Решение № 12184 от 29.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12429/2018 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. във връзка счл. 132, ал. 2, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс . Образувано е по /три,останали за разглеждане/ две жалби, подадени съответно от Е. Мирчев от гр.Сливница и на кмета на Община Сливница, двете-срещу решение 541 от 06.08.2018 г. на Министерски съвет на Република България, обн. ДВ. бр.66 от 10 август 2018г.,с което е предоставена концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 4 от Закона за подземните богатства- подземни богатства твърди горива лигнитни въглища, представляващи изключителна държавна собственост ,от находище Алдомировски въглищен басейн, участък Радуловци, разположено на територията на община Сливница, Софийска област ,като е определено пряко за концесионер Минна компания ЕООД - гр. София . Жалбоподателите развиват доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт с твърдения, че решението на МС е постановено при съществени нарушения на административно - производствените правила ,в нарушение на материалния закон и на неговата цел- отменителни основания по чл. 146, т. т. 3-5 от АПК . Жалбоподателят Мирчев счита,че при вземане на решението не са обсъдени възраженията на засегнатите лица, вкл. тези,че концесията ще унищожи поминъка,в това число и неговия на земеделец,има опасност от унищожаване източниците на питейна вода в три села, че Министерският съвет не е взел мерки за гарантиране качеството на околната среда, вкл. и рекултивация, а Министерството на енергетиката не е в състояние да упражни контрол върху концесията, защото в решението не са посочени задължения на концесионера. Кметът на община Сливница счита за нарушен принципът на съразмерност по чл. 6 от АПК и правото на ЕС, във връзка с конкретни екологични проекти от Общинския план за развитие 2014-2020 г. и нарушен баланс между ползите и вредите от бъдещият добив на въглища.Намира нарушение на процесуалните правила -чл. 35 от АПК, т.к. при приемане на решението на МС не са взети предвид становищата на местната общественост и възраженията на община Сливница.Сочи,че решението на Министерския съвет противоречи на целите на закона за рационално използване на земните недра, и изразява несъгласие със заключенията по доклада за ОВОС.Последно намира,че с решението на МС не са спазени препоръки на Сметната палата към Министерството на енергетиката от 2011 г., което водело до опасения, че министърът на енергетиката не може да контролира изпълнението на обжалваното решение на Министерския съвет. По тези съображения жалбоподателите молят да се отмени обжалваното решение като незаконосъобразно. В откритото съдебно заседание на ВАС чрез процесуалните си представители адв. Малинчев и адв. Пунев ,и в писмена защита, първият оспорващ поддържа жалбата,а вторият не изпраща представител. Ответникът - Министерският съвет на Република България, чрез редовно упълномощения представител юрк. Градинаров, и в писмени бележки оспорва двете жалби като неоснователни с доводи за законосъобразност на обжалваното решение и прави искане за отхвърлянето им. Заинтересованата страна - министър на енергетиката, чрез процесуален представител началник отдел с юридическо образование Милева в съдебно заседание и в писмен отговор изразява становище за неоснователност на подадените жалби. Заинтересованата страна - "Минна компания" ЕООД, чрез процесуален представител адв. Андонова, в съдебно заседание и в писмени бележки, изразява становище за неоснователност на подадените жалби. Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в съвкупност, Върховният административен съд, четвърто отделение, приема за установено следното от фактическа страна: С решение 541 от 06.08.2018 г. Министерският съвет на Република България е определил ,на основание чл.5, т. 3, чл. 6, ал. 3, чл. 29 и чл. 54, ал. 5 и 6 от Закона за подземните богатства ,§ 63 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за забрана на химическото оръжие и за контрол на токсичните химически вещества и техните прекурсори и на мотивирано предложение на министъра на енергетиката, да предостави концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 4 от Закона за подземните богатства- подземни богатства твърди горива лигнитни въглища, представляващи изключителна държавна собственост ,от находище Алдомировски въглищен басейн, участък Радуловци, разположено на територията на община Сливница, Софийска област ,като е определил пряко за концесионер Минна компания ЕООД - гр. София титуляр на Удостоверение за търговско откритие 0352 от 23 февруари 2009 г., издадено от министъра на околната среда и водите. От приложената административна преписка от фактическа страна се установява ,че производството по чл. 29 от ЗПБ за определяне пряко за концесионер на титуляра на търговското откритие е започнало на 20.08.2009 г. ,когато в срока по чл. 29, т. 3 от ЗПБ, Минна компания ЕООД е подала в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма заявление с вх. Е-26-М-118/20.08.2009 г. /л.104 от делото/за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства - твърди горива, от находище Алдомировски въглищен басейн, участък Радуловци. Към заявлението приложило документи за доказване,че са спазени условията на чл. 29 от ЗПБ за предоставяне на концесията на титуляра на търговското откритие. От фактическа страна се установява още,че Министърът на енергетиката извършил проверка и съгласуване по чл. 26, ал. 1, т. 1 от ЗПБ. С оглед предоставяне на концесията, съобразно процедурата по реда на глава шеста от ЗООС и чл. 31 от ЗБР за инвестиционното предложение Открит добив на лигнитни въглища от участък Радуловци, находище Алдомировски въглищен басейн, община Сливница , и съобразно приложимата разпоредба на § 105 от ПЗР на ЗИД ЗПБ (ДВ. бр. 100/2010 г.) ,процедурата приключила с издаване на Решение по ОВОС СО- 01-04/2016 г. на директора на РИОСВ София с изрично посочване,че добивът следва да се осъществи при спазване на изискванията и мерките, установени в Решението по ОВОС и това задължение към концесионера е условие на концесията по т. 6.1 от РМС 541/2018 г./л.111 от делото/. В изпълнение на вменените му задължения, министърът на енергетиката , на основание чл. 31, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерски съвет и неговата администрация , внесъл мотивирано предложение до Министерския съвет за предоставяне на концесия на основание чл. 54, ал.5 и ал.6,във връзка с чл. 29 от ЗПБ ,с предложен проект за решение на МС за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 4 от Закона за подземните богатства (ЗПБ) - твърди горива лигнитни въглища. В доклада на вносителя/л.70 гръб от делото/, са посочени следните обстоятелства: В качеството си на титуляр на Разрешение 365/27.08.2004 г. за търсене и проучване на подземни богатства, търговското дружество Минна компания ЕООД е сключило договор с министъра на околната среда и водите, провело е търсещо - проучвателни работи в площ Радуловци, в резултат на които в проучената площ са установени запаси и ресурси от лигнитни въглища, утвърдени с Протокол НБ-75 от 07.12.2007 г. на СЕК към МОСВ. Титулярът на разрешението е получил удостоверение за търговско откритие 0352/23.02.2009 г., /приложено по делото/, издадено на основание чл. 21, ал. 4 от ЗПБ от министъра на околната среда и водите. В доклада до Министерския съвет за приемане на Решение 541/2018 г. на МС , министърът на енергетиката посочил,че представените към заявлението доказателства водят до извод за спазени условия на чл. 29 от ЗПБ за предоставяне на концесията на този титуляр на търговското откритие. Към доклада са изложени мотиви за предоставяне на концесията с подробно описание на обекта, като въз основа на извършени анализи е обосновано изготвеното предложение в доклада. Материалите са съгласувани по реда на чл. 32 от УПМСНА .Предложението на министъра на икономиката и енергетиката за предоставяне на концесия е окомплектовано с финансова обосновка и е съгласувано с всички министри. Във връзка с възраженията в първата жалба, поддържани и от втория оспорващ, съдът допусна изслушване на съдебно- екологична експертиза, която да отговори на въпроса, подробно формулиран в т.4 от уточняващата молба от 16.06.2020 г. на кмета на община Сливница / л.356 / , и след четирикратна замяна на предходно назначени вещи лица,назначи за вещо лице специалист по комунална хигиена, химия, физика, околна среда и здравен риск ,който с молба от 30.03.2021г. също заяви,че не може да осъществи задачите по нея,които счита за относими към специалността на геолог.С оглед горното,съдът назначи за вещо лице Ю. Стефанова - специалност геология и проучвания на полезни изкопаеми,от списък на специалистите, утвърдени за вещи лица от комисията по чл. 401, ал. 1 ЗСВ за 2020 г. и изслуша съдебно-техническа експертиза /л. 575 от делото/, по въпросите :Какво е качеството на лигнитните въглища, добивани в Алдомировски въглищен басейн в сравнение с лигнитните въглища, добивани в Бобовдолски въглищен басейн и какво ще е вероятното замърсяване, засягане и унищожаване на водоизточник каптиран извор (КИ) Стубела при реализацията на процесната концесия, както и вероятното замърсяване на водоизточниците ШК Бърложница, КИ Рачки дол" и КИ Света вода.В отговор на първия от тях вещото лице посочи, че въглищата от Апдомировския въглищен басейн се различават от въглищата от Бобовдолския въглищен басейн по всички възможни геологожки и хидрогеоложки характеристики, минераложки и петрографски показатели, химичен състав на органично вещество и суха маса, както и на химичен състав на пепелта,че въглищата от двата басейна са с различна възраст, съответно различна степен на въглефикация,че кафявите въглища, към която категория се причисляват въглищата от Бобовдолския въглищен басейн, са от семейството на каменните въглища и се водят нисък клас въглища, но за разлика от лигнитните, към които се причисляват въглищата от Алдомировския въглищен басейн, имат по-голяма калоричност,съответно ,че въглищата от Алдомировския въглищен басейн имат по-голяма влажност, по- ниска калоричност, но от друга страна са с по-ниско пепелно съдържание, по- ниско съдържание на примеси - химични елементи, вкл. сяра, катран и фосфор и съдържанието на тези примеси във въглищата от Бобовдолския въглищен басейн е доста високо.Допълни съображенията си,че по този начин не може да се даде характеристика по-качествени- по- некачествени и обоснова категоричен извод ,че въглищата от Алдомировския въглищен басейн са изключително важен енергиен източник, които се очаква да допринесат за поддържане на капацитета на ТЕЦ Бобов дол, тъй като вече въглищата от Бобовдолския въглищен басейн са недостатъчни за поддържане на енергийния баланс и мощности съгласно разчетите на национално ниво.В отговор на втория въпрос вещото лице посочи, че водоизточникът и санитарно-охранителните поясни на КИ-Стубела по задание не попадат в контура на концесионната площ и по този начин предварително е изключена вероятността инвестиционното предложение да окаже негативно въздействие върху най-близко разположеният водоизточник за питейно-битово водоснабдяване - КИ-Стубела, тъй като експлоатацията на находището на лигнитни въглища от участък Радуловци няма да окаже въздействие върху водосборната площ на извора.Изрази категорично становище,че инвестиционното предложение не предвижда отвеждане на опасни и вредни вещества в подземните води,че по време на експлоатацията на обекта не се предвижда отвеждане на отпадъчни потоци в подземните води, поради което няма никаква опасност от вредни за човешкото здраве замърсявания на трите извори - (ШК) Бърложница, каптирани извори КИ Стубела, КИ Рачки дол и КИ Света вода,освен че процесното полезно изкопаемо - лигнитни въглища - не съдържа вредни или токсични елементи или примеси, което определя липса на въздействие върху химичното състояние/съдържание на подземните води в района при нормални експлоатационни условия,а и че няма внесено възражение към инвестиционното предложение от страна на ВиК ЕООД София, нито от Басейнова дирекция Дунавски район, вкл. и такива, които да визират потенциална заплаха от вероятни замърсявания в района ,по отношение на нито един от елементите на околната среда - въздух, почви, води, биоразнообразие и последно-че в нито един от анализираните национални стратегичски и планови документи няма идентифицирана заплаха за вероятни замърсяване на водоизточниците шахтов кладенец (ШК) Бърложница, каптирани извори КИ Стубела, КИ Рачки дол и КИ Света вода,а и че в актуалната Национална програма за изпълнение на ПУРБДР 2016-2021г. е посочено изрично само едно значимо водно тяло, което е повърхностно водно тяло Блато ISRWB12" с код BG1IS400R012 с код BG1IS400R012, за което е предвидена инвестиция за подобряване на екологичното състояние.Това заключение , с посочени и съобразени точни координати на концесионната площ, които съвпадат с тези в оспореното решение ,не е неоспорено от страните. При така изяснената фактическа обстановка съдът изведе следните правни изводи: Настоящият съдебен състав намира, че двете жалби са предявени от надлежни страни и в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което са процесуално допустими за разглеждане.По отношение на втората съобрази задължителното за него определение 7390 от 17.05.2019 г. по адм. д. 3882/2019 г., 5 чл. с-в на ВАС. Разгледани по същество по реда на чл. 145 и сл. АПК, те са неоснователни по следните съображения: Решението на Министерския съвет е валиден административен акт. Специалната компетентност на Министерският съвет на Република България е предвидена в чл. 50, ал. 2 ,т.3 от Закона за подземните богатства и издаденото от него решение е в кръга на правомощията му . По доводите за незаконосъобразност на оспореното решение: При осъществената служебна проверка по законосъобразността на обжалвания акт по чл. 168 от АПК съдът намира атакувания административен акт за издаден в изискуемата от закона писмена форма и че съдържа необходимите реквизити. Решението за определяне на концесионер е обнародвано в ДВ в съответствие с изискванията на чл. 54, ал. 7 от ЗПБ. ВАС намира възражението за немотивираност на решението за неоснователно, защото правното основание е вписано изрично в текста на оспорения акт - чл. 54,ал.5 и ал.6 от Закона за подземните богатства, а фактическите основания са изложени подробно в доклада на министъра на енергетиката.С оглед горното не намират опора в доказателствата по делото твърденията за допуснати нарушения по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК. Съдът установи, че процесното решение е постановено от МС съобразно разпоредбата на чл. 54 от Закона за подземните богатства , в която процедура Министерският съвет действа при условия на обвързана компетентност . Съгласно тази правна норма, в относимата за случая редакция на ал.1 (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) ,за предоставяне на концесия за добив по право при условията на чл. 29 се подава писмено заявление до министъра на енергетиката, което съдържа,освен имената на заявителя, подземните богатства по чл. 2, за които се иска концесията,наименованието, местоположението и координатите на находището,но и номер и дата на удостоверение за търговско откритие, план за разработка на находището с кратко описание на целите, сроковете на предвидените дейности и мерките за опазване на земните недра и околната среда, препоръки от банкови и други финансови институции, декларация, че кандидатът няма просрочени задължения към държавата,и правна и финансово-икономическа обосновка.С оглед приложените в адм.преписка доказателства,съдът намира за спазена тази норма,както и следващата на ал.2,изискваща министърът на енергетиката да прецени целесъобразността и законосъобразността на предложението за предоставяне на концесия за добив съобразно условията на чл. 56 и тази на ал.6,че с решението за предоставяне на концесия за добив се определят: предметът и срокът на концесията, лицето, което получава концесията, условията на концесията, основните права и задължения на страните, задължителните подобрения, видът и размерът на гаранциите за изпълнение на задълженията по договора за концесия, изискванията, свързани с националната сигурност, отбраната на страната, опазването на земните недра и околната среда, защитените със закон територии, обекти и културни ценности, както и други изисквания съобразно характера на концесията.