пенсионирането. Съгласно чл. 102, ал. 3 от КСО лицата по ал. 1 могат да поискат преизчисляване на пенсията за осигурителен стаж след пенсионирането по реда на чл. 70, ал. 1 от КСО и чл. 75, ал. 1 от КСО. В същия смисъл е и подзаконовото правило, обективирано в разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от НПОС, съгласно което при представяне и на осигурителен доход за стажа, придобит след пенсионирането, пенсията се преизчислява, ако това е по-благоприятно за лицето. Преизчисляването на пенсията се извършва по реда на чл. 70 КСО, съответно по чл. 75 - 77 и чл. 79 КСО, за осигурителен стаж, придобит след пенсионирането. Правната възможност на чл. 21, ал. 2 от НПОС е свързана с полагането на допълнителен стаж след отпускане на пенсията, като нормотворецът е посочил, че преизчисляването на отпуснатата пенсия е обусловено от предпоставката да е по-благоприятно за лицето. Така възприета и тълкувана правната норма сочи, че се касае за възникнало и упражнено вече право на пенсиониране, във връзка с което е отпусната пенсия, която може да бъде променяна при предпоставките на кодекса в случай, че новополучаващият се размер е по-благоприятен за лицето, носител на субективното право. Приетата по делото СИЕ изчислява размерите както на пенсията за осигурителен стаж и възраст, така и на пенсията за инвалидност поради общо заболяване, като се отчита и допълнителния доход за допълнителния стаж след инвалидизирането. В заключението на вещото лице всички изчисления сочат, че допълнителния осигурителен доход след инвалидизирането на жалбоподателката, намалява индивидуалния й коефициент от 1,032 на 0,808, което е неблагоприятно за нея. Предвид събраните доказателства обосновано е прието от административния орган и от първоинстанционния съд, че в настоящия случай с включването на допълнителния доход за положения от Елка Цачева стаж след пенсионирането й (7 години, 3 месеца и 13 дни), при преизчисляване на дохода при условията на чл. 21, ал. 2 от НПОС, индивидуалният й коефициент се намалява и от 1,032 се определя на 0,808, което е по-неблагоприятно за нея. Стигайки до извода за законосъобразност на обжалвания административен акт, Великотърновският административен съд правилно е приложил материалния закон и обосновано е аргументирал диспозитива си при спазване на съдопроизводствените правила. Отхвърляйки подадената до него жалба като неоснователна, Административен съд - Велико Търново е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила, вкл. и в осъдителната част, с която е присъдено юрисконсултско възнаграждение, чийто размер е определен съобразно действащата нормативна уредба. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,
Цитирани разпоредби
4- чл. 209, т. 3 АПК
- чл. 221, ал. 2 АПК
- чл. 70 КСО
- чл. 21, ал. 2 НПОС