Решение № 5403 от 27.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 197/2009 г.
ВАСI отделение27.04.2009 г.докладчик Анна Димитрова
Диспозитив
ОБЕЗСИЛВА решение от 26.09.2007 г. по ахд № 2395/2006 г. на Софийски градски съд, административно отделение, III "б" състав. ПРЕКРАТЯВА производството по ахд№ 2395/2006 г. на Софийски градски съд, административно отделение, III "б" състав. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 5403 от 27.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 197/2009 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Игъл софтуер" ООД, гр. София, срещу решение от 26.09.2007 г. по ахд № 2395/2006 г. (погрешно изписана в решението като 2003 година) на Софийски градски съд, административно отделение, III "б" състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу данъчен ревизионен акт (ДРА) № 456/ 11.07.2005 г., издаден от данъчен орган на ДП "Изток" при ТДД - гр. София, потвърден с решение № 763/05.04.2006 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. София, при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, иска отмяната му, отмяна на ДРА и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - директорът на дирекция "ОУИ", гр. София, при ЦУ на НАП, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Съдът преди да се произнесе по наведените доводи за неправилност на решението, е длъжен съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК служебно да провери допустимостта на обжалваното решение. Първоинстанционното решение е недопустимо като постановено по недопустима (просрочена) жалба срещу ДРА. ДРА е обжалван по административен ред при действието на ДПК (отм.) със жалба с вх. № от 30.12.2005 г. в ДП "Изток" при ТДД - гр. София. Считано от 01.01.2006 г. е в сила ДОПК, отменящ ДПК и приложим от органите на НАП по незавършените административни производства съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на ДОПК. Съгласно § 6 от ПЗР на ДОПК НАП е правоприемник на данъчната администрация, считано от 01.01.2006 г. От същата тази дата горестоящ решаващ административен орган е директорът на дирекция "ОУИ" и съгласно чл. 155, ал. 1 от ДОПК е длъжен да се произнесе в 45 дневен срок от постъпване на жалбата в ТД на НАП. Доколкото жалбата е постъпила при действието на ДПК (отм), когато срокът е започвал да тече от друг начален момент - получаване от горестоящия орган и до 01.01.2006 г. този срок не е бил започнал да тече, при действието на ДОПК срокът следва да се брои от 01.01.2006 г. (към тази дата е била постъпила в ТД). Същият изтича на 14.02.2006 г. без директорът да се е произнесъл или срокът да е бил продължен по реда на чл. 156, ал. 7 от ДОПК. Съгласно чл. 156, ал. 4 ДОПК ДРА е мълчаливо потвърден и от 15.02.2006 г. започва да тече 30 -дневен срок за обжалване пред съд, който изтича на 16.03.2006 г. (присъствен ден). В този срок не е подадена жалба до съда, същата е от 27.04.2006 г. - след изтичане на срока за обжалване и влизане в сила на мълчаливо потвърдения РА. Постановеното на 05.04.2006 г. решение на директора на дирекция "ОУИ" (след изтичане на срока за произнасяне) е без значение при броенето на срока за обжалване пред първоинстанционния съд предвид становището на мнозинството от ОС на ВАС, приело ТР № 7/2008 г. - последното задължително за съдилищата и настоящия състав относно правното значение на решението на директора на дирекция "ОУИ", постановено след изтичане на срока за произнасянето му. Сроковете за обжалване на един административен акт са винаги преклузивни и при непостъпване на жалба срещу акта, последният влиза в законна сила и се ползва със стабилитет, който не може да бъде нарушен по редовните способи за съдебен контрол. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, първо "а" отделение