Решение № 5043 от 18.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1530/2018 г.

Решение № 5043 от 18.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1530/2018 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроицесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "З.-В. Т." против решение № 501 от 18.12.2017 г., постановено по адм. д. № 837/2017 г. по описа на Административен съд гр. В. Т. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - зам. кметът на О. В. Т., в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. В. Т. отхвърля жалбата на ЕТ "З.-В. Т." против заповед № РД-22-1702/06.10.2017 г. на зам. кмета на О. В. Т., с която на основание чл. 57а, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 и 6 ЗУТ е наредено на жалбоподателя да премахне преместваем обект - хладилна витрина, разположен пред търговски обект кафе-аперитив "З." с адрес гр. В. Т., ул. "Н. П." .№.... За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с материалния закон. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган съобразно приложената по делото заповед за заместване. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена в предписаната от закона форма като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й, както и че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазено е изискването на чл. 57а, ал. 2 ЗУТ като е съставен констативен акт, който е връчен на жалбоподателя, а последният депозира възражения, които са счетени за неоснователни. Твърдението на касатора, че в констативния акт не е посочен адреса, на който е поставен преместваемия обект, обосновано е счетено за неоснователно от първоинстанционния съд. Видно от приложения по делото констативен акт е, че в раздел "участници в нарушението" изрично е записан точния адрес, на който е поставен преместваемия обект. Законосъобразни са и изводите на съда, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон. Хладилната витрина е преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ вр. § 5, т. 80 ДР ЗУТ и независимо, че е закрепена на фасадата на сградата от страната на улицата, а не е поставено върху тротоара, то същата с целия си обем заема част от имот общинска собственост като не е налице разрешение за поставяне, а даденото предходно такова е с изтекъл срок. Следователно налице са материалноправните основания на чл. 57а, ал. 1, т. 2 и 6 за издаване на оспорената заповед. Правилно съдът приема за недоказано твърдението на жалбоподателя, че същият не е собственик на хладилната витрина, поради което същият не следва да бъде адресат на заповедта. Доказателства в подкрепа на тези твърдения не са представени и констатациите в констативния протокол не са оборени. Ето защо като прави извод за материална законосъобразност на обжалвания административен акт първоинстанционният съд постановява решение, което е в съответствие с материалния закон. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не е налице соченото касационно основание за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и с оглед своевременното направено искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ следва да се осъди ЕТ "З.-В. Т." да заплати на О. В. Т. сумата 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,