Решение № 7865 от 12.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13898/2016 г.

Решение № 7865 от 12.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13898/2016 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Р. И., подадена срещу решение № 90 от 20.10.2016 г., постановено по адм. дело № 235/2016 г. по описа на Административен съд - Ш., с което е отхвърлена жалбата й против Решение № 247/20.06.2016 г. по преписка № 122/2011 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗДискр.), петчленен разширен заседателен състав за множествена дискриминация. Иска се отмяната му като неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК . Ответниците КЗДискр. и Народно читалище "Напредък -1869"-Ш., представлявано от председателя Г. Т., конституирано като заинтересована странав производството пред комисията и участвали като такива пред първата инстанция, не са взели становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция намира, че касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна в законоустановения срок. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Оспореното решение на Административен съд - Ш. е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено в съответствие с материалния закон, при спазени процесуални правила и е обосновано. Предмет на първоинстанционния съдебен контрол е цитираното по-горе решение на КЗДискр., с което е установено, че Председателят на НЧ "Напредък-1869", гр. Ш., през периода 20.04.2011 г. до издаване на Заповед № 6/13.06.2011 г., не е допуснал осъществяване на нарушение по чл. 5 от ЗЗДискр. във вр. с § 1, т. 3, б."а" и б."б" ЗЗДискр. по отношение на И. Р. И., а именно не е осъществил по -неблагоприятно третиране на лице, което е предприело или се предполага, че ще предприеме действие за защита от дискриминация /преследване/ чрез иницииране на административно производство пред КЗД. Оспореният пред съда индивидуален административен акт е постановен от компетентен орган във валидна писмена форма и при съдържащи се реквизити по чл. 66 от ЗЗДискр . При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и нарушения на материалния закон, които да обосновават отмяната му. Първоинстанционният съд е установил, че производството пред КЗД е образувано по жалба с вх. № 44-0001295/20.04.2011 г., с която Исаева е сезирала комисията с искане да установи наличието на дискриминация спрямо нея по признак образование, извършена от НЧ "Напредък-1869", Ш., изразяваща се в нарушени права по чл. 13 и 14 ЗЗДискр. С решение № 194/09.09.2013 г. КЗД е приела за установено, че читалището не е допуснало осъществяване на нарушение на разпоредбите на чл. 4, ал. 2 и ал. 3 във вр. с чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр. по отношение на И. И. за периода 18.08.2008- 10.2011 г., в който между страните е съществувало трудово правоотношение, както и, че Председателят на читалището, през периода 20.04.2011 до издаване на Заповед № 6/13.06.2011 г. не е допуснал осъществяване на нарушение по чл. 5 ЗЗДискр. във вр. с § 1, т. 3, б."а" и "б" от ЗЗДискр. по отношение на И., като не е осъществил по-неблагоприятно третиране на лице, което е предприело или се предполага, че ще предприеме действия за защита от дискриминация/преследване/чрез иницииране на административно производство пред КЗД. Този административен акт е бил предмет на съдебен контрол, като Административен съд С. град/ АССГ/, с решение № 72/06.01.2014 г., постановено по адм. дело № 9681/2013 г., е отхвърлил изцяло оспорването на И. И.. Върховния административен съд/ВАС/, с решение № 13609/13.11.2014 г., постановено по адм. дело № 3949/2014 г., отменил първоинстанционното решение в частта в която отхвърлена жалбата на И. срещу решението на КЗД в частта приемаща, че Председателят на читалището, през периода 20.04.2011 до издаване на Заповед № 6/13.06.2011 г. не е допуснал осъществяване на нарушение по чл. 5 ЗЗДискр. във вр. с § 1, т. 3, б."а" и "б" от ЗЗДискр. по отношение на И., като не е осъществил по-неблагоприятно третиране на лице, което е предприело или се предполага, че ще предприеме действия за защита от дискриминация/преследване/чрез иницииране на административно производство пред КЗД, отменил е административния акт, в тази му част и върнал преписката на КЗД за ново произнасяне. Предмет на това произнасяне е именно решение № 247/20.06.2016 г., с което отново е прието за установено, че читалището не е допуснало осъществяване на нарушение на разпоредбите на чл. 4, ал. 2 и ал. 3 във вр. с чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр. по отношение на И. И. за периода 18.08.2008- 10.2011 г., в който между страните е съществувало трудово правоотношение, както и, че Председателят на читалището, през периода 20.04.2011 до издаване на Заповед № 6/13.06.2011 г. не е допуснал осъществяване на нарушение по чл. 5 ЗЗДискр. във вр. с § 1, т. 3, б."а" и "б" от ЗЗДискр. по отношение на И., като не е осъществил по-неблагоприятно третиране на лице, което е предприело или се предполага, че ще предприеме действия за защита от дискриминация/преследване/чрез иницииране на административно производство пред КЗД. Съдът, констатирайки, че с решение № 247/20.06.2016 г. КЗД, в частта в която е прието за установено, че НЧ "Напредък-1869"-Ш. не е допуснало осъществяване на нарушение на разпоредбите на чл. 4, ал. 2 и ал. 3 във вр. с чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр. по отношение на И. И. за периода 18.08.2008- 10.2011 г., в който между страните е съществувало трудово правоотношение- е налице влязъл в сила съдебен акт, поради което спорът не може да бъде пререшаван, е обезсилил решението на КЗД в тази му част, като недопустимо. За частта от Решение № 247/20.06.2016 г. на КЗД, с която е прието и, че че Председателят на читалището, през периода 20.04.2011 до издаване на Заповед № 6/13.06.2011 г. не е допуснал осъществяване на нарушение по чл. 5 ЗЗДискр. във вр. с § 1, т. 3, б."а" и "б" от ЗЗДискр. по отношение на И., като не е осъществил по-неблагоприятно третиране на лице, което е предприело или се предполага, че ще предприеме действия за защита от дискриминация/преследване/чрез иницииране на административно производство пред КЗД, съдът е разгледал спора по същество. Правилен е изводът на КЗДискр., който е споделен от съда, че председателят на читалището е пристъпил към издаване на сочената по-горе заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с И. в изпълнение решение на общо събрание на читалищното настоятелство, проведено на 10.05.2011 г. Председателят на читалището е уведомен за образуваната преписка пред КЗД на 12.05.2011 г., т. е. два дни след вземане на решението от общото събрание за закриване на читалищната библиотека и прекратяване на единствения трудов договор за "библиотекар", с И. По тази причина, както правилно приема и АС-Ш. действията на председателят на читалището пряко не могат да бъдат свързани с "преследване" на лицето, поради предприемане на действия от защита от дискриминация. не следва да се извършва и сравнение с посочените от жалбоподателката други магистрати, намиращи се при сходни обстоятелства, но работещи в други органи на съдебната власт. Ползването на неплатен отпуск от тези магистрати зависи от волята и конкретната преценка на техните административни ръководители, чието съгласие е необходимо за разрешаването му. Касационната жалбоподателка не е ангажирала доказателства, от които би могло да се направи обоснован извод за наличие на причинно-следствена връзка между твърдяното от нея неблагоприятно третиране и прекратяване на трудовото й правоотношение и предприетата от нея защита от дискриминация. Уволнението й е следствие от взетото от общото събрание на читалищното настоятелство за закриване на библиотеката, в която е работила И. Поради това не се установява и твърдяната от страна на касатора дискриминация под формата на "преследване" по смисъла на чл. 5 във връзка с § 1, т. 3, б. "а" от ДР на ЗЗДискр., тъй като в процесния случай не е установено по-неблагоприятно третиране на И. във връзка с подаване на жалбата й пред КЗДискр. Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че при постановяване на решението си съдът е извършил цялостна проверка по реда на чл. 168 от АПК на оспорения индивидуален административен акт. Като е обсъдил събраните доказателства и доводите на страните, законосъобразно и обосновано е преценил, че липсват отменителни основания по чл. 146 от АПК спрямо същия. Съдебното решение е правилно и следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,