Решение № 989 от 24.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12542/2016 г.

Решение № 989 от 24.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12542/2016 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на директора на дирекция "Местни данъци и такси" при община Р. против решение № 22 от 5.10.2016 г. постановено по адм. дело № 94 по описа за 2016 г. на Административен съд (АС) - Р. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното от него решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалноправни разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Излага, че оспореният в първоинстанционното производство акт е издаден въз основа на незакрита партида за имота като собственост на Н. И. П. и данъчна декларация от 11.02.2002 г. Твърди, че е налице правно основание за издаването на административния акт, а именно: попълнена от собственика данъчна декларация и данни, че имотът е притежаван от Петров. В данъчната администрация не са постъпвали документи, водещи до закриване на партидата на задълженото лице. При изготвяне на акта органът по приходите е извършил обстойна проверка, включително и за съответствие на декларирани и вписани в имотния регистър данни. При извършена справка в Служба по вписванията - Р., по партидата на Н. И. П. е установено, че за процесния имот, касационният ответник е сключвал договорна ипотека, заличена на 3.08.2006 г. Следващото вписване за спорния имот е на 28.05.2007 г. В това отбелязване като ответник е посочен именно Н. И. П. Отбелязването касае спор, относно имота, находящ се по ул. "Б. В." №.... В партидата на Петров не фигурират данни за вписвания на обстоятелства, водещи до промяна на собствеността, респективно липсата на такава. Прави искане решението да бъде отменено. Ответникът - Н. И. П., чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения изложени в представен по делото писмен отговор. Твърди, че актът е издаден при пълна липса на визираните в Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) предпоставки, поради което е нищожен, в какъвто смисъл са правните изводи на АС - Р. Прави искане решението да бъде оставено в сила. Претендира направените пред касационната инстанция разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното в настоящето производство решение АС - Р. е обявил за нищожен акт за установяване на общински публични вземания по ЗМДТ по данни от декларация (АУОПВ) № СУД-048 от 25.01.2013 г. издаден от старши инспектор в отдел "Контрол и събиране на местни данъци и такси" ("КСМДТ") - дирекция "Местни данъци и такси" ("МДТ") при община Р., в частта с която са определени задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ), такса битови отпадъци (ТБО) и лихви върху тях за периода 2006 г. - 2012 г., за имот с данъчна партида № 5410105487/003, находящ се в гр. Р., планоснимачен № 4097, кв. 305, ул. "Б. войвода" № 7, представляващ земя и жилищна сграда За да постанови обжалваното решение, административният съд е установил от фактическа страна, че жалбоподателят, в качеството си на собственик на недвижимия имот в гр. Р., ул. "Б. войвода" № 7, е подал декларация по чл. 14 от ЗМДТ на 11.02.2002 г. С решение № 1670 от 30.12.2003 г. на Върховния касационен съд (ВКС), IV гр. о. по гр. д. № 1706/2002 г. е оставено в сила решение № 574а от 12.05.2000 г. по гр. д. № 1041/1999 г. на Окръжен съд - Р., с което съдът е отменил решението на Русенския районен съд по гр. д. № 1103/1999 г. и вместо него е признал по отношение на Г. А. Ч., че Ц. С. Н. е собственик на описания по-горе недвижим имот. С решение № 9414/6.07.2010 г. по адм. д. № 16255/2009 г. по описа на Върховния административен съд е оставено в сила решение № 5/11.11.2009 г. по адм. д. № 612/2005 г. по описа на Русенски окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата на Н. И. П. от гр. Р. против отказа на кмета на община Р. да поправи разписния списък на собствениците на имота. След признаване на собственическите права, Ц. С. Н. е подала декларация по чл. 14 от ЗМДТ за имота на 25.05.2004 г. и била разкрита данъчна партида № 2408225315/005. Партидата била закрита през 2005 г., когато след обединяването му с околни имоти, процесният имот бил деклариран от следващия собственик - "ГБС Р." АД с данъчна декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ от 3.10.2005 г. Прехвърлянето на имота било с цел построяване на нова многоетажна жилищна сграда в обединения парцел и това обстоятелство е отразено в нотариалния акт по прехвърлянето на имота от Ц. С. Н. на "ГБС Р." АД. Със заповед № 965/22.06.1992 г. на кмета на община Р. е одобрен частичен застроителен и регулационен план за УПИ VI-4097, 4098, 4099 в кв. 305 по плана на гр. Р.. По искане на последния собственик - "ГБС Р." АД от дата 23.08.2005 г. е издадено разрешение за строеж № 819/24.08.2005 г. за обект: "Временна ограда - ограждане на строителна площадка, почистване на сутерени на съборени къщи, събаряне на съществуващи сгради, извозване на строителни отпадъци и подравняване". С оспорения АУОПВ № СУД-048 от 25.01.2013 г. издаден от старши инспектор в отдел "КСМДТ" - дирекция "МДТ" при община Р., на Н. И. П. са определени задължения за ДНИ, ТБО и лихви върху тях за периода 2006 г. - 2012 г., включително за имот с данъчна партида № 5410105487/003, находящ се в гр. Р., планоснимачен № 4097, кв. 305, ул. "Б. войвода" № 7, представляващ земя и жилищна сграда. Актът е мълчаливо потвърден от решаващ орган в условията на чл. 156, ал. 4 от ДОПК. Оспорването на законосъобразността на АУЗД е прекратено с влязло в сила определение № 54 от 19.12.2013 г. постановено по адм. д. № 424/2013 г. по описа на АС - Р., поради просрочие на жалбата. При така установеното съдът е приел, че оспореният индивидуален административен акт е нищожен, защото за визирания в акта период Н. И. П. не се явява данъчно задължен субект. Заключил е, че след като от 30.12.2003 г. собствеността на имота е призната на трето лице, Г. Ч. (Н. И. П. е правоприемник) вече не е собственик на имота, административният акт е издаден при пълна липса на условията и предпоставките, посочени в чл. 11 и чл. 64 от ЗМДТ, във вр. с чл. 15, ал. 2 от ЗМДТ. Приел е, че задължението за плащане на местни данъци и такси произтича от притежаваното право на собственост върху недвижимия имот през периода, за който са установени задълженията по акта. Поради това за органът по приходите не е съществувало право да възлага в тежест на жалбоподателя плащания на ДНИ и ТБО, защото той за ревизирания период 2006 г. - 2012 г. не е носител на публичното задължение. Решението е неправилно. Първоинстанционният съд е развил съображения за правната същност на нищожните административни актове. Двете проявни форми на незаконосъобразността се разграничават с оглед степента на порока, засягащ административния акт, последиците от проявяването му и способите за тяхното преодоляване. Нищожността се отнася до валидността на административното волеизявление. При нищожните актове допуснатата незаконосъобразност предпоставя толкова тежко, радикално и нетърпимо нарушение на законността, че същите са лишени от правно действие и не могат да породят целените правни последици. Поради изначалното наличие на такива сериозни недостатъци, водещи до недействителност на волята на органа, се приема, че нищожният акт никога не е съществувал в правната действителност. В чл. 146 от АПК (респ. - чл. 160, ал. 2 от ДОПК) са изброени пороците, които водят до незаконосъобразност на акта, а признаването на акта за валиден или за недействителен почива на критерия степен или тежест на незаконосъобразността при издаването му. Критерии за нищожност на административния акт, поради материална незаконосъобразност, могат да бъдат: пълнта липса на условията, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; актът да е изцяло лишен от законова опора; акт със същото съдържание да не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган; актът да налага извършването на престъпление, съответно - административно нарушение и др. Настоящият съдебен състав счита, че приетото от съда нарушение на разпоредбите на чл. 11 и чл. 64 от ЗМДТ при издаването на акта не е основание за прогласяване на неговата нищожност. Видно от данните по делото, компетентният орган по приходите е действал в изпълнение на правомощията, предоставени с разпоредбата на чл. 4 от ЗМДТ, като е издал процесния АУЗД при условията на чл. 107, ал. 3 от ДОПК (задължението не е платено в срок и не е била извършена ревизия) и на база данни в информационнен масив, по отношение на лице, което според подадената пред данъчната администрация декларация през 2002 г. се легитимира като собственик на недвижимия имот. Приетото от АС - Р. нарушение на материалния закон не опорочава валидността на акта. При липсата на декларации по чл. 14, ал. 3 от ЗМДТ не може да се приеме, че приходният орган е упражнил превратно властта си или е постановил лишен от законово основание административен акт. Задълженото лице за плащане на ДНИ и ТБО е собственикът, като органът по приходите определя задължението въз основа на декларираните обстоятелства за притежавания недвижим имот. Не е налице материална незаконосъобразност, която да се намира в тежка степен на изначална нетърпимост от правния ред и да може да обоснове нищожност на процесния акт за установяване на задължение по декларация. Предвид изложеното, решението на АС - Р. е неправилно и подлежи на отмяна. При изяснена фактическа обстановка следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което жалбата на Н. И. П. срещу АУОПВ № СУД-048 от 25.01.2013 г. издаден от старши инспектор в отдел "КСМДТ" - дирекция "МДТ" при община Р., в частта с която са определени задължения за данък върху недвижимите имоти, такса битови отпадъци и лихви върху тях за периода 2006 г. - 2012 г., за имот с данъчна партида № 5410105487/003, находящ се в гр. Р., ул. "Б. войвода" № 7, бъде отхвърлена като неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение