Решение № 8430 от 11.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10260/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Снабстрой ООД, с ЕИК 113017100, със седалище и адрес на управление гр.Перник, представлявано от управителя К.И., чрез процесуален представител адв.С.Арнаудов, срещу Решение 1283 от 16.07.2024 г., постановено по адм. дело 350/2023 г. по описа на Административен съд - Перник, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение КПК-11 от 15.09.2023 г. (погрешно изписано от АС-Перник като издадено от 15.05.2023 г.) на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт Перник, с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане 27 от 19.07.2023 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ Перник, с което станалата на 30.10.2021 г. със С. Й. В. злополука, е приета за трудова - по чл. 55, ал. 1 от КСО и по частна жалба на Снабстрой ООД, с ЕИК 113017100, със седалище и адрес на управление гр.Перник, представлявано от управителя К.И., чрез процесуален представител адв.С.Арнаудов срещу Определение 1492/22.08.2024 г., постановено по адм.д. 350/2023 г. по описа на Административен съд Перник, с което е допълнено Решение 1283 от 16.07.2024 г., постановено по същото дело в частта за разноските. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК и неправилност на обжалваното определение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. По отношение на обжалваното решение, касационният жалбоподател сочи, че първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че инцидентът станал на 30.10.2021 г. е предизвикан умишлено и по изключителна вина на пострадалото лице С. Й. В., който е упражнил сила и натиск извън логичните за отваряне и затваряне на плъзгащата врата; че не е съобразил, че С.В. не е имал задължение да отваря и затваря вратата, поради което извода на съда, че е следвало да му бъде правен инструктаж за боравене с вратата е неправилен; че съдът не е съобразил механизма на настъпване на злополуката и преките последици от настъпилата травма или смърт; че заповед 1015-13-24 от 22.02.2022 г., цитирана в обжалваното решение, е издадена от лице без компетентност, което опорочава процедурата по разследване на трудовата злополука, че при липса на компетентност е изготвен и протокол 1503-13-8/13.07.2023 г., както и че разпореждане 27 от 19.07.2023 г. също е издадено при липса на компетентност; че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е допуснал до разпит единствения очевидец, присъствал на мястото по време на инцидента; че не е допуснал назначаването на исканата комплексна експертиза и неправилно е кредитирал съдебно-техническата експертиза и допълнителната съдебно-техническа експертиза; че задължителните елементи на чл. 55, ал. 14 от КСО не са доказани и се оспорват изводите на съда във връзка с тях. Касационният жалбоподател счита, че при постановяване на акта си съдът е нарушил и принципите по чл. 7 АПК и чл.8, чл. 9 и чл. 12 ГПК. Иска да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което делото да се върне за ново разглеждане от друг състав или алтернативно да се реши спора по същество. Претендира присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции, вкл. адвокатско възнаграждение. По отношение на обжалваното определение, касационният жалбоподател счита, че съдът неправилно е квалифицирал искането и се е произнесъл по реда на чл. 248 ГПК, тъй като в случая не е била налице хипотезата на допълване на съдебното решение в частта за разноските, а се е касаело за допусната очевидна фактическа грешка. Посочва и че съдът не е съобразил, че срещу решението е подадена касационна жалба и произнасянето по разноските е обусловено от произнасянето по съществото на спора. Иска да се отмени обжалваното определени и да се постанови друго, с което да се присъдят в полза на дружеството разноските за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация Директорът на ТП на НОИ - Перник, с писмен отговор, оспорва касационната жалба като неоснователна и излага съображения в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд. Не взема становище по частната жалба. Иска обжалваното решение, като правилно, да бъде оставено в сила. Претендира направените за касационната инстанция разноски, изразяващи се в заплатено юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Ответниците по касация Й. С. С., И. С. В. и В. С. В., чрез процесуален представител адв. Б.Богданов, с писмен отговор оспорват касационната жалба като неоснователна и излагат съображения в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд. Не вземат становище по частната жалба. Искат да се остави в сила обжалваното решение и се присъдят направените за касационната инстанция разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност както на касационната жалба, така и на частната жалба и излага съображения за правилност на обжалваното решение и определение. Върховният административен съд, състав на Шесто отделение, намира касационната и частната жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение и определение са неблагоприятни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, респ. чл. 230 от АПК, поради което следва да бъдат разгледани относно тяхната основателност. По отношение на касационната жалба. Настоящият състав, като взе предвид становищата на страните, извърши проверка на обжалваното решение на наведените в касационната жалба основания и извърши вменената му от разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и правилност на съдебния акт, с оглед съответствието му с материалния закон, намира касационната жалба за неоснователна. С обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е отхвърлил оспорването на Снабстрой ООД гр.Перник срещу Решение КПК-11 от 15.09.2023 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт Перник, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Разпореждане 27 от 19.07.2023 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ Перник, с което станалата на 30.10.2021 г. със С. Й. В. злополука, е приета за трудова - по чл. 55, ал. 1 от КСО. Съдът е установил, че с Постановление от 17.01.2022 г. на главен инспектор в ДИТ Перник, на основание чл. 405а, ал. 1 от КТ, е обявено съществуването на трудово правоотношение между СНАБСТРОЙ ООД, гр. Перник и С. Й. В., изпълняващ длъжност пазач, портиер, невъоръжен на склад за строителни материали, находящ се в гр. Перник, [жк], местност [заличен текст], собственост на СНАБСТРОЙ ООД, гр. Перник, считано от 29.10.2021 г. Постановлението е оспорено от дружеството и с Решение 5615 от 30.05.2023 г., постановено по адм. дело 9162/2022 г. по описа на ВАС, след отмяна на Решение 106 от 21.06.2022 г., постановено по адм. д. 109/2022 г. по описа на Административен съд - Перник, жалбата срещу административния акт е отхвърлена като неоснователна. Административното производство, по което е издаден оспорения в настоящото производство административен акт, е образувано по подадена на 07.02.2022 г., в ТП на НОИ Перник, декларация вх. 5101-13-5, с приложени документи, от Й. С. С. наследник на С. Й. В., негова дъщеря, за настъпила на 30.10.2021 г. трудова злополука, завършила с последица смърт на пострадалото лице С. Й. В.. Във връзка с постъпилата декларация, с писмо изх. 5101-13-5 от 08.02.2022 г., на основание чл.108, ал.2 от КСО във връзка с чл.2 от Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, от работодателя са изискани: работен график за деня на злополуката; книга за инструктаж и безопасност; примерна длъжностна характеристика за длъжността пазач ; оценка на професионалния риск. С писмо отговор от 21.02.2022 г. работодателят е представил изисканите документи, ведно с писмените обяснения на М. Д. М. свидетел на злополуката и К. С. И. и Р. К. С. управители на СНАБСТРОЙ ООД. На административния орган са предоставени имената на представители на работодателя и на работниците и служителите, които ще участват в разследването на злополуката и е застъпено становището за липсата на трудово правоотношение с пострадалото лице, респективно липсата на осигуряване за трудова злополука, като се оспорва настъпването и наличието на такава. Заявено е, че злополуката не е вписана и няма да бъде вписана в регистъра на трудовите злополуки на дружеството. Със Заповед 1015-13-24 от 22.02.2022 г., на основание чл. 58, ал.2 от КСО, директорът на ТП на НОИ Перник, е разпоредил извършване на разследване на злополуката и е определил комисията, която да извърши разследването. Със Заповед 5101-13-5#4/07.03.2022 г. на председателя на Комисията, производството по разследване на злополуката е спряно във връзка с образувано съдебно производство АД 109/2022 г. по описа на Административен съд Перник, по оспорване на постановлението от 17.01.2022 г. на ДИТ Перник, за обявяване, считано от 29.10.2021 г., на съществуването на трудово правоотношение между С. Й. В. и СНАБСТРОЙ ООД. С последваща заповед 5101-13-5#7 от 07.06.2023 г. на председателя на Комисията, производството е възобновено служебно след получаване на 06.06.2023 г. на препис от Решение 5615 от 30.05.2023 г. на ВАС, постановено по адм. дело 9162/2022 г., с което жалбата срещу постановление от 17.01.2022 г. на главен инспектор в ДИТ Перник, за обявяване съществуването на трудово правоотношение между СНАБСТРОЙ ООД, гр. Перник и С. Й. В., е отхвърлена като неоснователна. Заповедта е връчена на всички заинтересувани страни и като необжалвана е влязла в сила на 12.07.2023 г. Комисията е извършила разследване, резултатите от което са обективирани в Протокол 5103-13-8/13.07.2023 г. и е направила следните заключения: 1. Преди злополуката С. В. е изпълнявал длъжност пазач-портиер в склад за строителни материали на СНАБСТРОЙ ООД. Името му не фигурира в книгите за проведен инструктаж на работниците и служителите на дружеството, тъй като не е имал сключен трудов договор, съответно на лицето не е връчвана и длъжностна характеристика срещу подпис. В работния график за месец 10.2021 г. името на лицето също не фигурира. Пострадалото лице е бил пенсионер за осигурителен стаж и възраст.; 2. В момента на злополуката С. В. е дърпал в погрешната посока затвореното крило на входната метална врата към средата на портала, в посока към стоящото все още в отворено положение друго крило. Затвореното крило е започнало да се движи в посоката, в която С. В. го дърпал и е излязло от водачите и поставените към онзи момент ограничители. Материалният фактор, свързан с физическото действие е металната врата на входа на склада за строителни материали на СНАБСТРОЙ ООД; 3. Вследствие на дърпането в погрешната посока от страна на С. В. на затвореното крило на металната врата, вратата излиза от водачите (релсите) и се накланя към него. В. реагира бързо и се отмества, но вратата удря долната част на единия му крак и той пада на земята. Материалният фактор, свързан с тези отклонения е пострадалият, който погрешно преценява посоката на движение на вратата и не преценява множеството рискове, които поема с това си действие и възможните последствия от него; 4. Начинът на увреждането е по механизма на действие на твърди и тъпи предмети със значителна сила и широка плоскост върху тялото на пострадалото лице. Материалният фактор е металната врата на входа на склада за строителни материали. В резултат на падането ѝ върху пострадалия, лицето получава [заличен текст]. На [дата], [заличен текст] ден от злополуката, вследствие уврежданията от нея, С. В. почива ; 5. В съставен на 13.01.2022 г. протокол ПР2201211 от ДИТ Перник, са описани констатациите от извършена на място, на същата дата проверка, в склада на СНАБСТРОЙ ООД и са констатирани множество нарушения, като едно от тях би могло да бъде определено като предпоставка за възникването на злополуката - плъзгащите се портали по релса, разположени на север и на изток от склада, нямат обезопасяващи приспособления срещу излизане от релсата и падане, в нарушение на разпоредбата на чл. 38 от Наредба 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. Констатирано е, че няма доказателства за провеждан на С. В. инструктаж за безопасност и здраве при работа, а същият, предвид липсата на трудов договор не е включван в графици за времето, през което е полагал труд в склада. От своя страна пострадалото лице не е изпълнило елементарни изисквания, свързани с обикновеното боравене с портална врата, която се плъзга по водачи започнал е да затваря затворено крило, дърпайки го в грешната посока, като по този начин то е излязло от съществуващите към момента ограничители и е паднало. Комисията е формирала извод, че въпреки липсата на проведен инструктаж и неправилно боравене на пострадалия с плъзгащата се метална врата, пострадалият е бил на работното си място в момента на злополуката, като е имал задължението да осъществява пропускателния режим при влизането в предприятието. Увреждането е внезапно и е станало през време и по повод на извършваната работа. Срещу така съставения протокол, на 17.07.2023 г. е постъпило възражение от работодателя, с твърдения, че инцидентът, който се е случил на 30.10.2021 г. е предизвикан единствено и изключително от пострадалото лице, неспазило елементарни житейски общоизвестни правила за отваряне и затваряне на плъзгаща се врата. Във възражението са изложени и доводи, свързани с липсата на трудово правоотношение на пострадалото лице със СНАБСТРОЙ ООД, по причина, стояща у С. В.. Въз основа на проведеното от Комисията разследване, обективирано в протокол 5103-13-8/13.07.2023 г., с Разпореждане 27 от 19.07.2023 г. на Ц. Д. длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, определено със заповед Ц 1015-13-42 от 28.07.2020 г. на Директора на ТП на НОИ-Перник, злополуката, станала при осигурителя СНАБСТРОЙ ООД на 30.10.2021 г., със С. Й. В. по време и във връзка с извършваната от лицето работа, довела до смърт на пострадалото лице, е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО. Разпореждането е обжалвано от СНАБСТРОЙ ООД пред директора на ТП на НОИ - Перник, който с Решение КПК-11 от 15.09.2023 г., предмет на контрол за законосъобразност в съдебното производство, е отхвърлил жалбата на дружеството като неоснователна. За да постанови този резултат горестоящият административен орган е възприел изцяло фактическите констатации и правни изводи на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, издало оспореното разпореждане, основани на протокол 5103-13-8/13.07.2023 г., на комисията, извършила разследването на злополуката. Административният орган не е приел доводите в жалбата за липса на трудово правоотношение, предвид наличието на валидно трудово правоотношение, считано от 29.10.2021 г. по силата на влязло в сила Постановление за признаване на правоотношението за трудово и наличието на недобросъвестно поведение от страна на пострадалия. Отхвърлил е и доводите в жалбата за виновно поведение на пострадалото лице по съображенията, че само виновното поведение на пострадалото лице, изразяващо се в умишлено увреждане на здравето може да предопредели злополуката като не трудова, а в случая такова не се установява. Органът е посочил, че доказването на принос за настъпване на злополуката не е от значение за определянето ѝ като трудова, а горното би имало отношение в случай на претенция от страна на осигурителя в тази насока, която следва да се разреши по общия гражданскоправен ред. В първоинстанционното производство съдът е назначил четири експертизи: съдебна видеотехническа (СВТЕ), съдебна медицинска (СМЕ), съдебна техническа (СТЕ) и допълнителна съдебна техническа (ДСТЕ), чиито заключения е кредитирал, като компетентно и обективно изготвени. В решението си съдът, детайлно е отразил констатациите и изводите на вещите лица. Вещото лице по назначената СВТЕ, след направен оглед на видеоохранителната система, изградена в обекта и преглед на флаш памет марка MYMEDIA , с обем 8GB, приложена към делото, съдържаща папка с два видеофайла, подробно е описало станалото на 30.10.2021 г. от 06:06:42 ч. до 07:55:13 ч. действията извършени от С. Й. В., обозначен като лице 1 и действията извършени от М. Д. М., обозначен като лице 2 присъствал по време на инцидента и оказал първа помощ на пострадалия. Последният и придружава В. при напускане на базата. Вещото лице по назначената СМЕ, след анализ на приложената по делото медицинска документация е посочило, че на 30.10.2021 г. след инцидент, станал около 07:30 часа, С. В. е приет по спешност в Неврологичното отделение на МБАЛ Р. А. , гр. Перник ,където след направени рентгенови и кръвни изследвания и консултации с неврохирург са установени следните увреждания: [заличен текст];[заличен текст]; [заличен текст]. По желание на близките още същия ден С. В. е транспортиран в УМБАЛСМ Пирогов , където в противошокова зала е интубиран и поставен на апаратна вентилация. Настанен е в реанимация в тежко общо състояние, на [заличен текст] и постоянна [заличен текст]. Въпреки проведеното адекватно лечение, постепенно общото състояние на лицето се влошава и на [дата] настъпва летален изход с картината на [заличен текст]. Вещото лице заключава, че при процесния инцидент на 30.10.2021 г. С. Й. В. е получил [заличен текст]; [заличен текст]; [заличен текст], като механизмът на получаване на уврежданията е директен контакт в увредените зони с твърди тъпи предмети, каквито са и металната врата, и терена. Полученото увреждане от С. Й. В. има травматичен характер, като предвид вида и местоположението на уврежданията, травмите са получени вследствие на удар от металната врата, падане и удар на главата с терена. Вещото лице е категорично, че непосредствената причина за настъпване на смъртния изход при С. Й. В. е [заличен текст], развила се на базата на [заличен текст], получени вследствие на травматичното увреждане - [заличен текст] които са животозастрашаващи. Налице е причинна връзка между получените увреждания от С. Й. В. и настъпилия летален изход. Вещото лице по назначената СТЕ е дало подробно заключение относно вида на металната врата, която не представлява сложен механизъм за работа, и механизма на предвижването й /отварянето и затварянето на вратата от техническа гледна точка/. Вещото лице посочва, че към момента на инцидента на двете портални врати има монтирани (трайно закрепен) ограничител против тяхното излизане от крепящите ги части това е единствено поставена върху релсата, по която се движат вратите метална скоба (ограничител), който е с Ø 8 мм. Ограничителят ограничава вратата при затваряне, но не я ограничава да пада настрани, напред или назад. При инцидента ограничителя за хода на движение по релсата се е оказал недостатъчен при прилагането на сила (ръчна) дърпане от пострадалия. Съответно колелото, което води крилото по релсата преодолява ограничителя на релсата, крилото излиза от останалите контролиращи хода и пространствена стабилност 4 броя пластмасови колела на рамката на оградата. Вещото лице счита, че след като ограничителят е преодолян, човешкото усилие е било достатъчно за преодоляването му. Според вещото лице, инцидентът е можело да се избегне, ако пострадалият не е дърпал дясното крило на вратата (гледано в посока отвън навътре), с което усилие е преодолян ограничителя на релсата. Към момента на инцидента е нямало друг ограничител на релсата, върху която са се движели двете крила на металната врата, освен описания такъв, за който е приложена и снимка към експертизата. Причината за станалия инцидент е преминаване на крилото през ограничителя на релсата вследствие на дърпането от пострадалия С. В., и след като крилото излиза от ограничаващите го ролки (4 броя на оградата), вследствие на тежестта, пада към пострадалия. Вещото лице не може да посочи точния размер на приложеното усилие, тъй като човешкото усилие е различно. Счита обаче, че след като е преодолян, ограничителят не си е свършил работата. При извършения на м. 02, 2024 г. оглед на място, вещото лице е установило наличие в задната част на още два ограничителя, за които е имало предписание от ДИТ Перник, след инцидента, т.е. поставени са след това.Според вещото лице, при наличие на такива ограничители по време на инцидента доста масивни метални ограничители, заварени към металната част на вратата, единият - от винкел 8 мм, изрязан и заварен в най-горната хоризонтална част, а другият П-образ, заварен в долната част също за вратата, същите не биха могли да бъдат изтръгнати по никакъв начин,тъй като са доста стабилно заварени. Човешко усилие, което да скъса такава заварка, експертът не познава в практиката си. В заключението по ДСТЕ, оспорено от дружеството-жалбоподател, вещото лице подробно е описал крилата на вратата; посочил е, че приложеният по делото видеозапис е страничен от едната сграда и не дава ясна представа до къде е била отворена или затворена вратата на процесното крило; че към момента на инцидента вратата е имала само ограничител на релсата, а впоследствие (след инцидента) са поставени двата ограничителя в края на крилото - П образ и винкел; описал е и механизма на отваряне на вратата и е повторил извода си, че от пострадалия е приложена сила, която е преодоляла наличния ограничител на релсата с Ø 8мм и вратата, излизайки от ограничителите си е паднала навътре. Отново е посочил, че ограничителят, монтиран на релсата е преодолян, и това е причината за падане на крилото на вратата като друг вариант за падане на тази врата няма. Заявява, че всеки ограничител се поставя по начин и трябва да бъде такъв, за да не може да бъде преодолян, а в случая е преодолян. Счита и, че така дадения отговор не се различава от този, който е дал на изслушаната в наказателното производство експертиза приложена по делото за послужване. Първоинстанционният съд е разпитал и св.В.А. и К.П., чиито показания съдът частично е оценил. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е счел, че оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентен орган, при спазване на изискуемите се, съгласно чл. 59, ал. 2 АПК и чл. 117, ал. 3 КСО, форма и съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Обосновал е извода, че се установяват всички елементи от сложния фактически състав на разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО. Посочил е, че към 30.10.2021 г. С. В. е имал качеството на осигурено за всички социални рискове лице, по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1, от КСО, като работещ по трудово правоотношение със СНАБСТРОЙ ООД, считано от 29.10.2021 г., обявено за такова с постановление по чл. 405а, ал. 1 от КТ, в хипотезата на ал. 2 от с. чл., издадено на 17.01.2022 г. от контролните органи на ДИТ Перник. Постановлението е влязло в сила на 30.05.2022 г. въз основа на окончателно Решение 5615 от 30.05.2023 г., по адм. дело 9162/2022 г. по описа на ВАС, постановено в производство по оспорване на постановлението по реда на чл. 405а, ал. 7 от КТ. Отразил е, че на 30.10.2021 г. в обекта на дружеството -жалбоподател е настъпило увреждане на здравето на осигуреното при него лице С. В. въздействие върху човешкия организъм, което накърнява телесната цялост и/или нарушава нормалното функциониране на органите на човешкото тяло. На посочената дата, в 07:29:06 часа, В. претърпява инцидент в обект на жалбоподателя склад за строителни материали, находящ се в гр. Перник, [жк], местност [заличен текст], собственост на СНАБСТРОЙ ООД, гр. Перник, вследствие на който лицето получава травматично увреждане на здравето [заличен текст],[заличен текст], и [заличен текст]. Счел е, че начинът на увреждането и материалният фактор, който го е причинил, са идентични с посочените в Протокол 5103-13-8 от 13.07.2023 г. на Комисията, извършила разследването на злополуката, обосновал на свой ред разпореждането и обжалваното решение. Приел е, че по делото не са събрани доказателства, пострадалият умишлено да е увредил здравето си, като дори евентуално проявената небрежност от негова страна не може да дисквалифицира злополуката като трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Отбелязал е, че евентуалното съпричиняване на вредоносния резултат би имало правно значение само в исковото производство по чл. 200 и сл. КТ пред общия съд (с оглед евентуалното приложение на чл. 201, ал. 2, т. 1 КТ и то само при допусната груба небрежност). Съдът не е споделил и тезата, че С. В. не е съобразил елементарни общоизвестни правила за отваряне и затваряне на плъзгаща се врата , както и че е упражнил натиск и сила извън логичните, очаквани, необходими и обичайни, за да преодолее съществуващите и към онзи момент ограничители,... впоследствие само възстановени,... така че да изведе вратата от здраво и прецизно направените ѝ водачи. В тази връзка е възприел оценката на административния орган, че едно от констатираните при проверката нарушения е предпоставка за възникване на злополуката, а именно: че плъзгащите се портали по релса, разположени на север и на изток от склада нямат обезопасяващи приспособления срещу излизане от релсата и падане, в нарушение на разпоредбата на чл. 38 от Наредба 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. Съдът е кредитирал изцяло становището на вещото лице по СТЕ, че след като е бил преодолян ограничителят, това означава, че човешкото усилие е било достатъчно за преодоляването му. Съдът е счел, че монтираните след инцидента и предписанието на ДИТ-Перник още два ограничителя опровергават твърдението в жалбата, че съществуващите към момента ограничители впоследствие само са възстановени. Съдът е извел извода, че причината за злополуката е основно липсата на приспособления, достатъчно обезопасяващи крилата на плъзгащата се врата срещу излизане от релсите и падане. Счел е, че увреждането е настъпило внезапно външно неочаквано, непредвидимо и спонтанно, в рамките на секунди време, в резултат на конкретен провокиращ го фактор представляващ физическо въздействие върху тялото и организма на пострадалото лице падане на едното крило на плъзгащата се портална врата на склада, избутване на лицето от това крило, падане на С. В. назад по гръб, осъществяване на директен контакт на главата в увредените зони с терена/земята. Че увреждането първоначално е довело до изгубване на работоспособността на С. В., но на по-късен етап и вследствие именно него до смърт на пострадалото лице, поради което е налице и причинна връзка между внезапното увреждане и настъпилия резултат. В съответствие със заключението на СМЕ е отчел, че независимо, че непосредствената причина за настъпване на смъртния изход при С. Й. В. е [заличен текст], развила се на базата на [заличен текст], тези последици са следствие от травматичното увреждане [заличен текст], които са животозастрашаващи. Посочил е, че е налице и функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд. Злополуката на 30.10.2021 г. със С. В. е настъпила през време и по повод на извършваната от същия работа, във връзка с влязло в сила Постановление от 17.01.2022 г. на ДИТ Перник, за съществуващо трудово правоотношение с дружеството - жалбоподател, считано от 29.10.2021 г., за изпълнение на длъжност пазач, портиер, невъоръжен на склад за строителни материали, находящ се в гр. Перник, [жк], местност [заличен текст], собственост на СНАБСТРОЙ ООД, гр. Перник, при изпълнение на неговите задължения - осъществяване на пропускателен режим на входа и контролиране влизането в предприятието на работници и МПС, в работно време и на обекта на работодателя. По изложените съображения съдът е приел оспореният административен акт за законосъобразен и е постановил оспореното решение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд в хода на проведеното от него съдебно производство е събрал и обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното разрешаване на спора, надлежно и аргументирано е преценил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства от значение за спорното право, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал.1 от АПК, по критериите в чл.146 от АПК. В резултат на горното е формирал законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящия състав и на основание чл.221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към тях. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентен орган, при спазване на изискуемите се, съгласно чл. 59, ал. 2 АПК и чл. 117, ал. 3 КСО, форма и съдържание и при спазване на административнопроизводствените правила. Със заповед на Директора на ТП на НОИ-Перник, на основание чл.58, ал. 1 от КСО е назначена комисията за разследване на процесната злополука, която заповед е цитирана в обжалваното решение, а със заповед на основание чл.60, ал.1 е определено и длъжностното лице, което да издаде разпореждането за приемането или неприемането на злополуката за трудова. В тази връзка несъстоятелни и голословни са оплакванията на касационния жалбоподател, че издадените заповеди са издадени от лице без компетентност, като при липса на компетентност е изготвен и протокол 1503-13-8/13.07.2023 г. Оспореното решение е издадено и при правилно приложение на материалния закон. В законодателството трудовата злополука изрично е предвидена като осигурен социален риск. Легалната дефиниция на този риск се съдържа в нормата на чл. 55, ал.1 КСО, в която са установени юридическите белези и кумулативно изискуемите предпоставки, с наличието на които законодателят обвързва приемането на дадена злополука за трудова, както следва: 1. внезапно увреждане на здравето (внезапно, външно неочаквано и непредвидимо еднократно и пряко въздействие върху човешкия организъм, което накърнява телесната цялост и нарушава нормалното функциониране на органите на човешкото тяло); 2. наличие на функционална връзка между увреждането и изпълняваната работа, т.е увреждането следва да е настъпило през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието; 3. неблагоприятен резултат от увреждането - временна неработоспособност, трайно намалена неработоспособност или смърт; 4. причинно-следствена връзка - неблагоприятният резултат да бъде пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а не на други обстоятелства, както и при нетравматични увреждания внезапното увреждане на здравето да е настъпило в резултат от извършваната работа; 5. лицето да е осигурено за съответния риск. Решаващият съд правилно е анализирал събраните по делото доказателства и е формирал извода за кумулативната наличност на изчерпателно изброените законови основания, който извод се споделя и от настоящата инстанция. Безспорно по делото е установено, че считано от 29.10.2021 г. С.В. е бил в трудовоправни отношения с дружеството-касатор, изпълняващ длъжността пазач портиер/невъоръжен на обект Склад строителни материали , гр.Перник, [жк], местност [заличен текст], което сочи, че към 30.10.2021 г. същият е имал качеството на осигурено за всички социални рискове лице, по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1, от КСО. Установява се и че на 30.10.2021 г. в обекта на дружеството - касатор, по време на работа и изпълнение на трудовите си задължения като пазач портиер, С. В. е претърпял внезапно травматично увреждане на здравето [заличен текст], [заличен текст], както и [заличен текст], довело до смъртта му. По делото безспорно е установен механизма, по който е настъпила злополуката, като не се оспорва, че пострадалия е дърпал в погрешната посока затвореното крило на входната метална врата към средата на портала, в посока към стоящото все още в отворено положение друго крило. Затвореното крило е започнало да се движи в посоката, в която С. В. го дърпал, излязло е от водачите и поставените към онзи момент ограничители, които са били преодолени, наклонило се е към него, В. се е отместил, но вратата е ударила долната част на единия му крак и той е паднал на земята, като при падането е ударил и главата си. Твърденията в касационната жалба, че инцидентът е предизвикан по изключителна вина на пострадалото лице С. В., който е упражнил сила и натиск извън логичните за отваряне и затваряне на плъзгащата врата не са от съществено значение за квалифициране на злополуката като трудова по смисъла на чл. 55, ал.1 КСО. Ал. 3 на чл. 55 дерогира действието на ал.1 само в случаите, когато пострадалият умишлено е увредил здравето си. Съгласно чл. 11, ал.2 от Наказателния кодекс умисълът като форма на вината е налице, когато деецът не само е съзнавал характера на постъпката си и е предвиждал нейните последици, но едновременно с това е искал или допускал настъпването на тези последици. По делото няма данни и не се твърди, че пострадалият е имал каквото и да било намерение да увреди своето здраве. Наличието на виновно поведение от страна на пострадалото лице, което е допринесло за вредоносния резултат, не дисквалифицира злополуката като трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Съпричиняването на вредоносния резултат би имало правно значение само в исковото производство по чл. 201, ал. 2 от Кодекса на труда. Несъстоятелно е и оплакването, че първоинстанционният съд не е съобразил, че С.В. не е имал задължение да отваря и затваря вратата. Тъй като към момента на злополуката не е налице валидно сключен трудов договор, а правоотношението е било обявено за трудово от компетентните органи, не е налице и длъжностна характеристика, която да определя задълженията на лицето. Отговарянето за пропусквателния режим в обекта, в т.ч. отварянето и затварянето на вратата, са дейности присъщи за изпълняваната от него длъжност. Не се установяват и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При наличието на СВТЕ, приложена по делото флаш памет от видеоохранителната система, изградена в обекта и приобщените в административното производство писмени обяснения на присъствалия по време на инцидента М. Д. М., обстоятелствата, които последният би могъл да изясни се явяват установени. Ето защо недопускането му до разпит в съдебното производство не води до съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Същото се отнася и до неназначаването на поисканата комплексна експертиза. Вещото лице по назначената ДСТЕ изрично посочва, че се е запознал с приложения по делото видеозапис и е дал подробно и компетентно заключение относно техническите характеристики на металната врата и механизма на нейното действие. Ето защо чрез заключенията по СВТЕ, СТЕ и ДСТЕ в детайлна степен са изяснили спорните по делото обстоятелства. Несъстоятелни са и доводите на касатора, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като е нарушил чл. 7 от АПК. Посочената разпоредба регламентира принципа на истинност в административното производство, провеждано от административния орган. За административния орган е задължението да преценява всички факти и обстоятелства от значение за случая. Този принцип е изрично установен като задължение на органа в разпоредбата и на чл. 35 АПК, който го задължава да постанови акта си след като изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и обсъди обясненията и възраженията на заинтересованите. Следователно разпоредбата на чл. 7 АПК не е процесуално правило, което е относимо за съда. Независимо от горното следва да се посочи, че на дружеството касатор в административното производство е била предоставена възможност да направи възражения и да представи доказателства, от която последното се е възползвало. Следователно не е допуснато нарушение на задължението на административния орган по чл.7 АПК да издаде административния акт, като прецени всички действителни факти от значение за случая и се обсъдят доводите относно него. Съдът не е допуснал нарушение и на принципите по чл. 8, чл. 9 и чл. 12 от ГПК. Обратно на поддържаното от касационния жалбоподател, фактическите изводи на първостепенния съд са основани на логическите и опитните правила. Израз на състезателното начало в процеса (вж. чл. 8, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК ) е правото на страната да сочи фактите, на които основава исканията си и да представя доказателства за тях, което е осъществено в производството. Съдът е изпълнил и задълженията си по разпределение и указване на доказателствената тежест, произтичащи от принципа на служебното начало в съдебното административно производство, регламентиран в чл. 9, ал. 3 АПК. Съдът е извършил и собствена преценка на доказателствата по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, в т.ч. направените от органа фактически установявания, които се потвърждават от събраните по делото доказателства. Изложените от него мотиви съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда, които се споделят от настоящата инстанция. В тази връзка съдът е изпълнил и задължението си по чл.172а от АПК. Във връзка с поддържаното от касатора възражение за необоснованост на съдебното решение, следва да се посочи, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. По конкретното дело, административният съд е установил вярно фактите по спора, като се е позовал и е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност ангажираните по делото доказателства. По изложените съображения, като е приел, че оспореното Решение КПК-11 от 15.09.2023 г. на директора на ТП на НОИ Перник е законосъобразно, издадено от компетентен орган, в предписаната форма и съдържание, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта на закона, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По отношение на частната жалба. Същата се явява неоснователна по следните съображения: От данните по делото се установява, че съдът в мотивите на постановеното решение е взел становище по претендираните от ответната страна - Директора на ТД на НАП-Перник съдебни разноски, като е посочил, че на ТД на НАП-Перник следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв. Така формираната воля на съда обаче не е обективирана в диспозитива на съдебното решение. По молба на Директора на ТП на НОИ-Перник, съдът е провел производство по реда на чл.248 ГПК и е постановил оспореното определение, с което е допълнил решението в частта за разноските. Настоящият състав намира определението за правилно като краен резултат, със следните коригиращи мотиви. Основателно е твърдението на частния жалбоподател, че в случая не е била налице хипотезата на допълване на съдебното решение в частта за разноските, а се е касаело за допусната очевидна фактическа грешка. Действително в случая е налице несъответствие между формирана воля на съда и нейното обективиране в диспозитива на съдебното решение. Независимо, че е проведено производство по реда на чл. 248 от ГПК, еднотипността на процедурите разписани в чл. 247 и чл. 248 ГПК и постигнатият краен резултат - отстраняване на констатираното несъответствие и постановяване на диспозитив, с който Снабстрой ООД е осъдено да заплати на ТП на НОИ-Перник направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение, не обосновават извод за неправилност на обжалваното определение. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора в настоящата инстанция, в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от административния орган разноски, които съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя в размер на 100 лева. В тежест на касатора следва да бъдат поставени и заявените от ответниците Й. С. С., И. С. В. и В. С. В. съдебни разноски за оказаната им на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата безплатна правна помощ и съдействие. Предвид фактическата и правна сложност на делото, съдът намира че в полза на адвокатското дружество ще следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева за всеки един от ответниците. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,