Решение № 7757 от 10.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1455/2010 г.

Решение № 7757 от 10.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1455/2010 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 160, Ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от "Пътно поддържане" ЕООД със седалище гр. Стара Загора против решение № 1492 от 16.11.2009 г., постановено по адм. дело № 2206 от 2008 г. на Административния съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 240800483 от 19.08.2008 г. на органа по приходите в ТД на НАП - гр. Стара Загора, потвърден с решение № 757 от 17.10.2008 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив, при ЦУ на НАП, с който е отказано право на данъчен кредит в размер на 4274,64 лв. ведно с лихви в размер на 386,00 лв., както и по отношение на допълнително определен данък по ЗКПО за 2007 г. в размер на 12 000 лв. и лихви - 704,58 лева. Изложени са съображения за неправилност на решението в обжалваната му част и се иска отмяната му. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" - Пловдив, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - тричленен състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, както и доказателствата по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение съставът на Пловдивския адм. съд е отхвърлил жалбата на "Пътно поддържане" ЕООД против ревизионен акт № 240800483 от 19.08.2008 г. на органа по приходите в ТД на НАП - гр. Стара Загора, потвърден с решение № 757 от 17.10.2008 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив, при ЦУ на НАП, с който на дружеството е отказано право на данъчен кредит в размер на 4274,64 лв. ведно с дължимите лихви, както и по отношение на определения корпоративен данък по ЗКПО за 2007 г. в размер на 12 000 лв. и лихви - 704,58 лева. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваният ревизионен акт е правилен и законосъобразен и правилно данъчните органи са определили задълженията по ЗДДС и тези по ЗКПО. Първоинстанционният съд е стигнал до извода, че правилно органът по приходите е отказал правото на данъчен кредит поради неупражняването му в законоустановения в ЗДДС срок. В мотивите на обжалваното решение съдът е приел за доказано, че са налице материалноправните предпоставки за увеличаване на финансовия резултат на "Пътно поддържане" ЕООД за 2007 г., довело до определяне на данъчни задължения по ЗКПО за процесния период. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка съдът е направил законосъобразни изводи в съответствие с данните по делото и при правилно приложение на материалния закон. По отношение на отказаното право на данъчен кредит: Неоснователно е възражението в касационната жалба, че неправилно е решението в частта, с която не е признато правото на данъчен кредит по процесната фактура, тъй като са изпълнени всички изисквания за признаването на това право съгласно глава седма от ЗДДС. Преди всичко следва да се отбележи, че в касационната жалба по същество са възпроизведени съображенията на "Пътно поддържане" ЕООД, изложени от дружеството в жалбата му пред Административния съд - Пловдив. Съдът е анализирал всички доказателства по делото и е достигнал до обоснования извод, че в частта, с която е отказано на дружеството правото на данъчен кредит за м. 12.2007 г. на стойност 4274,64 лв. и е установен допълнително ДДС за внасяне в същия размер, обжалваният ревизионен акт е законосъобразен. От фактическа страна от събраните по делото доказателства е установено, че "Св. Княз Борис I" ЕООД (с правоприемник "БКС-Асеновград" ЕООД) е издал фактура № 0000000094 от 28.12.2007 г. с предмет на доставката "Асфалт тип А - плътен, асфалтобетон" на стойност 135 000,00 лв. и ДДС - 27 000,00 лева. В хода на ревизионното производство е извършена насрещна проверка на правоприемника на доставчика, която е установила, че данъкът по фактурата е начислен по смисъла на чл. 86 от ЗДДС в счетоводството на изпълнителя на доставката, както и че същият е разполагал с материално-техническата и кадрова обезпеченост за извършване на доставката. От представените от ревизираното лице документи и писмени обяснения е установено, че част от фактурираните количества асфалт, а именно 237,480 т, са реално доставени през месеците юли и август 2007 г. в обект в гр. Чирпан, докато фактурата е издадена през месец декември 2007 г. При тази фактическа обстановка, която по същество не е оспорена от ревизираното лице, първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбите на чл. 25, Ал. 2 от ЗДДС и чл. 72, Ал. 1 от ЗДДС. Предвид безспорната констатация, че данъчното събитие е възникнало през м. 7 и 08.2007 г., а процесната фактура е издадена на 28.12.2007 г., правилен е изводът на съда, че ревизираното лице не е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит в законоустановения срок. Съгласно чл. 72, Ал. 1 от ЗДДС (в редакцията към ревизирания период) регистрирано по този закон лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите три данъчни периода. В конкретния случай за касатора е бил изтекъл срокът за упражняване на правото на данъчен кредит, поради което законосъобразно ревизиращите органи са отказали частично данъчен кредит по фактура № 0000000094 от 28.12.2007 г., издадена от "Св. Княз Борис I" ЕООД. Като е достигнал до същия извод предвид разпоредбата на чл. 72, Ал. 1 ЗДДС, съдът правилно е приел, че с оглед момента на настъпване на данъчното събитие и изискуемостта на данъка (чл. 6, Ал. 1 и чл. 25, Ал. 2 ЗДДС) това право е могло да се упражни от жалбоподателя до три месеца след това, което в случая не е направено, и тъй като срокът е изтекъл, това право не може да се упражни валидно. По отношение на определения данък по ЗКПО: Спорният въпрос между страните по делото в тази част е относно характера на извършените от касатора разходи в размер на 120 000 лв. по фактура № 233 от 31.08.2007 г. с доставчик "Виастрой" АД, с която сума при ревизията е увеличен финансовият резултат на "Пътно поддържане" ЕООД. При решаването на спора съдът е приел, че в конкретния случай е приложима разпоредбата на чл. 67 от ЗКПО, според която счетоводните разходи, формиращи данъчен амортизируем актив, включително последващите разходи, не се признават за данъчни цели, поради което е стигнал до извода, че правилно органът по приходите е пристъпил към увеличаване на финансовия резултат на ревизираното лице. Според първоинстанционния съд извършените строително- монтажни работи (СМР), отразени в процесната фактура, представляват подобрения - изграждане на амортизируем актив от предприятието. Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на съда, тъй като същите са в съответствие с приложимия материален закон и са направени след преценка на всички събрани в хода на административното и съдебното производство доказателства. По делото безспорно е установено, че сумата от 120 000 лв. по фактура № 233 от 31.08.2007 г., издадена от "Виастрой" АД, представлява извършени разходи от касатора във връзка притежавания от него имот, находящ се в град Бургас, местност "Върли бряг". Това обстоятелство се установява от издадената фактура, както и от приложената по делото спецификация № 1 към нея с предмет "Извършване на СМР на производствена площадка собственост на "Пътно поддържане" ЕООД". Правилен е изводът на съда, че разходите в размер на 120 000 лв. са направени от касатора за изграждане на актив по смисъла на чл. 48 във връзка с чл. 50 от ЗКПО, който отговаря на дефиницията, дадена в т. 2 от относимия за случая Счетоводен стандарт (СС) 4 - Отчитане на амортизациите, тоест такъв, който се очаква да бъде използван през повече от един отчетен период, има ограничен срок на годност и се държи от предприятието за целите на производството или доставката на стоки и услуги, за отдаване под наем на други лица или за административни цели. Естеството на извършените строително-монтажни работи, както и информацията, предоставена от община Бургас, съгласно която няма данни в имота да е имало нерегламентирано сметище, строителни и/или промишлени отпадъци, също дават основание да се приеме, че разходите не са за ремонтни дейности, а за извършване на подобрение, т. е. с оглед получаване на икономически изгоди, свързани с актива. Този извод не се разколебава от заключението по приетата по делото съдебно-техническа експертиза и не е основателно възражението на касатора, че в имота са извършени единствено възстановителни работи. С оглед изложеното обосновано съдът е приел, че осчетоводеният разход за СМР формира данъчен амортизируем актив и не се признава за данъчни цели съгласно чл. 67 от ЗКПО, поради което правилно е преобразуван финансовият резултат на дружеството. Предвид изложеното и тъй като не се установиха твърдените касационни основания за отмяна, следва обжалваното решение да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, Ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - първо отделение,