Решение № 1396 от 20.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6097/2007 г.

Решение № 1396 от 20.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6097/2007 г., V г. о., ГК, докладчик съдията Надежда Зекова Производство на касационно обжалване на основание чл. 218а ГПК. (отм.) М. К. С. и П. К. К. са подали касационна жалба против решението на Окръжен съд Кюстендил по гр. д. № 765/2006 г. Жалбата се поддържа и от ищцата по делото П. Х. Ответниците К. Т., Г. Т. и държавата, представлявана от министъра на р. р. и благоустройството не са взели становище по жалбата. При касационната проверка се установи следното: Делото е образувано по иск на К. К., починал в хода на делото и заместен от наследниците му М. С., П. К. и П. Х., срещу държавата, К. и Г. Т., предявен на основание чл. 97, ал. 1 ГПК за признаване правото му на собственост върху възстановена земеделска земя с площ 0.670 дка, представляваща парцел **** в кв. 85 по кадастрален план от 1977 г. на с. Ч. брег. Районен съд Дупница с решение от 14. 3. 2006 г. по гр. д. № 607/2004 г. е уважил иска, като признал собствеността на ищците върху част с площ 345 кв..м. от парцел ****, реално обособена по скица на вещо лице и отхвърлил иска за останалата част на парцел ****, целият с площ 644 кв. м. По жалби на ищците и ответниците, съответно за отхвърлената и уважената част на иска, е образувано гр. д. № 765/2006 г. по описа на Кюстендилският окръжен съд, който с въззивно решение от 28. 5. 2007 г. е обезсилил първоинстанционното решение и оставил без разглеждане иска по чл. 97, ал. 1 ГПК, като недопустим. Съдът е приел, че не са установени действия на държавата, които да смущават претендираното от ищците право. Констатирано е, че независимо от съставения акт за държавна собственост върху земята, при безспорния факт, че върху терена е учредено право на строеж в полза на ответниците физически лица, спорът по делото е между тях и ищците, а не между последните и държавата. За да остави без разглеждане установителният иск и спрямо ответниците К, въззивният съд е приел, че действително необходимата и търсена от ищците защита срещу тези ответници е ревандикация на спорния парцел **** иск по чл. 108 ЗС, който ще даде цялостна защита на накърнените им права. Поради това е счел, че предявеният иск по чл. 97, ал. 1 ГПК, ограничен до признаване само на правото на собственост на ищците, е лишен от правен интерес. Изводите и решението на въззивния съд са неправилни. Несъмнен е правният интерес на ищците за предявяване на иск по чл. 97, ал. 1 ГПК с оглед на обстоятелството, че незастроеният терен на парцела е държавна собственост и върху него е отстъпено право на строеж на ответниците Т. Само тези факти са достатъчно основание за легитимиране правният интерес на ищците от съдебно установяване на правото им на собственост върху земята. Съображенията на въззивния съд дали държавата е извършвала или не действия, смущаващи правата на ищците и дали за тях е по-целесъобразно да предяват ревандикационен иск срещу суперфициарите, представляват субективни фактически оценки, които не могат да бъдат правно основание за квалифициране на искът като процесуално недопустим. Действителният предмет на спора по делото е валидността на възстановеното по реда на ЗСПЗЗ право на собственост на ищците върху процесния парцел. Възстановяването е признато с решение на ПК - гр. Д. № ЧБ230/06. 06. 1994 г., но фактически ищците не могат да реализират правата си, тъй като парцелът е държавна собственост съгласно акт № 94/11.3.1985 г., върху него, със заповед № 1473/1980 г. е отстъпено право на строеж на С. Т., праводател на ответниците физически лица, които оспорват претенцията на ищците. Такова оспорване, фактически е налице и от страна на държавата, видно от приложената по делото молба-уточнение от Областен управител на област Кюстендил (л. 28 от досието на д. № 765/2006 г.), с която се потвърждава отказа за отписване на имота от актовите книги за държавна собственост. Без значение са мотивите за този отказ, тъй като самият факт на съществуването на акта за държавна собственост накърнява или най-малкото смущава правата на ищците. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ се възстановяват правата на собствениците (или техните наследници) върху притежаваните от тях земеделски земи преди образуване на ТКЗС. Ограничения за земеделска реституция са предвидени в чл. 10, ал. 7 и чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. В случая се касае за земя в регулация и е приложима разпоредбата на чл. 10, ал. 7 от закона - възстановяването на собствеността е недопустимо, ако върху земята са построени сгради от трети лица или е отстъпено право на строеж и той е започнал къч 1. 3. 1991 г. По делото е безспорно установено, че теренът на парцел **** е незастроен и няма започнал строеж. При това положение, възстановяването на собствеността на ищците е настъпило по силата на специалния ЗСПЗЗ и правата им следва да бъдат зачитани от всички, включително и от тримата ответници. За земеделската реституция са ирелевантни обстоятелствата, че имотът е актуван като държавен и върху него е било надлежно учредено право на строеж. Що се касае до териториалната идентификация на подлежащата на възстановяване земеделска земя на ищците, тя е индивидуализирана като парцел **** - 655 в кв. 85 със скицата, издадена от Община Д. № 1328/11. 07. 1994 г. и приложена към решението на поземлената комисия от 6. 6. 1994 г. Тази индивидуализация е извършена от компетентната техническа и поземлена администрация и е съобразена с действуващото териториалното планиране на населеното място, с обособените поземлени имоти по актуалния устройствен план, върху които може да се редуцира площта на земеделската земя на наследодателя на ищците, представляваща имот пл. № 330 по план от 1936 г., идентичен с имот № 676 по план от 1977 г., целият с площ 1765 кв. м. Въззивният съд е допуснал нарушение на съществени процесуални правила като е прекратил исковото производство и отказал разглеждане и произнасяне по съществото на спора, поради което Върховният касационен съд