Решение № 13026 от 13.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16177/2010 г.

Решение № 13026 от 13.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16177/2010 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Айше Мюмюн Мемиш от гр. Златоград, обл. Смолян, срещу решение № 346 от 02.11.2010 г. по адм. дело № 300/2010 г. на Смолянския административен съд, с което е отхвърлено оспорването срещу решение № 25/30.06.2010 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Смолян. Като пороци на съдебното решение са посочени нарушения на съществени процесуални правила и на материалния закон - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Смолян, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за законосъобразност на обжалваното съдебно решение с предложение за оставянето му в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Смолянския административен съд е решение № 25 от 30.06.2010 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Смолян, с което е оставено в сила разпореждане № 4606276058/13.04.2010 г. и е изменено разпореждане № 4606276058/10.05.2010 г., издадени от ръководителя на пенсионното осигуряване. С разпореждането от 13.04.2010 г., издадено на основание чл. 99, ал. 1, т. 2 от КСО, е отменено разпореждане № 307 от 23.02.2000 г., с което на Айше Мюмюн Мемиш от гр. Златоград е била отпусната лична пенсия за изслужено време и старост с начална дата 01.12.1999 г. и вместо това е отказано отпускане на пенсия. С измененото разпореждане от 10.05.2010 г. лицето е задължено да възстанови недобросъвестно получените суми за пенсии за осигурителен стаж и възраст през периода 01.01.2005 г. - 30.04.2010 г. с общ размер 8776.77 лв. и лихви към 13.04.2010 г. в размер на 4625.30 лв. След като е установил, че към 01.12.1999 г. жалбоподателката Мемиш не е придобила право на лична пенсия за изслужено време и старост на основание на Закона за пенсиите (отм.), Смолянският административен съд обосновано е приел, че неправилното отпускане на пенсията е пряка последица от недобросъвестното поведение на лицето. Тези изводи произтичат от безспорното обстоятелство, че жалбоподателката не фигурира в разплащателните ведомости на "Перелик" АД от 01.09.1963 г. до 14.08.1992 г. и не е работила в предприятието, но е представила на пенсионния орган документ с невярно съдържание относно придобит в същото предприятие осигурителен стаж с продължителност 26 години, 9 месеца и 13 дни. Съдът законосъобразно е приел за неотносимо към добросъвестността на жалбоподателката твърдението, че документите за пенсионирането й са били подготвяни и събирани от съпруга й. Изложените в касационната жалба съображения за съществени нарушения на съдопроизводствени правила и на материалния закон са неоснователни. Жалбоподателката Мемиш не може да черпи права от свои неправомерни действия, насочени към постигане на облагодетелстващ я резултат. По делото е установено, че тя не е работила в "Перелик" АД, но се е снабдила с документ с невярно съдържание относно придобит в същото предприятие продължителен осигурителен стаж и го е представила на осигурителния орган, за да й бъде отпусната пенсия за изслужено време и старост. Използването на документ с невярно съдържание е проява на недобросъвестност по смисъла на чл. 114, ал. 1 от КСО. Допълнително представеното удостоверение обр. УП-13 за придобит осигурителен стаж като тютюнопроизводител през годините 1966 - 1971, 1974, 1979 - 1983 и 1985 - 1990 също служи като аргумент в подкрепа на извода, че лицето съзнателно се е снабдило с документ с невярно съдържание от "Перелик" АД и го е използвало, за да получи исканата пенсия. С оглед на гореизложеното се преценява като неоснователно възражението на касационната жалбоподателка, че недобросъвестността й не била обективно доказана. На основание чл. 114, ал. 1 от КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. Оспорените административни актове са издадени при спазване на материалноправните предпоставки за законосъобразност и като е отхвърлил жалбата, Смолянският административен съд е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,