Решение № 10907 от 28.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6709/2021 г.

Производство по чл. 239 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Т. Казанджиева и П. Казанджиева, гр. София, за отмяна на влязло в сила решение 2965/07.05.2021 г., постановено по адм.дело 6680/2020 г. по описа на Административен съд София-град, с правно основание чл. 239, т. 1 и т. 5 от АПК. В искането за отмяна се твърди, че са налице нови писмени доказателства от съществено значение за правния спор, които не са били известни на съда при постановяване на неговото решение. Значението им за правилното разрешаване на правния спор, респ. за обосноваване на основанието по чл. 239, т. 1 АПК се свързва с мотивите на съда, касаещи законосъобразността на заповед СОА20-РД40-17/02.03.2020г. на кмета на Столична община, с която на основание чл.25, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 и чл.25, ал.1 ЗОС е отчуждена 1/2 идеална част от поземлен имот /ПИ/ с проектен идентификатор 68134.905.189 /незастроен/ с площ от 1665 кв.м съгласно скица-проект за изменение на КККР, представляващ реална част от ПИ с идентификатор 68134.905.438 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-739/21.11.2017г. на изпълнителния директор на АГКК, попадащ в улична регулация, в обхвата на обект Изграждане на техническа инфраструктура по ул. Филип Кутев, в участъка от бул. Черни връх до ул. Сребърна и проектно трасе на бул. Тодор Каблешков до бул. Симеоновско шосе поетапно, участък от ул. Чавдар Мутафов до Симеоновско шосе, Район Лозенец, град София, съгласно влязъл в сила ПУП на м.Витоша ВЕЦ Симеоново, одобрен с Решение 44 по Протокол 24/30.03.2001г. на СОС и Заповед РД-09-1944/16.10.2002г. на кмета на Столична община за поправка на очевидна фактическа грешка, предвиждащ изграждането на обект публична общинска собственост, както и е определено обезщетението на правоимащите лица 202 014,45 лева, разпределени поравно между искателите. Искателите обосновават и правно основание по чл. 239, т. 5 АПК, като считат, че поради епидемичната обстановка не са успели да вземат лично участие по делото и АССГ е бил длъжен да попита техния процесуален представител дали страните желаят да участват лично в съдебно заседание. Ответникът по искането за отмяна Кметът на Столична община, чрез юрисконсулт Живков изразява становище за неоснователност на искането. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, Четвърто отделение, като обсъди доводите на страните и данните, относими към допустимостта на искането за отмяна, намира следното: С решение 2965/07.05.2021 г., постановено по адм.дело 6680/2020 г. Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Т. Казанджиева и П. Казанджиева срещу заповед СОА20-РД40-17/02.03.2020г. на кмета на Столична община, с която на основание чл.25, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 и чл.25, ал.1 ЗОС е отчуждена 1/2 идеална част от поземлен имот /ПИ/ с проектен идентификатор 68134.905.189 /незастроен/ с площ от 1665 кв.м съгласно скица-проект за изменение на КККР, представляващ реална част от ПИ с идентификатор 68134.905.438 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-739/21.11.2017г. на изпълнителния директор на АГКК, попадащ в улична регулация, в обхвата на обект Изграждане на техническа инфраструктура по ул. Филип Кутев, в участъка от бул. Черни връх до ул. Сребърна и проектно трасе на бул. Тодор Каблешков до бул. Симеоновско шосе поетапно, участък от ул. Чавдар Мутафов до Симеоновско шосе, Район Лозенец, град София, съгласно влязъл в сила ПУП на м.Витоша ВЕЦ Симеоново, одобрен с Решение 44 по Протокол 24/30.03.2001г. на СОС и Заповед РД-09-1944/16.10.2002г. на кмета на Столична община за поправка на очевидна фактическа грешка, предвиждащ изграждането на обект публична общинска собственост, както и е определено обезщетението на правоимащите лица 202 014,45 лева, разпределени поравно между тях. За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен по смисъла на чл. 25, ал. 2 ЗОбС административен орган кметът на СО, в предписаната от закона форма - мотивирана писмена заповед. Съдът е посочил, че при издаване на процесния административен акт, в оспорваната му част, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да съставляват отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. Прието е, че заповедта в оспорваната й част, не противоречи на материалноправните норми - чл. 21, ал.1 и чл. 22, ал. 4 ЗОбС и е съответна на целта на закона: ведно с осъществяване на мероприятието с обществено значение, заради което се извършва отчуждаването да бъдат равностойно парично обезщетени собствениците на принудително отчуждаваната част от имота. В съответствие с разпоредбата на чл. 202 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, съдът е обсъдил заключението на вещото лице по приетото и неоспорено заключение по изготвената СОЕ, заедно с другите приети по делото доказателства и е кредитирал изцяло заключението на вещото лице в частта, с която е определена оценка на отчуждаваната част от процесния ПИ. Съгласно заключението пазарна цена за 1 кв.м е в размер на 208,47 лева или за отчуждаваната площ в размер на 1665 кв.м дължимото обезщетение е изчислено в размер на 347 102,55 лева. Стойността на обезщетението, разпределена между съсобствениците е както следва: П. Казанджиева - 1/4 ид. ч. 86 775,64 лв. и Т. Казанджиева - 1/4 ид. ч. 86 775,64 лв. Съдът е приел още, че целта на закона при принудително отчуждаване на недвижими имоти за задоволяване на общински нужди, е собствениците да бъдат компенсирани с равностойно парично обезщетение. В тази връзка ЗОС установява начина на определяне на равностойното парично обезщетение - съгласно изричната разпоредба на чл.22, ал.5 - 14 ЗОС във връзка с § 1 ДР ЗОС оценките се извършват по пазарни цени. Изключение се допуска само, когато пазарната оценка на имота е по-ниска от данъчната и когато не могат да се определят пазарните цени на имоти със сходни характеристики, поради липса на извършени сделки, вписани в съответната Служба по вписвания /ал.11 и ал.12/. Равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите, което са имали преди влизането в сила на ПУП във връзка, с който се прави отчуждаването и въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот. В § 1, т.1 и т.2 ДР ЗОС е дадена дефиниция кога обезщетението е равностойно, както и дефиниция какво се разбира под пазарни цени на имоти със сходни характеристики - за такива се приемат осреднените цени от всички сделки с имоти, намиращи се в близост до отчуждавания имот, които имат еднакво конкретно или преобладаващо предназначение, притежават еднакъв характер на застрояване със същите или близки показатели на устройство и застрояване и/или установен начин на трайно ползване с отчуждавания имот, за: покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки между физически и/или юридически лица, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в Службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в Службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от двадесет сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните вписани двадесет сделки. За имоти, намиращи се в близост до отчуждавания имот съгласно т.3, б."а" от § 1 ДР на ЗОС се приемат имоти, които се намират в една и съща ценова зона с отчуждавания имот - в урбанизираните територии. Предвид цитираните по-горе дефиниции, следва да се приеме, че за определяне на равностойно парично обезщетение по реда на чл.22, ал.5 ЗОС и § 1, т.1 и т.2 от ДР на ЗОС чрез пазарни аналози като такива могат да служат само сделки, отговарящи на следните характеристики: възмездни сделки, които се отнасят за имоти в близост до отчуждавания, да са сключени между физически или юридически лица по които една от страните да е търговец, да са извършени в определен период в рамките на дванадесет месеца преди датата на възлагане на оценката, да са вписани в Службата по вписвания по местонахождение на имота, имотът предмет на сделката да е с предназначение или статут, който съответства на този на отчуждения имот, но преди влизането в сила на ПУП във връзка, с който се извършва отчуждаването. Съдът е счел, че за да е законосъобразна оценката по предвидения в закона метод всички сделки, послужили за пазарни аналози следва да отговарят на посочените по-горе условия. Ако не се установят такива сделки изчисляването на равностойното парично обезщетение следва да се извърши по реда на чл.22, ал.12 ЗОС като с оглед обстоятелството, че процесният имот попада в урбанизирана територия приложима е хипотезата по т.1 по данъчната оценка на имота. В конкретния случай ответникът е възприел изготвената от оценителя, комуто това е изрично възложено, оценка на отчуждавания имот в размер на 202 014,45 лева за отчуждаваните 1665 кв.м и е определил обезщетение по 101 007,23 лева за всяка от жалбоподателките съобразно притежаваната от всяка от тях ј ид.част. Съгласно приетото по делото заключение на съдебно-оценителна експертиза дължимото обезщетение за всяка от жалбоподателките е в размер на 86 775,64 лева за всяка от тях съобразно притежаваната идеална част. В случая е била възприета оценката на имота, дадена от лицензирания оценител и възприета от ответника в оспорения акт, чиято стойност е по-висока от определената от вещото лице в съдебно-оценителната експертиза, с оглед забраната за влошаване положението на жалбоподателите, регламентирана в разпоредбата на чл.271, ал.1 ГПК, приложима на основание чл.144 АПК. Ето защо съдът е стигнал до извод, че оспорената заповед е законосъобразна и в частта на определеното на собствениците обезщетение. Настоящият състав на Върховния административен съд, Четвърто отделение намира искането за отмяна за допустимо, като подадено от лице по чл. 238, ал. 1 АПК и в рамките на преклузивния срок по чл. 240, ал. 1 АПК. Разгледано по същество, искането за отмяна и на двете визирани в него основания, е неоснователно. По правната си същност отмяната на порочни, влезли в сила, съдебни решения по чл. 237 АПК е извънинстанционен способ, допустим само, когато е налице някое от изчерпателно изброените в чл. 239 АПК отменителни основания. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Нови обстоятелства по смисъла на разпоредбата са такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Същите следва да не са били включени във фактическия материал, както и да не са новосъздадени, т.е. да не са възникнали след приключване на устните състезания по делото, завършили с влязло в сила решение. Отменително основание представляват и новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Наред с това, новите обстоятелства или доказателства е необходимо да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. Иначе казано - непълнотата на фактическия, респ. на доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната, би могла да представлява основание за отмяна по тази точка от чл.239 АПК. В конкретния случай искателят поддържа наличието на нови писмени доказателства от съществено значение за правния спор, позовавайки се на приложени писмени документи, а именно: справки и скици от Имотния регистър касаещи три сходни имота. Тези скици обаче, са съществували много преди постановяване на съдебното решение на административния съд. Нови по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК са само писмените доказателства за обстоятелства, съществували при приключване на устните състезания в инстанцията по същество, които страната при полагане на дължимата грижа не е могла да представи по делото. Всички писмени доказателства с дати преди постановяване на процесното решение, на които се основава искането, не са нови по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, т.к. са били създадени преди приключването на устните състезания по делото, по което е постановено решение и при полагане на дължимата грижа от страната са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал, доколкото са били допустими. Те са били или са могли да станат известни на оспорващите и при грижа за интереса им да се представят по делото. Следователно, те не могат да бъдат основания за отмяна на влязлото в сила решение, дори да са правно или доказателствено релевантни. Основание за отмяна биха били новооткрити, респ. новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Искателят е могъл да се снабди с посочените по-горе документи и в хода на инстанционното производство, поради което същите не биха могли да представляват новооткрити доказателства. Не са и новосъздадени, защото датите на постановяването им предхождат постановяването на окончателния съдебен акт. В случая, искателят се позовава на справки и скици от Имотния регистър със сравними имоти, които не могат да бъдат определени и не представляват нов факт по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, който да е основание за отмяна на влязъл в сила стабилен съдебен акт. Тези скици са били факт преди образуване на производството и са могли да бъдат взети предвид ако са относими към конкретния правен спор. Пълното бездействие на жалбоподателите в тази насока, изразяващо се в липсата на адекватни действия по събиране и представяне на доказателства в подкрепа на становището за неадекватност на определеното от административния орган обезщетение за конкретния имот не води до извод за наличието на нови обстоятелства от значение за производството, тъй като, както беше описано, те са съществували и набавянето им и представянето на съда е било възможно и без каквито и да е затруднения за страната. Неоснователни са и твърденията на исскателите с правно основание чл. 239, т. 5 АПК, а именно, че са били лишени от възможност да участват в делото поради епидемичната обстановка в страната. Тези твърдения не се споделят от съдебния състав, тъй като видно от данните по делото, страните са били представлявани от адвокат, като това е видно от протоколите по проведените съдебни заседания на 01.10.2020 г. и на 29.04.2021 година. Нещо повече, съгласно чл. 139, ал. 1 АПК, съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. В тези случаи следващото заседание се насрочва не по-късно от три месеца. Видно от тази норма е, че налице следва да бъдат две кумулативно свързани предпоставки, а именно страната и пълномощника й да не могат да се явят, поради препятствие, което не може да се отстрани. Както бе посочено по-горе, искателите са били представлявани от пълномощник в заседанията проведени пред АССГ, поради което не е било необходимо да се отлага делото съгласно чл. 139, ал. 1 АПК, тъй като страните са упълномощили процесуален представител, който да ги представлява по делото. Ето защо не е налице и хипотезата на чл. 239, т. 5 от АПК. С оглед правните изводи на настоящия състав по основателността на искането за отмяна, молбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, направена в представеното по делото възражение от процесуалния представител на ответника Кмета на Столична община и в съдебното заседание, се явява основателна. Т. Казанджиева иП. Казанджиева следва да бъдат осъдени да заплатят на Столична община сума в размер на 100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Предвид изложените съображения, искането за отмяна е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,