Решение № 13100 от 22.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15634/2011 г.

Решение № 13100 от 22.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15634/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Телебилд" ООД със седалище в гр. София, срещу решение № 4331 от 07.10.2011 г., постановено по адм. дело № 1040/2011 г. на Административния съд София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 22501000248 от 12.10.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП "СДО", потвърден частично с решение № 1977 от 21.12.2010 г. на Директора на дирекция "ОУИ" гр. София. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, представляващи касационни основания за отмяна по силата на чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, жалбоподателят моли решението да се отмени изцяло и съдът да реши спора по същество, като отмени обжалвания РА. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. София, чрез процесуалния си представител юрк. Михайлова изразява становище относно правилността на обжалваното решение и моли то да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение на административен съд София град е отхвърлена жалбата на "Телебилд" ООД против ревизионен акт № 22501000248 от 12.10.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП "СДО", потвърден частично с решение № 1977 от 21.12.2010 г. на Директора на дирекция "ОУИ" гр. София. С решението жалбоподателя е осъден да заплати на дирекцията юрисконсултско възнаграждение в размер на 1965 лева. Съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. За да постанови това решение, съдът е приел, че с обжалвания ревизионен акт законосъобразно не е признато право на приспадане на данъчен кредит на "Телебилд" ООД общо в размер на 67360,13 лв. по 10 броя фактури, издадени от доставчика "Ив Голд" ЕООД за периода м. 09.2008 г. м. 10.2008 г. м. 11.2008 г. и по 5 броя фактури, издадени от "Софт Трейд Груп" ЕООД за данъчни периоди м. 10 и м. 11. 2008 г. Правилно е коригиран в посока увеличение финансовият резултат на касатора за 2008 г. извършен по реда на чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО, и е определен данък за довнасяне в размер на 5736,76 лв. Относно доставките от "Ив Голд" ЕООД и "Софт Трейд Груп" ЕООД, съдът е достигнал до извода, че липсват материалноправните предпоставки на основание чл. 6 и на основание чл. 70, ал. 5 и чл. 25 ЗДДС за признаване право на данъчен кредит. Няма доказателства за реално осъществяване на процесните доставки. Установено е, че "Ив Голд" ЕООД към дата на издаване на процесните фактури не е разполагал с техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставките. Не са събрани доказателства за наличие на складова база за съхраняване на процесните доставки. В представения договор за наем на помещение между "Ив Голд" ЕООД и Лилия Александрова Иванова е посочено само склад в град София, без обаче да са налице данни за неговото местонахождение. Не са налице и доказателства, че доставчика "Ив Голд" ЕООД е бил собственик на процесните стоки, както и, че те са реално предадени на ревизираното лице от този доставчик. Съдът не е кредитирал представените стокови разписки, удостоверяващи транспорта на стоките от склад на доставчика и предаването им на получателя - ревизираното лице, доколкото последните са в противоречие с обстоятелството, че не са налице доказателства доставчика да е разполагал собствено или наето складово помещение. Не са кредитирани и представените писмени доказателства от Пламен Няголов, подписал ги като управител на дружеството на 06.08.2010 г., доколкото по справка от Търговския регистър на 29.12.2009 г. като управител на дружеството и едноличен собственик на капитала е вписана Гинка Василева Цанова от град Видин. Липсват доказателства за реално извършени доставки по фактурите издадени от този доставчик. Основателно от страна на данъчния орган е отказано правото на приспадане на данъчен кредит и по 5 бр. фактури, издадени от "Софт Трейд Груп" ЕООД. Предмет на доставките по тези фактури са СМР и транспорт. Не са събрани доказателства за реалното осъществяване на тези доставки. Няма доказателства за техническата и кадрова обезпеченост на този доставчик за доставките по процесните фактури. От представените оборотни ведомости на дружеството се установява, че няма назначени работници. Няма и заведени активи за извършването на строителните услуги - изкопни работи, с възложител "Телебилд" ЕООД. В хода на ревизионното производство са представени договори за наемане на трактор - модел "Т 100" от лицето Сашо Стефанов, за наемане на микробус от лицето Любен Любенов и за наемане на багер от лицето от Красимир Братоев. В дадени обяснения в хода на ревизионното производство лицата са отрекли да са притежавали процесните МПС и да са ги отдавали под наем на "Софт Трейд Груп" ЕООД. Тези обстоятелства се потвърждават и от извършените проверки от органа по приходите в КАТ - София и МВР град Кюстендил при което е констатирано, че тези лица не са притежавали такива МПС. Не са установени и изплатени суми от дружеството за наем на МПС. В подкрепа изводите на съда е и заключението на извършената по делото ССЕ, където вещото лице е посочило, че дружеството доставчик няма назначени работници, няма собствени ДМА за извършване на процесните СМР. Не са оборени констатациите на органа по приходите за липсата на реално извършени доставки на стоки и услуги по фактурите от този доставчик. Правилно с оспорения РА е отказано правото на приспадане на данъчен кредит. По отношение на определения на ревизираното лице корпоративен данък за периода 2008 г., съдът е приел, че РА е законосъобразен, тъй като е констатирано, че процесните фактури, по които е отказано право на данъчен кредит, са издадени без реално осъществяване на доставки, поради което сделките по тях са били сключени с цел отклонение от данъчно облагане и правилно е бил увеличен финансовия резултат на дружеството на основание чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО. Така постановеното решение е правилно. Съдът правилно е установил фактическата обстановка по спора и изводите, които е направил, са в съответствие с доказателствата по делото и с материалния закон. Настоящата инстанция напълно споделя изводите на съда по отношение на липсата на предпоставки за признаване на правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от двамата доставчици за процесните данъчни периоди, доколкото не са оборени констатациите на органа по приходите за липса на реална доставка по тях. Несъдържателно е възражението на касатора относно констатациите на органа по приходите за липса на реални доставки. Осъществяването на реална доставка по смисъла на чл. 6, чл. 70, ал. 5 и чл. 25 от ЗДДС е условие за възникване на правото на данъчен кредит, чието изпълнение следва да бъде проверено от органите по приходите при извършване на ревизията и съответно от съда - при обжалването на ревизионния акт. Съдът въз основа на констатациите на ревизиращите органи и на основание чл. 160, ал. 2 ДОПК, е анализирал доказателствата по делото и е стигнал до обоснован извод за липса на реални доставки. Липсата на каквито и да е доказателства за наличие на договори и изпълнение по тях между доставчиците "Ив Голд" ЕООД и получателя "Телебилд" ООД, водят до извода, че по издадените фактури липсват реални доставки. В същата посока са и констатациите за липса на реално изпълнение по фактурите с доставчик "Софт Трейд Груп" ЕООД. с предмет на доставките: извършване на земно-изкопни работи, обстоятелство, което също не е доказано. Действително, установяването на произхода на стоките и услугите от предходни доставчици не е правно регламентирано в ЗДДС, в сила от 01.01.2007 г., а непредставянето на доказателства за материално-техническа и кадрова обезпеченост за изпълнение на доставката от страна на прекия доставчик не следва да лиши получателя от представеното му от закона право на данъчен кредит в размер на начисления ДДС по тях. В този смисъл е и практиката на СЕС по решение от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80 и С-142/11. Това е така обаче в случаите, когато са налице безспорни доказателства за реалността на процесната доставка. Липсата на доказателства за реалност на доставката в процесния случай пречи да приеме приложението на на решението на СЕС, на което се позовава касатора. Решението е правилно и в частта относно посоченото преобразуване на финансовия резултат на дружеството по ЗКПО за 2008 г. в посока увеличение и е начислен корпоративен данък по ЗКПО за 2008 г. в размер на 5 736,75 лева. Липсата на доказателства към фактурите за извършени реални доставки е дала основание на органа по приходите и на съда да направят обоснования извод, че сделките са сключени с цел отклонение от данъчно облагане, и правилно е бил увеличен финансовият резултат на основание чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО и е бил определен корпоративен данък на дружеството. На всички останали доводи в касационната жалба относно установените факти и приложимия закон административният съд е изложил подробни мотиви в обжалваното решение, които настоящия състав споделя изцяло и не смята за нужно да преповтаря. По така изложените съображения и тъй като не се установиха твърдените касационни основания за отмяна, следва обжалваното решение като правилно и обосновано да бъде оставено в сила. При този изхода на спора на касатора разноски не се дължат. На ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1965 лв., на осн. чл. 8 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и чл. 161 ДОПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - осмо отделение,