Решение № 203 от 7.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10085/2009 г.

Решение № 203 от 7.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10085/2009 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Касаторът "Си трейд" ЕООД моли да бъде отменено решение от 20.3.2009 г. по ахд. № 3025/2005 г. на Софийския градски съд, с което е отхвърлена жалбата му против ДРА № 78/22.3.2005 г. на ДП - Красна поляна като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания нарушения на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Подробни съображения излага в допълнение към жалбата. Моли да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба ДОУИ - София моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение окръжният съд е отхвърлил жалбата на "Си трейд" ЕООД против ДРА № 78/22.3.2005 г. на ДП - Красна поляна, с който е определен ДДС за внасяне 39 952, 70 лв. с лихви за периода м. 6.2004 г. - м. 1.2005 г. В мотивите си съдът е приел, че ревизията е редовно възложена и приключила с издаден от компетентен орган ДРА. С ДРА е начислен ДДС на основание чл. 82, ал. 1 и 2 ЗДДС (отм.) върху стойността на липсващи 15523 чифта обувки. Касаторът е издал фактури на "Друби-2" ЕООД и "Евроспринт" ЕООД - нерегистрирани по ЗДДС (отм.) лица за върнати стоки, без да е описан предмета им по вид и брой. Съдът е приел, че според вещото лице и данъчните органи фактурите са издадени за 15 226 чифта обувки, които са липсващи. Управителят на "Друби 2" ЕООД е декларирал, че не е получавал фактури от касатора. Вещото лице не е извършило проверка в счетоводствата на двете фирми. Съдът е приел, че заключението на вещото лице потвърждава констатациите в ДРА, че са осчетоводени разходи за 62 957 чифта обувки, а е доказана реализация само на 47 434 чифта обувки и е направил извод, че не са оборени констатациите в ДРА за липса на стоки и правилно приложение на чл. 82, ал. 1 и 2 ЗДДС (отм.). Приел е също, че за периода м. 10 - 12.2004 г. в ДРА правилно е приложен чл. 29, ал. 5 ЗДДС (отм.) за стоки от внос, тъй като законът не допуска данъчната основа за начисляване на ДДС да е по-ниска от нормативно установената по чл. 31, ал. 1 ЗДДС (отм.) за вносни стоки. В производството пред съда не са събрани доказателства, оборващи констатациите в ДРА и съдът е отхвърлил жалбата и в тази част. Мотивите на решението са непълни, но тъй като не е направен довод за допуснати процесуални нарушения, пропускът няма значение за делото. По ДРА е определен за внасяне ДДС по чл. 82, ал. 1 и 2 ЗДДС (отм.) върху стойността на 15523 чифта обувки, чиято липса е установена при инвентаризация към 27.7.2004 г. и върху стойността на 15226 чифта обувки, за които са издадени фактури на двете посочени по-горе фирми и ДКИ на същото основание, тъй като управителите и на двете фирми са декларирали, че не са получавали фактури и ДКИ от касатора. Била е извършена втора инвентаризация на 13.1.2005 г. като на същата дата управителят на касатора е декларирал, че няма стоки дадени на консигнация или предадени на други фирми. Представените спорни фактури за върнати стоки, издадени от касатора на "Друби 2" ЕООД и "Евроспринт" ЕООД не съдържат име и подпис на съставител - реквизити по чл. 7, ал. 1, т. 5 и 6 ЗСч и на основание чл. 11 ЗСч не са достоверни. Правилно данъчните органи и съдът са приели, че не е установено по тези фактури да са реализирани стоки от вида на липсващите обувки в склада на касатора. Към жалбата по административен ред е приложен протокол от 30.7.2004 г. за връщане на стоки по складови разписки от 31.5.2004 г. (за предадени стоки от касатора на "Евроспринт" ЕООД), който е следвало да е бил наличен при ревизията, предвид датата му на съставяне, която не е достоверна и правилно в решението на ДОУИ-София е прието, че протокола и складовите разписки не установяват посочените в тях обстоятелства. Изводът се подкрепя и от факта, че в складовите разписки не е посочено име на лицето приело стоката и по чл. 11 ЗСч същите не са достоверни. В частта по приложението на чл. 29, ал. 5 ЗДДС (отм.) правилен е изводът на съда, че в производството пред съда не са представени никакви доказателства за оборване на констатациите в ДРА, които по чл. 108, ал. 8 ДПК (отм.) се считат за верни до доказване на противното. Доводът на касатора за несъответствие на решението с целта на закона не представлява касационно основание по чл. 209 АПК и е неоснователен. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото е основателно по чл. 130, ал. 4 ДПК (отм.) за 247, 02 лв. по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждение (изм. ДВ, бр. 2/2009 г.), тъй като останалото дължимо юрисконсултско възнаграждение е присъдено от окръжния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,