Решение № 4686 от 27.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6109/2014 г.
ВАСIII отделение27.04.2015 г.докладчик Таня Куцарова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2195 от 04.04.2014 г., постановено по адм. дело № 12029 по описа за 2013 г. на Административен съд София-град. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 4686 от 27.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6109/2014 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Сисе Бубакар, гражданин на Мали, против решение № 2195 от 04.04.2014 г. постановено по адм. дело № 12029 по описа за 2013 г. на Административен съд София-град. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени решението и да постанови друго, с което да отмени обжалвания административен акт. Ответникът - Държавна агенция за бежанците (ДАБ) към Министерски съвет на Република България, в открито заседание, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага доводи за това, че решението на съда е постановено при спазване на процесуалните правила и при правилното приложение на материалния закон, поради което предлага същото да бъде потвърдено. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното съдебно решение съдът, в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) във връзка с чл. 145 и сл. от АПК, е отхвърлил жалбата на Сисе Бубакар, гражданин на Мали, против решение № 2593 от 20.11.2013 г. на председателя на ДАБ към Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ е отхвърлена молбата на търсещия закрила за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона писмена форма и правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Първоинстанционният съд подробно е анализирал събраните доказателства и при изяснена фактическа обстановка е направил обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Анализирайки понятието "преследване", е приел, че не са налице законовите предпоставки за предоставяне на статут на бежанец, тъй като не се установява чужденецът да е бил подложен на преследване в страната си по произход по визираните в чл. 8 от ЗУБ причини - поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение. Съдът е развил подробни съображения, че по отношение на оспорващия не са налице предпоставките за предоставяне статут на бежанец. Приел е и това, че не е налице тежко посегателство по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, а именно смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отношение, тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Съобразявайки разпоредбата на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета, АССГ е преценил, че събраните доказателства и бежанската история не налагат извод, че не са налице данни насилието в страната на произход да е достигнало до границите на въоръжен конфликт. Дори това да е било факт в периода март 2012 г. - юни 2013 г., то след юни 2013 г. в страната по произход на оспорващия е налице относително спокойствие. В тази насока съдът се е позовал на приложените по делото справки на Дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд" за обстановката в Мали, от която става ясно, че атентатите в страната по произход са породени от различия в религията, но не могат и няма как да бъдат подведени под понятието за въоръжен конфликт. Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право, намира че решението на Административен съд София-град е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени от първоинстанционния съд, а съответни на тях са и направените правни изводи. Съдът е тълкувал и приложил правилно разпоредбата на чл. 8 от ЗУБ, в която са регламентирани предпоставките за предоставянето на бежански статут на чужденец. От така изложената бежанска история и предвид множеството противоречия в нея, правилно първоинстанционният съд е приел, че липсват данни за лично преследване на чужденеца в родината му поради етническа принадлежност, раса, религия, социална група или убеждения. Видно от проведените интервюта търсещият закрила не е членувал във въоръжена групировка, не е отбивал военна служба, не е имал проблеми на етническа и религиозна основа. В интервю с рег. № УП5941/18.10.2013 г. Сисе Бубакар е заявил, че първоначално работил по изграждането на тротоари, след което от 2008/2009 (в друго интервю твърди, че от 2010 г.) станал шофьор на братовчед си, който бил лейтенант от "червените каски" и командвал военна единица. Бубакар е бил цивилен и не е притежавал военно звание. В интервю, проведено на 11.10.2013 г., чужденецът е заявил, че на 22.08.2012 г. е арестуван и осъден на 22 дни затвор, заради обвинение, че е предизвикал автозлополука, което не може да бъде основание за предоставяне на статут по ЗУБ. В следващо интервю е казал, че арестуването ме е било през 2011 г. В интервю от 01.04.2013 г. е заявил, че от 5 - 6 години членува в партия АТТ, без да знае какво означават инициалите й, а в следващо интервю заявява, че е чл. на партията от 7 години. Твърди, че по време на изборите през 2004 г. е агитирал за тази партия и носил специални шапки и фланелки, с които се обозначавал като неин член. Твърди, че след преврата през март 2012 г., извършен от "зелените каски", братовчед му бил арестуван, което породило страх у него и което изтъква като основна причини в края на 2012 г. с автобус за Сенегал да напусне Мали. След това с кораб стигнал до Турция, където останал една седмица. На 01.10.2012 г. влязъл на територията на Република България, преминавайки границата пеша с още двама африканци (в друго интервю твърди, че бил с един арабин). Съдът обосновано е приел, че в случая спрямо молителя липсват предпоставки, въз основа на които да се направи обосновано предположение, че същият може да бъде обект на преследване или поставен в опасност от тежко посегателство по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. По отношение на Сисе Бубакар не са налице и предпоставките по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, тъй като същият не е заявил на чл. от семейството му да е предоставен статут в Република България. Самият той заявява, че жена му и двете им деца към момента са в Мали, а родителите му са починали. Всичко това обосновава липсата на основания за предоставяне на статут на бежанец, както правилно е приел съдът в обжалваното решение. Съдът е развил подробни съображения във връзка с условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да може лицето да потърси хуманитарна закрила, а именно наличието на сериозни и потвърдени основания да се смята, че молителят е изложен на реална опасност от тежки посегателства в случай на връщане в съответната страна. От представените по делото доказателства безспорно се установява, че търсещият закрила не е бил принуден да напусне държавата си на произход, поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция цитирани в разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, нито е застрашен от такива посегателства при завръщането си. Съдът е съобразил и задължителното тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението на Съда на Европейската общност по дело № С-465/07, според което следва да се установи, че цивилно лице, върнато в съответната страна, поради самия факт на присъствието си на територията на държавата се излага на реална опасност от посочените заплахи. В обжалваното решение съдът е изследвал цялостната обстановка в Мали, съпоставена с личната бежанска история на лицето, при което правилно е приел, че в разглеждания случай, не се установява по безспорен начин чужденецът да е бил лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Съгласно т. 26 от преамбюла на Директива 2004/83 опасността, на която е изложено населението на една страна, обикновено не представлява сама по себе си индивидуална заплаха, която може да се квалифицира като тежко посегателство. Не може да се приеме, че жалбоподателят е лице, което може да търси субсидиарна закрила съгласно чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83, тъй като не са налице сериозни и потвърдени основания да се смята, че ако се върне в страната си по произход, съществува реална опасност от тежки посегателства, така както са определени в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ и в чл. 15 от Директивата. От приложената по делото справка се установява, че цялостната оценка на ситуацията в Мали въз основа на общоприетите критерии, не позволява да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт, което да обоснове предоставянето на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Нещо повече, на 18.06.2013 г. в столицата Буркина Фасо бунтовниците и правителството на Мали са подписали споразумение за прекратяване на огъня. През август 2013 г. са проведени президентските избори, на които новият президент Ибрахим Кейта убедително печели. Всичко това обосновава липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут, както правилно е приел съдът в обжалваното решение. Изложеното дотук сочи, че при формирането на решението си съдът не е допуснал твърдените от касационния жалбоподател нарушения, а е спазил изцяло материалноправните норми на закона и обосновано и законосъобразно е отхвърлил жалбата против отказа на административния орган за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд