Решение № 9957 от 3.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1890/2013 г.

Решение № 9957 от 3.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1890/2013 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - гр. София, чрез пълномощника му юрисконсулт Милена Стоянова, против решение № 6966/15.12.2012 г. по адм. дело № 3090/2012 г. на Административен съд София-град, Второ отделение, 37-ми състав. Наведени са доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено в нарушение на приложимия материален закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че актът е немотивиран, тъй като не са посочени площите, нито правните основания за отказаното финансово подпомагане. Претендира се отмяна на обжалваното решение, а в отношение на евентуалност - изменение в частта му за разноските, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Тодор Стоянов Стоянов, действащ като ЕТ "Сем-Агро-Тодор Стоянов" със седалище и адрес на управление гр. Търговище, ул. "Република" № 14, ет. 4, ап. 10, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, с изключение на възражението за прекомерност на присъдените разноски. Излага, че уведомителното писмо не отговаря на изискванията за форма и съдържание на ИАА, както и че не е налице основание за отказ на финансово подпомагане по чл. 43, ал. 3 ЗПЗП. Счита, че възражението за прекомерност на присъдените разноски е основателно, тъй като делото не е с фактическа и правна сложност. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С решение № 6966/15.12.2012 г. постановено по адм. дело № 3090/2012 г. на Административен съд София-град, по жалбата на ЕТ "Сем-Агро-Тодор Стоянов" е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания с изх. № 02-250-2600/4287/2.10.2011 г. на изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", РА, с което е отказана поискана от него като земеделски производител, финансова помощ за 2010 г., по СЕПП в размер на сумата 14 149.01 лв. и по СНДП - за сумата от 14.01 лв., и преписката е изпратена по компетентност на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция - гр. София за ново произнасяне. Съдът е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, без при това да е спазена установената от закона форма. Посочено е, че в уведомителното писмо не са индивидуализирани отказаните за подпомагане БЗС на посочените правни основания по чл. 43, ал. 3, т. 1, т. 4 и т. 5 ЗПЗП. Решаващият състав е съобразил заключението на изслушаните по делото единична и комплексна технически експертизи, въз основа на които е констатирал, че в релевантния период част от земите, за които се претендира подпомагане са стопанисвани, а оттам и че не отговаря на действителното фактическо положение, приетото от административния орган относно размера на наддекларираните площи, част от заявените за подпомагане БЗС. В резултат на горепосочените фактически и правни констатации обжалваният акт е отменен като незаконосъобразен. Атакуваното решение е правилно, като краен резултат. Неправилни са изводите на административния съд, че оспореният административен акт не съдържа фактически и правни основания за издаването му. Настоящият състав приема, че в случая не е налице отклонение от изискванията по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, доколкото изложените в оспорваното уведомително писмо основания, таблиците към него, описаните в тях БЗС, посочената площ, приета за недопустима за подпомагане по двете схеми, както и данните от административната преписка, отразяват волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на земеделския стопанин, както и осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт. Неправилно е прието от съда, че предвид посочените в уведомителното писмо различни хипотези не било ясно по коя от тях е отказано финансово подпомагане. Относими в случая са колона 5 в таблицата на стр. 2 от уведомителното писмо по СЕПП и изричните мотиви по СНДП. В тях са посочени съответно по две правни основания: по СЕПП - чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП и чл. 43, ал. 3, т. 1 ЗПЗП и по СНДП - чл. 47, ал. 2, т. 4 ЗПЗП и чл. 2 от Наредба № 2/11.02.2010 г. Видно от колони 2 и 6 от таблиците на стр. 2 по СЕПП, и на стр. 3 по СНДП, е осъщественото уведомяване, че декларираните парцели съответстват на изискването за минимална площ, определена по реда на чл. 39, ал. 2 ЗПЗП, а оттам и че финансовото подпомагане е отказано поради наддеклариране, при условията на чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП по СЕПП - кандидатът е заявил площи, които не стопанисва и на чл. 47, ал. 2, т. 4 ЗПЗП по СНДП - кандидатът е заявил повече площи от установените при проверката по чл. 47, ал. 1 ЗПЗП. Независимо от горното, правилно отказът за финансово подпомагане е приет от съда за незаконосъобразен, по следните съображения: От данните по делото се установява, че касационният ответник е подал заявление за подпомагане за 2010 г., с което по схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ е заявил за подпомагане БЗС с обща площ от 77.34 ха, а по схемите за национални доплащания на площ /СНДП/ - БЗС с площ от 21.30 ха. За имотите по СЕПП от административния орган е прието, че е налице наддеклариране в размер на 13.46 ха или 21.07% спрямо общата площ, при което в съответствие с чл. 58 от Регламент ЕО № 1122/2009 подпомагането на едноличния търговец следва да бъде отказано изцяло. В тази връзка и предвид установеното с допусната по делото експертиза, че наддекларирането по СЕПП е в размер на 9.16 ха, или 13.71%, при което съобразно чл. 58 от Регламент ЕО № 1122/2009 г., земеделският производител би получил частично подпомагане по подаденото заявление, правилно е констатирано, че заявените имоти отговарят частично на условията за финансово подпомагане, респективно - че обективираният в уведомителното писмо отказ е незаконосъобразен. Обоснован е и направеният от съда извод, че уведомителното писмо е издадено в противоречие с разпоредбата на чл. 34, т. 4 от Регламент ЕО № 1122/2009 г., доколкото според заключението на приетата СТЕ, единичните храсти и дървета в голяма част от заявените парцели, не пречат на извършваната дейност - обстоятелство, което административният орган е бил длъжен да съобрази при определяне на недопустимите площи. При това, съдът правилно е приел, че актът е постановен без да са изяснени всички релевантни факти, т. е. при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, налагащо отмяната му и връщане на преписката за ново, законосъобразно произнасяне на сезирания със заявлението орган. Във връзка с оплакванията в касационната жалба следва да се отбележи, че настоящият състав приема за основателно възражението на касатора относно неправилното позоваване на административния съд на разпоредбата на чл. 32 от Регламент № 1122/2009 г., съгласно която за всяка проверка на място следва да се изготви доклад за проверките и подпис на доклада от земеделския производител, с което той удостоверява присъствието си на проверките и евентуално да добави забележки. Изрично в т. 1 от разпоредбата е посочено, че изискването е приложимо за "Всяка проверка на място съгласно настоящия раздел" /Раздел II Проверки на място/, като когато проверката на място се извършва дистанционно в съответствие с чл. 32, държавите членки могат да вземат решение да не дават на земеделския производител или негов представител възможността да подпише контролния доклад, ако не са констатирани нередности по време на дистанционната проверка, но ако вследствие такива проверки бъдат открити нередности, възможността за подписване на доклада се предоставя преди компетентните органи да направят заключенията си от констатациите по отношение на всички произтичащи намаления или изключвания. В случая по делото е установено, че са извършени кръстосани проверки, при които административният орган е констатирал нередности, но не и проверки на място по смисъла на чл. 32 от Регламент №1122/2009 г., което да обуславя задължение за административния орган за изготвяне на доклад и подписването му от земеделския стопанин. Посоченото несъответствие във фактическото установяване на съда и направените в тази връзка правни изводи не променят крайния извод за наличието на основания за отмяна на административния акт като незаконосъобразен в обжалваната част и връщането на преписката за ново, законосъобразно произнасяне на сезирания със заявлението за подпомагане орган, след установяване на действителния размер на допустимите за подпомагане земеделски площи, с оглед точното приложение на чл. 58 от Регламент ЕО № 1122/2009 г. Неоснователна е касационната жалба и в частта й относно прекомерността на присъдените от административния съд разноски, в размера на които е включено реално изплатено адвокатско възнаграждение от 734 лв., съобразено с тежестта на правния спор. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че не са налице касационни основания за отмяна или изменение на атакувания съдебен акт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение