Решение № 5640 от 29.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6798/2024 г.

Производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД (ЕВН ЕС) и "Електроразпределение Юг" ЕАД (ЕР юг), подадена чрез юрисконсулт Вълчева срещу Решение 2744/ 24.04.2024 г., постановено по административно дело 740/ 2024 г. на Административен съд- София- град (АССГ). В касационната жалба са изложени доводи за недопустимост на съдебното решение. На следващо място са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита се съдебното решение за неправилно, поради това, че съдът не е разгледал и обсъдил всички изложени факти и доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Твърди, че постановявайки обжалваното решение, КЕВР излиза извън своята компетентност, като се намесва и регулира чисто граждански правоотношения. Иска се отмяна на обжалваното решение, поради допуснати съществени нарушения на административно- производствените правила и противоречие с материално правни норми. Претендират се и разноски за двете съдебни инстанции. Касационният жалбоподател: "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, в съдебно заседание чрез юрисконсулт Вълчева моли да се уважи подадената жалба и се отмени изцяло решението на АССГ. Счита атакуваното решение за немотивирано, по същество неправилно, като противоречащо на основни правни положени в Закона за устройство на територията и Закона за енергетиката. Моли да се присъдят направените разноски, за което представя списък. Ответникът- Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), в съдебно заседание, чрез юрисконсулт К., моли да се отхвърли, касационната жалба на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД и "Електроразпределение Юг" ЕАД, като неоснователна и недоказана. Моли да се потвърди първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно, отговарящо на материалния закон. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна. Представя в тази насока писмени бележки. Ответникът П. Г. Г. в писмен отговор (наименован становище) оспорва касационните жалби, като неоснователни. Счита, че решението на КЕВР е справедливо, а съдебният акт добре аргументиран. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и предлага същото да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а по същество, на основанията по чл. 218, ал. 1 АПК, за неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е било Решение Ж 1092 /11. 12. 2023г. на КЕВР, с което на жалбоподателите са дадени задължителни указания в седемдневен срок да удовлетворят искането на П. Г. Г. за промяна на използваната електрическа енергия от небитови нужди на битови нужди за обект: Офис 2, находящ се в гр. Бургас, [улица]. С обжалваното съдебно решение съдът е ОТХВЪРЛИЛ жалбата на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД и "Електроразпределение Юг" ЕАД срещу Решение Ж 1092 /11.12.2023г. на КЕВР. Съдът, за да приеме този резултат въз основа на доказателствата по делото и установената фактическа обстановка, е направил извод за неоснователност на оспорването. Според решаващият състав приобщените по делото доказателства безпротиворечиво обосновават извода, че обекта на П. Г. отговаря на дефиницията за битов клиент по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, във връзка, с което КЕВР обосновано е приела жалбата му за основателна и е дала указания на жалбоподателите да удовлетворят искането за промяна на използваната електрическа енергия от небитови нужди на битови нужди за разглеждания обект. Достигнал до извод, че Решение Ж 1092/ 11. 12. 2023г. е законосъобразно по всички критерии на чл.146 от АПК. Поради тези доводи жалбата, по която е било образувано съдебното производство, като неоснователна е била отхвърлена. Предвид изхода на спора е уважено искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите от касационната жалба, че решението на административния съд е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Първоинстанционният съд е събрал всички допустими, относими и необходими доказателства, като е установил надлежно правно- релевантните факти. Въз основа на тези факти и след като е анализирал подробно правната уредба е формирал обосновани изводи. Неоснователни са доводите на касационните жалбоподатели за липсата на пълни и конкретни мотиви в обжалваното съдебно решение, тъй като липсвало обсъждане на всички повдигнати възражения. Мотивите в съдебния акт, макар и кратки и лаконични, са точни, конкретни и обосновани. В тази връзка административният съд в съдебния акт е обсъдил приобщените към делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Мотивите в съдебното решение са формирани на база възприетите факти и приложимия закон, и дават отговори на възраженията и доводите на страните- чл. 235, ал. 2 ГПК, чл.172а, ал. 1 и ал. 2 АПК. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че съдебният акт е неправилен, поради нарушения на материалния закон. Правилна е преценката на адм. съд, че КЕВР е взела аргументирано и обосновано решение на база изготвения подробен писмен доклад и проучване на обстоятелствата при предоставянето на електрическа енергия при изпълнение на указанията, дадени с Решение 8149 от 26.07. 2023г., постановено по административно дело 1477/ 2023г. на Върховния административен съд, трето отделение. В случая оспореният индивидуален административен акт - Решение Ж 1092/ 11. 12. 2023г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, е издаден от компетентен орган. В хода на проведеното административно производство няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Спазени са и изискванията за форма на акта, от формална страна, като той съдържа фактически и правни основания с оглед изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Правилно съдът е определил, че спорът по делото е основно за това как следва да се третира и съответно таксува потребената от П. Г. Г.- електрическа енергия в обекта, находящ се на адресгр. Бургас, [улица], офис- 2, предвид обстоятелството, че по документи за собственост имотът е с предназначение офис, а лицето твърди, че същият се ползва като жилищен имот. В чл. 2, т. 10, на дефинициите в Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент от 13 юли 2009 година относно Общите правила за вътрешния пазар на електроенергия, е определен като битов клиент", клиент купуващ електроенергия за собствена битова консумация, като се изключват търговски или професионални дейности, и съгласно чл. 2, т. 11 небитов клиент" физическо или юридическо лице, купуващо електроенергия, която не е за негови собствени битови нужди. Съгласно §1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на ЗЕ битов клиент" е този, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. В съдебния акт са изследвани обективно съществуващите данни, относно вида на потреблението, като е дадена възможност на заявителя с допустими доказателства да подкрепи своето искане. В конкретния случай, начинът на фактическото ползване на обект офис, находящ се на адрес: гр. Бургас, [улица], офис- 2 ще определи вида на доставяната електрическа енергия и съответно- нейната цена. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд, че водещ критерий за разделение между битов и небитов клиент са нуждите, за които се ползва електрическата енергия в обекта, а не формалното предназначение на същия. Поради и това промяната на предназначението на използваната електрическа енергия не следва задължително да се обвързва с промяна на предназначението на обекта по реда и при условията на ЗУТ, каквото е и основното възражение в касационната жалба. Представеното по делото Константивен протокол П-022977 от 8. 01. 2020г. на Община Бургас, според което обекта- гр. Бургас, [улица], офис- 2 се ползва за жилищни нужди, подкрепя тезата, че от своя страна е помещение, предназначено за живеене или място, пригодено за живеене, което изпълнява дефиницията за жилище. Съответно предназначението и реалното ползване сочи, че това е битов потребител на ел. енергия. С оглед правомощията, с които разполага и предвид конкретната фактическа обстановка, КЕВР е постановила законосъобразно решение, на основание чл. 22, ал.1, ал.5 и ал.7 от ЗЕ, вр. чл. 147, ал.2 от Наредба 3/ 2013г., като е дала задължителни указания на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД и "Електроразпределение Юг" ЕАД. При тези данни по делото административният съд е постановил правилен и обоснован съдебен акт, като е преценил процесното решение на КЕВР за законосъобразно и е отхвърлил жалбата на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД и "Електроразпределение Юг" ЕАД. По изложените съображения обжалваното съдебно решение е правилно, постановено при спазване на материалния закон, поради което следва да се остави в сила. При този изход на процеса и с оглед направеното от пълномощника на ответника- КЕВР искане за заплащане на разноски, в съответствие с чл.143, ал.4 от АПК и чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъдат осъдени касаторите да заплатят на КЕВР разноски за юрисконсулт от всяко дружество по 100 лв., общо в размер на 200 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, Трето отделение