Решение № 3181 от 27.3.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 и чл. 83, ал. 4 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София срещу решение 3450/23.05.2022 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. 11078/2020 г., с което е отменен акт за регистрация по ЗДДС /АРЗДДС/ 220421902910221/21.11.2019 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София. Доводите на касатора са за неправилност на съдебния акт заради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Твърди допуснати от съда опущения при преценката на доказателствата за констатацията относно правно релевантния факт на достигане към определен момент или в определен данъчен период на облагаемия оборот за задължителната регистрация за целите на ДДС. Фактическите му доводи предлагат интерпретация на съдържанието на договора от 03.10.2019 г., приложенията към него и издадените от задълженото лице данъчни документи, както и на съставените от задълженото лице оборотна ведомост и справка за оборота. Като правно значим сочи пренебрегнатия от съда факт на липса на отразяване на издаденото от доставчика кредитно известие в отчетните регистри по ЗДДС на получателя, както и на достигането на прага за регистрация по ЗДДС и при намалената с КИ данъчна основа по издадената фактура. Иска отмяна на обжалваното решението и отхвърляне на жалбата срещу АРЗДДС, както и преразпределяне на разноските на основание чл. 161, ал. 3 ДОПК. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация София линк ЕООД, чрез повереник отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АССГ акт за регистрация по ЗДДС е разпоредена регистрация на основание чл. 96, ал. 1 ЗДДС за целите на ДДС на София линк ЕООД. Актът е издаден в резултат на проверка, възложена във връзка със заявление за регистрация по ЗДДС вх. 0000-0063654/07.11.2019 г. По констатациите на органа по приходите на 08.10.2019 г. София линк ЕООД е достигнало облагаем оборот над 50 000 лева в размер 86 136.27 лева и е следвало да подаде заявление за регистрация в 7-дневен срок от тази дата до 15.10.2019 г., а подаденото от задълженото лице заявление забавено с 23 дни. С обжалваното решение е отменен АРЗДДС. По констатациите на съда между Прагма продукция ЕООД и София линк ЕООД е сключен договор от 03.10.2019 г., с който второто дружество се е задължило да осигури участието на Малуми за три концертни изяви по график. С приемо-предавателен протокол от 08.10.2019 г. е удостоверено приемането на извършената работа и цената ѝ от 71 387.80 лева без ДДС. Доставчикът София линк ЕООД е издало фактура 0 2/08.10.2019 г. С приложение I от 03.10.2019 г. към договора от същата дата се уговаряло възнаграждението да е разпределено по 1/3 за всяка от концертните изяви и плащането на е на три пъти две авансови плащания и окончателно не по-късно от 5 дни от датата на последната изява. По приложение III от 05.03.2020 г. към договора страните се съгласили възнаграждението да е на стойността на платените до момента 32 600 лева и София линк ЕООД е издало КИ 0 6/05.03.2020 г. към фактура 0 2/08.10.2019 г. за -38 787.80 лева. С позоваване на заключението на ССЕ съдът е описал взетите от жалбоподателя счетоводни операции във връзка с отчитането на доставката. Първостепенният съд е дефинирал спора като такъв за достигането от жалбоподателя на регистрационния праг по ЗДДС в периода 30.01.2019 г. до 31.10.2019 г. с постигнат облагаем оборот от 89 593.19 лева, както е заявен при инициирането на производството по регистрация, с включването на цялата сума на данъчната основа по фактура 0 2/08.10.2019 г. Решаващият му извод е, че е дължимо отнасянето към облагаемия оборот само на платената по фактурата сума в размер 32 600 лева, което изключвало достигането на оборота по чл. 96, ал. 1 ЗДДС в данъчен период м. 10.2019 г. и мотивирало отмяната на акта за регистрация на дружеството през този оборот. Оспореният съдебен акт е неправилен. Съдът е дефинирал неправилно правния спор. Спорът не е за съществуването на основанието за специална регистрация по ЗДДС, а за датата, на която е възникнало основанието за регистрация. Сам жалбоподателят е инициирал производството за регистрация по реда на чл. 101 ЗДДС с подаването на заявлението по чл. 101, ал. 2 ЗДДС, към което, в съответствие с чл. 74, ал. 2, т. 1 ППЗДДС, е приложил справка за облагаемия оборот по месеци. При точно във времево отношение изпълнение от задълженото лице на обвързаността му да заяви регистрацията при избраното основание по чл. 96, ал. 1 ЗДДС подаването на заявлението на 07.11.2019 г. съдържа имплицитно твърдение за достигнат облагаем оборот в данъчен период м. 10.2019 г. От изтичането на този данъчен период, т.е от 01.11.2019 г. тече 7-дневният срок по чл. 96, ал. 1, изр. 1 ЗДДС за подаване на заявлението. В АРЗДДС е прието, че заявлението не е подадено в срок, тъй като оборотът е достигнат в хипотезата на чл. 96, ал. 1, изр. 2 ЗДДС за период не по-дълъг от два месеца, включително текущия, при което е било дължимо иницииране на регистрационното производство в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборота. Тезата на администрацията е за достигане на прага за регистрация с включване на данъчната основа по фактура 0 2/08.10.2019 г. и за изтичане на срока за подаване на заявлението за регистрация на 15.10.2019 г. Това сочи на издаването на акта за регистрация по инициатива на органа по приходите по чл. 102, ал. 1 ЗДДС, тъй като за този акт реквизит е посочването на датата, на която е възникнало задължението за регистрация. По хипотеза този реквизит не е задължителен в акта по чл. 101, ал. 7 ЗДДС, който е краен за инициираната от задълженото лице регистрация. Спорно е дали е приложим общият режим на задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1, изр. 1 ЗДДС или този на ускорена регистрация по чл. 96, ал. 1, изр. 2 ЗДДС с последиците за законосъобразността на определянето с административния акт на датата на възникване на задължението за регистрация. При действието на чл. 96, ал. 2 ЗДДС облагаемият оборот включва сумата от данъчните основи на извършените от лицето облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка; доставките на финансови услуги по чл. 46 ЗДДС и на застрахователни услуги по чл. 47 ЗДДС. По общото правило на чл. 26, ал. 2 ЗДДС ДО се определя от всичко, което е получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки без данъка по този закон. Затова и в противоречие с материалния закон съдът е ограничил до размера на платеното по фактура 0 2/08.10.2019 г. сумираното в облагаемия оборот. Редуцирането на възнаграждението със споразумението от 05.03.2020 г. не ретроагира. Вземането на доставчика е възникнало от договора от 03.10.2019 г. и частичният отказ от него е с признаците на опрощаване по чл. 108 ЗЗД. Доколкото частичният отказ от вземането е засегнал размера на данъчната основа, то доставчикът е дължал издаването на КИ по реда на чл. 115 ЗДДС. Данъчният ефект от коригирането на ДО с КИ настъпва в данъчния период на издаване на известието /вж. чл. 124, ал. 2 и ал. 4 ЗДДС/, тъй като изменянето на данъчната основа по хипотеза следва актът за първоначалното ѝ определяне. Ако ДО е била изначално сгрешена, то изправянето на грешката не се извършва с известие към фактурата, а с анулиране и издаване на нова фактура по правилата на чл. 116 ЗДДС. Темпоралната отдалеченост на доставките по фактури 0 1/17.02.2019 г. и 0 2/08.10.2019 г. изключва режима на ускорена регистрация по чл. 96, ал. 1, изр. 2 ЗДДС, тъй като периодът е по-дълъг от два последователни месеца. Предпоставките за нея са осъществени от сумата на данъчните основа по фактури 0 2/08.10.2019 г. и 0 3/15.10.2019 г. /73 844.72 лева/ с дата на възникване на задължението за регистрация 15.10.2019 г., а не 08.10.2019 г. /съобр. чл. 102, ал. 2 във вр. с чл. 96, ал. 1, изр. 2 ЗДДС/. Дължима е отмяна на първоинстанционното решение и изменяне на АРЗДДС в частта за датата, на която е възникнало задължението за регистрация. Доколкото и с изменянето на АРЗДДС адресатът му получава защита, то и нему като ответник по касация на основание чл. 161, ал. 1, изр. 1 ДОПК биха се дължали деловодни разноски за касационното съдебно производство. Представените в хода на съдебното дирене доказателства не влияят върху изхода на делото, но са основание за разместване на тежестта за разноските по чл. 161, ал. 3 ДОПК. На касатора се дължат разноски за двете съдебни инстанции в общ размер 1 500 лева на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 3 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /съотв. ред. до и след ДВ бр. 88 от 2022 г./, от които 500 лева за първоинстанционното и 1 000 лева за касационното съдебно производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение