Решение № 3609 от 18.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10566/2020 г.

Решение № 3609 от 18.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10566/2020 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма], с ЕИК[ЕИК], чрез адв. М. Ангелов, срещу Решение № 4188 от 27.07.2020 г., постановено по адм. д. № 1004 по описа на Административен съд София – град (АССГ) за 2020 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от настоящия касационен жалбоподател иск срещу Агенция по вписванията (АВ) за присъждане на обезщетение за причинена имуществена вреда, представляваща направени разноски по обжалване на отменен с Решение № 183 от 24.01.2020 г., постановено по търг. д. № 62 по описа на Софийски градски съд за 2020 г. Отказ № 20191227141636-2 от 03.01.2020 г., постановен от длъжностно лице на АВ за размера над 207, 50 лв. до 1007, 50 лв. Наред с това, АВ е осъдена да заплати на [фирма] сума в размер на 90, 00 лв., а последното на АВ сума в размер на 100, 00 лв. Предвид изложеното в касационната жалба, твърди се, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Излагат се съображения, че първоинстанционният съд е направил неправилна преценка относно размера на обезщетението, което следва да се присъди в контекста на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА). Поддържа се становище, че репарирането на претърпяната вреда, изразяваща се в заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1000, 00 лв. не би могло да доведе до неоснователното обогатяване на дружеството – касационен жалбоподател. Релевират се доводи, че минималният размер на адвокатското възнаграждение по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е само ориентир и представлява единствено долна граница с цел недопускане на нелоялна конкуренция между адвокатите. За определянето на конкретния размер обаче, във всеки случай следва да бъде съобразена спецификата на казуса. По тези причини се иска отмяната на съдебното решение в обжалваната отхвърлителна иска част и уважаването му изцяло. Претендират се изцяло и сторените разноски в първоинстанционното и касационното производство. Решение № 4188 от 27.07.2020 г., постановено по адм. д. № 1004 по описа на АССГ за 2020 г. не е обжалвано от АВ в осъдителната част и е влязло в сила. Спорът в настоящото производство е по отношение на размера на присъденото обезщетение за претърпените имуществени вреди. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. Ответникът – АВ оспорва касационната жалба в представен по делото от упълномощен юрисконсулт подробно обоснован писмен отговор. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство и се прави възражение за прекомерност на платеното и претендирано от касационния жалбоподател адвокатско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд АВ се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от нейно име оспорва жалбата, а по същество на спора моли съдебното решение в обжалваната част да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението в обжалваната част на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му в тази част с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението в обжалваната част е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е разгледал предявения от [фирма] иск срещу АВ, с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), във вр. с чл. 28, ал. 2 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ), с който претендира осъждането й да му заплати сумата от 1007, 50 лв., съставляваща обезщетение за претърпените от дружеството имуществени вреди, представляващи сторени разноски във връзка с обжалване на отменен с Решение № 183 от 24.01.2020 г., постановено но търг. д. № 62 по описа на Софийски градски съд за 2020 г. Отказ № 20191227141636-2 от 03.01.2020 г., постановен от длъжностно лице на АВ за вписване на промени по партидата на дружеството. Въз основа на изясненото по делото от фактическа страна, по което касационният жалбоподател не спори, първоинстанционният съд приел предявения иск за допустим, а по същество за частично основателен по размер. За да мотивира изводите си относно размера на присъденото обезщетение, само в която част решението е предмет на касационна проверка, съдът изложил съображения, че претендираният размер на вредите, произтичащи от платено адвокатско възнаграждение (1500, 00 лв.) е договорен и заплатен за изготвяне и депозиране на жалба срещу отказа на АВ и процесуално представителство пред съда. Съдът взел предвид, че делото не е разгледано в открито съдебно заседание, поради което процесуално представителство не е осъществено и работата на адвоката се изразява само в изготвяне на жалба против отказа. Съдът съобразил разпоредбата на чл. 11 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията, приложима към датата на договаряне на адвокатското възнаграждение и осъществяване на правната помощ), съгласно която за обжалване на откази за вписване в АВ или друг регистър минималното адвокатско възнаграждение е 200, 00 лв., а в случаите, когато жалбата се разглежда в открито заседание – 300, 00 лв. На основание това съдът приел, че разумният, обоснован и справедлив размер на обезщетението съобразно критериите по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), който е съответен и на обема на извършената правна защита и съдействие, е 200, 00 лв. Посочил, че този размер ще обезщети дружеството за действително понесените вреди от причиненото му от АВ непозволено увреждане, без да накърнява или облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. По тези причини съдът направил извод, че следва да присъди редуциран размер на обезщетението, а именно 200, 00 лв., ведно със законната лихва както е претендирана – считано от датата на предявяване на иска на 29.01.2020 г. Предвид изхода на спора съдът разпределил и отговорността за разноските в производството. По тези съображения постановил решението в обжалваната част. В обжалваната част решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е оплакването на дружеството – касационен жалбоподател срещу възприетата от първоинстанционния съд частична неоснователност на исковата претенция за нейния размер над 207, 50 лв. до претендирания такъв от 1007, 50 лв. В тази връзка следва да се съобразят две относими тълкувателни решения - Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Върховния административен съд, постановено тълк. д. № 2/16 г. и Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018 г. на Върховния касационен съд, постановено по тълк. д. № 1/17 г. В мотивите на първото е прието, че институтът на обезщетението от непозволено увреждане не следва да се превръща в средство за неоснователно обогатяване, поради което съдът следва да присъди обезщетение, отговарящо на критериите по чл. 36, ал. 2 ЗА. В мотивите на другото тълкувателно решение е прието, че в правомощията на съда е да изследва дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение. Съдът е посочил, че "В случай, че уговореното адвокатско възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение, изплатеното в повече няма за причина незаконното обвинение и не е необходима последица от него. " Според настоящия съдебен състав на касационната инстанция като обективен ориентир за настоящия касационен жалбоподател, като получател на адвокатската услуга, относно разумния и обичаен размер на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се разглежда този по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в съответната относима редакция). Доколкото в настоящия случай в производството пред Софийския градски съд не е провеждано открито съдебно заседание и при съобразяване на правната и фактическа сложност на делото, правилно първоинстанционният съд е приел, че обоснованият и справедлив размер на обезщетението е на минимума по посочената наредба - 200, 00 лв. Обезщетението в този размер се явява в пряка и непосредствена причинна връзка с увреждащия дружеството незаконосъобразен отказ на АВ. Именно така определеният размер се явява справедлив и обоснован, и съставлява вреда, която се намира в пряка причинно-следствена връзка с постановения отказ. При тези съображения настоящият състав намира решението на АССГ за правилно в обсъжданата част, а релевираните в касационната жалба оплаквания счита за неоснователни. Предвид изложеното, изводът на първоинстанционния съд за неоснователност на исковата претенция за сумата над присъдената от 200, 00 лв. до претендираната такава от 1000, 00 лв. за обезщетение за имуществени вреди във връзка с платено адвокатско възнаграждение е обоснован на доказателствата по делото и е в съответствие със закона. Настъпването на така претендираната вреда над присъдения размер не е в пряка причинна връзка с отменения отказ на АВ, поради което не е налице тази предпоставка за уважаване на предявения иск в тази част. Предвид гореизложеното, решението в обжалваната от [фирма] част следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. По съображения, свързани с изхода на спора и направеното искане, на АВ се следва присъждането на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в размер на 100, 00 лв., което [фирма] следва да бъде осъдено да й заплати. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение