Решение № 8705 от 19.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11643/2020 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби подадени от Областна дирекция на МВР-Перник, чрез процесуалния си представител гл. юрк. Василева и от Ц. Иванова, чрез процесуалния си представител адв. Н. Хаджигенов срещу Решение 263/15.07.2020 г. по адм. дело 425/2019 г. на Административен съд - Перник. Касационният жалбоподател Областна дирекция на МВР-Перник оспорва решението в осъдителната му част, с която е осъдена да заплати Ц. Иванова обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 2000 лв., настъпили в резултат на отменен като незаконосъобразен административен акт - Заповед за задържане на лице, с peг. 328зз-147 от 14.09.2018г., издадена от полицейски орган Р. Стоилов към РУ-Радомир при ОД на МВР-Перник. Моли решението в обжалваната му част да се отмени като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като вместо него се постанови друго по същество на спора, с което да се отхвърли исковата претенция в уважената част или да се присъди обезщетение в по-нисък размер. В съдебно заседание се представлява и поддържа касационната жалба по изложените в нея аргументи. Ответникът - Ц. Иванова, не изразява становище по горната жалба. Касационният жалбоподател - Ц. Иванова чрез адв. Н. Хаджигенов, оспорва решението в отхвърлителната му част. С Решение 263/15.07.2020 г. по адм. дело 425/2019 г. на Административен съд - Перник е отхвърлен изцяло искът, предявен срещу Областна дирекция на МВР Перник за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., причинени на ищцата вследствие незаконосъобразни действия на служители на ОД на МВР-Перник, изразяващи се в унижения, мъчения, изтезания, заплахи, причинили й болки и страдания, и дали отражение върху здравословното й състояние. Отхвърлен е частично иска за разликата от 2000 лева до предявения размер от 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на отмяна на заповед за задържане с peг. 328зз-147 от 14.09.2018г., издадена от полицейски орган при РУ-Радомир. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че е доказала всички твърдени от нея неимуществени вреди и моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно и вместо това да бъде уважена исковата й молба като бъде присъден пълният претендиран размер на обезщетението по иска. В съдебно заседание редовно призована, не се явява и не се представлява. Ответникът - Областна дирекция на МВР Перник, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба на Иванова. В съдебно заседание се представлява и поддържа представения отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежни страни, за които обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество са неоснователни. Не се спори по делото, а е установено и от приложените доказателства, че със Заповед за задържане на лице, с peг. 328зз-147 от 14.09.2018г., издадена от полицейски орган Р. Стоилов към РУ- Радомир при ОД на МВР-Перник на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР на 13.09.2018г. Ц. Иванова е била задържана за срок от 24 часа. Тази заповед е обжалвана от лицето и с решение 374 от 08.11.2018г., постановено по АД 515/2018г. по описа на Административен съд Перник е отменена като незаконосъобразна. С решение 7450 от 20.05.2019г., постановено по АД 15479/2018г. по описа на ВАС, първоинстанционното решение е оставено в сила. Решението е влязло в сила на 20.05.2019г. Съдът е установил правилно фактите, свързани със задържането и неговата продължителност въз основа на представените писмени доказателства. Изслушани са свидетелски показания за доказване на претърпените болки и страдания по твърденията на ищцата. Изслушана е съдебна експертиза, която като неоспорена от страните е приета като годно доказателство. Констатирани са неприятните изживявания на лицето в резултат на предприетите спрямо нея действия от страна на служители на ОДМВР-Перник. При тези фактически установявания, съдът е счел искът за обезщетение за неимуществени вреди за допустим и частично основателен при приложението на разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите и го е определил по справедливост като е изложил подробни мотиви. Приел е за доказани предпоставките за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1 ЗОДОВ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност на Административен съд Перник точно е посочил, че за да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон трябва да са налице всички изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предпоставки, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В случая, както правилно е приел съдът, са налице посочените в нормата на материалния закон кумулативно изискуеми предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата. Сочените от ищцата неимуществени вреди са в пряка и непосредствена причинна връзка с отменения, като незаконосъобразен акт, издаден при упражняване на административна дейност. Правилно е установено от съда по заключението на приетата по делото съдебно психиатрично психологическа експертиза, че в резултат на преживяното по време на задържането и последващите от това негативни събития, е възникнало [състояние], протекло в умерено тежка форма, изразяваща се в пряко свързани със задържането на ищцата [състояние], [състояние], [състояние] и възникване на базисно недоверие и страх спрямо силовите структури в страната. Продължителността е била няколко месеца, с постепенна и бавна нормализация. Към настоящия момент нормализацията е напълно приключила. За подобряване на състоянието е допринесла терапията при психотерапевт, продължила интензивно около два месеца /до 14.12.2018г./ Правилно е установил съда, че задържането се е отразило негативно на психичното състояние на ищцата, като поради естеството на понесената психо-травма симптомите би могло да се появят отново при евентуален повторен конфликт с органите на МВР. В резултат на развилото се [състояние], ищцата е преживяла психически страдания. При ищцата е налице преживян стрес в житейска ситуация и е налице психическо състояние, проявяващо се в тревожност, депресивни състояния и вегетативна симптоматика, достигаща по тежест до изяви подобни на [състояние], които са израз на чувство за малоценност, чувство на страх, онеправданост и безпомощност. Тези чувства ищцата не е могла да преработи психически и това [състояние], според експертите е възникнало единствено и само от задържането, а не от друг фактор, както правилно е заключил съда. Настоящата инстанция напълно споделя изводите на АдмС-Перник, че неимуществените вреди представляват сериозно засягане на личността и достойнството на гражданина, изразяващи се в претърпяване на болки /като болката е краткотрайно преживяване на неприятно усещане, предизвикано от външно въздействие/ и страдания /страданието е продължаваща болка/. В случая при ищцата е налице страдание, продължило около три месеца. Това страдание е пряко свързано със задържането й и е в причинно-следствена връзка с него. Задържането само по себе си предполага изживяване на дискомфорт и чувство за несправедливост, но в случая високите стойности на невротичност са остатъчен симптом от разгърналата се след преживяната психотравма клинична картина на [състояние]. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба на Ц. Иванова, че обжалваното решение е неправилно, тъй като при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Процесуалните права на тази страна не са нарушени в развилото се съдебно производство, решението е и надлежно мотивирано. Несъстоятелно е соченото в касационната жалба на Областна дирекция на МВР Перник, че решението е необосновано. В обжалваното решение е налице изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства писмени и гласни съдът кредитира и защо. Изведен е правилният извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост на решението. Както правилно е приел съда от събраните писмени и гласни доказателства се установяват както претърпени от ищцата неимуществени вреди, така и пряката причинно-следствена връзка между отменената незаконосъобразна заповед и същите вреди, но в по малък обем от претендирания. Съгласно разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) размерът на обезщетението за причинени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, при съобразяване с конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането от което се претендират вреди. Подлежат на обезщетяване и вътрешните, душевни състояния тогава, когато справедливостта налагат същите да бъдат възмездени. Вредите в случая пряко произтичат отменена като незаконосъобразна заповед за задържане. При приложение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД настоящият съд намира, че справедливото обезщетение за причинени неимуществени вреди, съобразно обстоятелствата при които е извършено увреждането, продължителността им и въздействието му върху нея основава възприетата от първоинстанционния съд сума, с която същата следва да бъде овъзмездена. По отношение на искът за незаконосъобразни действия на служителите, изразяващи се в унижения, мъчения, изтезания, заплахи, при задържане на ищцата и причинили и болки и страдания и дали отражение върху здравословното й състояние, оценен на 50 000лв., правилно съдът е приел, че ищцата не е успяла да се справи с доказателствената тежест. Същата при условията на пълно и главно доказване не е успяла да докаже конкретно незаконосъобразно действие, осъществено от ответната страна, което да е причинило мъчения, изтезания, заплахи и което да е дало повод за завеждане на иск с такъв характер. Не са доказани претендираните неимуществени вреди, изразили се в унижения, мъчения, изтезания както правилно е установил съда. При така изложените съображения обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Трето отделение