Решение № 8496 от 13.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3356/2012 г.

Решение № 8496 от 13.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3356/2012 г., III о., докладчик председателят Румяна Монова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на ЕТ "Йорданка Василева - Терра Комерс" от гр. Генерал Тошево против решение № 240 от 30.12.2011 г. по адм. д. № 521/2011 г. на Административен съд Добрич с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - заместник изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспореното решение е отхвърлено оспорването на ЕТ "Йорданка Василева - Терра Комерс" от гр. Генерал Тошево с искане за обявяване нищожността на акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/21762 от 10.04.2011 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция - гр. София. За да достигне до този резултат съдът е приел, че издаването на акта е правно мотивирано с разпоредбите на чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители, чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК и чл. 73 от Регламент ЕО № 796/2004 на Комисията от 21.04.2004 г. Изведено е, че в случая, по силата на чл. 11а, чл. 27, ал. 3, чл. 43, ал. 3 и др. от ЗПЗП, компетентният орган за издаване на АУПДВ е Разплащателната агенция, чиито функции на основание чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП се изпълняват от Държавен фонд "Земеделие". Съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателната агенция е специализираната акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове, като според чл. 20а, ал. 2, т. 2 от с. з., тя се представлява от изпълнителния директор. Нейното представителство, по силата на чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник на ДФЗ, може да бъде осъществено и от оправомощен заместник изпълнителен директор на фонда със заповед на изпълнителния директор и след предварително решение на УС. Съдът е съобразил, че по делото са представени протокол № 17/07.04.2011 г. на Управителния съвет на ДФЗ и Заповед № 01-РД 1288/08.04.2011 г. на изпълнителния му директор, от които е видно, че заместник изпълнителният директор, в чийто ресор е отдел "Директни плащания на площ" е оправомощен да издава и подписва актове от категорията на процесния. Прието е, че оспореният АУПДВ е подписан именно от този зам. изпълнителен директор на ДФЗ - РА, поради което същият е издаден от компетентен административен орган, в кръга на делегираните му правомощия по материя, степен и място. Прието е, че с общата компетентност на фонда, който действа чрез управителните си органи, разполага управителният съвет, който, освен изброените в чл. 6, ал. 2, т. 1 - 13 и ал. 3 от сега действащия Устройствен правилник на ДФЗ правомощия, има възможност да взема решения по всички други въпроси, свързани с дейността на фонда, ако това е предвидено в нормативен акт или ако прецени, че това е необходимо. Именно на това основание и при липсата на конкретно определен по закон орган за установяване и събиране на недължимо платените суми по схеми за плащане, финансирани по европейските фондове и държавния бюджет, по реда на чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП, във вр. чл. 166, ал. 2 от ДОПК, управителният съвет е преценил, че тези правомощия могат да бъдат предоставени на изпълнителния директор на фонда, който от своя страна може да ги делегира на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", в чийто ресор е отдел "Директни плащания на площ". Възможността на изпълнителния директор да делегира предоставените му от управителния съвет правомощия на заместник изпълнителните директори след предварително решение на управителния съвет е предвидена пък в разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник на ДФЗ, въз основа на която, както и на основание чл. 6, ал. 2, т. 14 от същия правилник е взето горецитираното решение на УС на ДФЗ по протокол № 17/07.04.2011 г. Съдът е извел извод, че в случая не става дума за делегиране на правомощия, които законът определя като изрична компетентност на изпълнителния директор на фонда, а за делегиране на правомощия, които са му предоставени от управителния съвет по силата на взето от него решение, поради което не са налице законови пречки за прехвърлянето им на друго лице. За пълнота съдът е изследвал и законосъобразността на акта, като е извел е извод, че въпреки наличието на многобройни нарушения, същите водят до унищожаемост на оспорения АУПДВ, а не до неговата нищожност, защото те не са толкова тежки и радикални нарушения на законността, които не биха могли да бъдат примирени дори и с временното действие на акта. Прието е, че не са налице основанията за твърдяната от жалбоподателя нищожност, тъй като процесният АУПДВ е издаден от компетентен по материя, място и степен административен орган, в предписаната от закона писмена форма, поради което оспорването на неговата нищожност е отхвърлено. Прието е, че въпросът за неговата незаконосъобразност по същество е преклудиран и не може да бъде разглеждан в настоящото производство, поради изтеклия за жалбоподателя срок за обжалване, който е преклузивен. Така постановеното решение е правилно. От доказателствата по делото се установява, че на основание чл. 20а, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие" (ДФЗ), управителния съвет на ДФЗ е дал възможност на изпълнителния директор да делегира права на заместник изпълнителните директори на фонда. С решение на управителния съвет от 07.04.2011 г. са делегирани права на заместник изпълнителния директор, в чийто ресор е отдел "Директни плащания на площ" да издава актове за установяване на публично държавно вземане по директните плащания. Със заповед от 08.04.2011 г. на посочените по-горе правни основания и протоколното решение на УС, изпълнителния директор на фонда е делегирал правомощие на заместник изпълнителния директор Свилен Костов да издава и подписва актове за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ), като по делото не се спори, че оспорения акт е бил издаден от него. В жалбата си касаторът е развил съображения, че правомощията на изпълнителния директор да издава АУПДВ не са предоставени от Управителния съвет на фонда, а произтичат директно от закона - чл. 20, т. 5 и чл. 20а от ЗПЗП, съгласно които изпълнителният директор организира и ръководи дейността на Разплащателната агенция, като решава всички въпроси, които не са от изключителна компетентност на УС. Според касатора, тези разпоредби не предвиждат законовите правомощия на изпълнителния директор да се прехвърлят на други лица, поради което към момента на издаване на заповедта за делегиране, същият не е разполагал със законова възможност да ги делегира. Съгласно чл. 11а, чл. 27, ал. 3, чл. 43, ал. 3 и др. от ЗПЗП, компетентният орган за издаване на АУПДВ е Разплащателната агенция, чиито функции на основание чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП се изпълняват от Държавен фонд "Земеделие". С чл. 18 от ЗПЗП са посочени два органа на управление на фонда: управителен съвет и изпълнителен директор. В чл. 19 от ЗПЗП са определени правомощията на управителния съвет, а в чл. 20 и чл. 20а на изпълнителния директор. Съгласно чл. 6, ал. 2, т. 14 от УП и чл. 19, ал. 1, т. 7 от ЗПЗП управителния съвет има право да взема решения по всички въпроси, свързани с дейността на фонда ако това е предвидено в нормативен акт или ако прецени, че е необходимо. В същото време чл. 20, т. 1 регламентира задължението на изпълнителният директор да изпълнява решенията на управителния съвет. Съобразно посочените разпоредби правилно първоинстанционният съд е приел, че в настоящия случай, при липсата на конкретно определен по закон орган за установяване и събиране на недължимо платените суми по схеми за плащане, финансирани по европейските фондове и държавния бюджет, по реда на чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП, във вр. чл. 166, ал. 2 от ДОПК, в правомощията на управителният съвет е да оправомощи изпълнителния директор за тази дейност, както и да предостави възможността на същия да делегира на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", в чийто ресор е отдел "Директни плащания на площ" правото за издаване на актове за установяване на публични държавни вземания. Правилно съдът е приел, че в случая не става дума за делегиране на правомощия, които законът определя като изрична компетентност на изпълнителния директор на фонда, а за делегиране на правомощия, които са му предоставени от управителния съвет по силата на взето от него решение. Предвид изложеното твърденията за нищожност на обжалвания акт за установяване на публично държавно вземане са неоснователни. Решението на административния съд, с което е отхвърлено искането за прогласяване на нищожност на АУПДВ следва да се остави в сила. По отношение на останалите доводи на касатора, същите не следва да се обсъждат, тъй като касаят законосъобразността на акта, а както съдът правилно е установил, възможността за оспорването му по същество е преклудирана и не следва да бъде обсъждана. Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение