Решение № 11497 от 31.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6630/2015 г.

Решение № 11497 от 31.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6630/2015 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Флора дизайн" ЕООД - гр. П., подадена чрез пълномощник адв. Т. П., против Решение № 543/19.03.2015 г., постановено по адм. дело № 334/2015 г. по описа на Административния съд - П., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед № 126550-F121451/03.12.2014 г., издадена от Зам. Директорът на ТД на НАП - гр. П. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, като са изложени доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че с оглед представените доказателства за обжалване на издаденото наказателно постановление, не е налице стабилен административен акт, който да установява административното нарушение, поради което твърди, че не е налице основание за наложената принудителната административна мярка. Касаторът счита, че като не е отчел тези обстоятелства и приел, че двете производства са независими едно от друго, съдът е постановил неправилно решение, поради нарушение на закона и необоснованост. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени решението на АС - П. и реши спора по същество, като отмени издадената заповед. Ответникът по касационната жалба - Зам. Директорът на ТД на НАП - П., не взема становище по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира жалбата процесуално допустима, а разгледана по съществото за неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС - П. е била Заповед № 126550-F121451/03.12.2014 г., издадена от Зам. Директорът на ТД на НАП - П., с която на "Флора дизайн" ЕООД на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, вр. с нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект" - градински център, находящ се в гр. П., ул. "Голямоконарско шосе" 5-ти км, стопанисван от "Флора дизайн" ЕООД за срок от един месец и на основание чл. 187 ЗДДС е забранен достъпа до обекта. С обжалваното решение на Административния съд - П., е отхвърлил жалбата на "Флора дизайн" ЕООД срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 126550-F121451/03.12.2014 г., издадена от Зам. Директорът на ТД на НАП - П. Приел е, че заповедта е издадена от компетентен орган, при надлежно упълномощаване, в предписаната от закона форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценка за съответствието на заповедта с материалния закон, съдът е приел, че при извършена проверка от органи по приходите на посочения обект е установено, че на 14.07.2014 г. за извършено плащане на 02.04.2014 г. в размер на 300 лева, не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство, нито касова бележка от кочан, като нарушението е за пръв път и е установено с АУАН № F121451/26.08.2014 г. При тези факти, съдът е приел, че административният орган, действащ при обвързана компетентност, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, след съставянето на акт за установяване на нарушението, е трябвало на наложи процесната ПАМ и последната е наложена законосъобразно. Така постановеното решение е правилно. По делото няма спор по фактите и те са правилно установени от първоинстанционния съд. В случая е безспорно установено, че на касатора е съставен АУАН за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, във вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства и издадено НП от 03.12.2014 г., с което за констатираното нарушение и на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на дружеството е наложена имуществена санкция. Няма спор, че издаденото НП не е влязло в законна сила. Спорът по делото е свързан с отговора на въпроса, дали обжалваната заповед е законосъобразна при липса на влязло в сила наказателно постановление, с което е наложена имуществена санкция по съставения АУАН. В разпоредбата на чл. 186 от ЗДДС, отделно от налагането на имуществената санкция или глоба, предвидено в разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, е предвидено и налагането на принудителна административна мярка - "запечатване на обект за срок до един месец", като в конкретния случай нейното основание е по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" - не спазване на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. От тълкуването на двете разпоредби следва изводът, че налагането на принудителната административната мярка е независимо от налагането на имуществени санкции или глоба, т. е., че става въпрос за два различни правни института. От това, че правопораждащият факт и за двата е един същ - допуснато нарушение на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба, не следва, че двата института са взаимно свързани, като главният от тях е този по чл. 185 от ЗДДС. От употребения в закона израз "независимо" следва, че имуществената санкция и принудителната административна мярка, макар и породени от един и същ факт, имат самостоятелно съществуване. Аргументи в тази насока могат да бъдат изведени от това, че макар и прилагани от един същ орган, правно-технически те се прилагат по различен начин - имуществената санкция се налага с наказателно постановление, а принудителната административна мярка с мотивирана заповед, по различни закони в първия случай по ЗАНН, във втория по АПК, подлежат на обжалване пред различни съдилища и прочие. С оглед на това не може да бъде споделено становището на касатора, че съдът е допуснал нарушение на закона, като е приел законосъобразност на заповедта за налагане на принудителна административна мярка при неприключило производство по обжалване на наказателното постановление. Фактическо основание за налагане на принудителната административна мярка не е приключило административно-наказателно производство, а не спазване на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба, което е едно и също и за налагане на имуществена санкция по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС и за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 от същия закон. При съставен АУАН за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, във вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, заповедта за налагане на ПАМ на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, е издадена в съответствие със закона. Като е достигнал до същите правни изводи, АС - П. е постановил правилно решение, поради което касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение, следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение