Решение № 503 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7303/2017 г.

Решение № 503 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7303/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ) гр. С., подадена чрез пълномощника главен юрисконсулт Ц. С. срещу Решение № 124 от 26.04.2017 г., постановено по административно дело № 345/2016 г. по описа на Административен съд В. Т. (АСВТ), в частта му, с която същата е осъдена да заплати на Я. И. сумата от 600 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на отмененото наказателно постановление, както и заплащането на разноски по делото в размер от 350 лева.

Касационният жалбоподател счита решението в обжалваната част за неправилно и незаконосъобразно, като излага доводи, че са нарушени материалните норми на законодателството в Република България.

По делото е постъпила и касационна жалба на Я. И., от [населено място], подадена чрез адв. Д. Д. срещу същото решение, постановено по административно дело № 345/2016 г. на Административен съд В. Т., в частта, с която е отхвърлен искът му за разликата над присъдените 600 лева до пълния предявен размер от общо 850 лева за претърпени имуществени вреди от платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита по КНАХД № 10425/2015 г. по описа на АС В. Т.. Счита решението в тази част за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли да се измени решението в обжалваната му част, като се уважи искът до пълния претендиран размер.

Касационният жалбоподател Изпълнителна агенция по горите- гр. С. чрез главен юрисконсулт Ц. С. в писмен отговор на касационната жалба на Я. И. счита, че същата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Ответникът Регионална дирекция по горите - гр. В. Търново, чрез главен юрк. Ц. С. в писмен отговор на касационната жалба на Я. И. счита, че същата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на първоинстанционното съдебно решение. Изразява становище, че ако решението се приеме за допустимо, втората касационна жалба се явява основателна. Счита, че общата сума от 850 лева, заплатена за правна защита и процесуално представителство за двете съдебни инстанции, не е прекомерна по размер, поради което приема, че претенцията на втория касатор следва да бъде уважена в цялост.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежни страни, което ги прави процесуално допустими.

С обжалваното решение на АС В. Т. е осъдена Изпълнителна агенция по горите да заплати на Я. И. обезщетение за имуществени вреди в размер на 600 (шестстотин) лева, представляваща стойността на заплатеното адвокатско възнаграждение за защита в съдебните производства по НАХД № 1933/2015 г. по описа на Районен съд В. Т. и по КНАХД № 10425/2015 г. по описа на АС В. Т., както и да заплати разноски по делото в размер на 350 (триста и петдесет) лева. Със съдебния акт е отхвърлен искът в останалата му част за претърпени имуществени вреди в размер от 250 лева.

За да достигне до този правен резултат АСВТ приема, че срещу лицето е било издадено Наказателно постановление № 44 от 10.06.2015 г., от Директора на Регионална дирекция по горите В. Т., с което е наложено административно наказание "глоба" на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 ЗГ в размер на 300 (триста) лева. Посочено е, че с Решение № 717 от 27.11.2015 г., постановено по НАХД № 1933/2015 г. на РС В. Т., наказателното постановление е отменено. Решението на РСВТ е обжалвано и е оставено в сила с Решение № 39 от 8.02.2016 г. постановено по КАХД № 10425/2015 г. на Административен съд В. Т..

Според решаващият съд от представените доказателства по делото с исковата молба се установява, че за процесуалното представителство по НАХД № 1933/2015 г. на Районен съд В. Т., лицето е заплатило в брой на адвокат Петров договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева, съгласно договор за правна защита и съдействие № 005140 от 20.08.2015 г. В производството пред АСВТ по КАХД № 10425/2015 г. лицето е заплатило в брой на адвокат Петров договорено адвокатско възнаграждение в размер на 550 (петстотин и петдесет) лева, съгласно договор за правна защита и съдействие № 005149 от 18.01.2016 г.

Прието е, че от незаконосъобразното наказателно постановление, отменено по съответния ред с влязло в сила съдебно решение, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът приема, че от отменено като незаконосъобразно НП е настъпила имуществена вреда за ищеца, каквато се явява платеният адвокатски хонорар, както и че е налице причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат.

Във връзка с направеното възражение за прекомерност на ответника по делото, решаващият съд счита, че в случая са налице предпоставките на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 2004 г., като исковата претенция е основателна за сумата от 600 лева.

Относно сумата над 600 лева до пълния претендиран размер от 850 лева, съдът приема, че съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. минималното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по дела от административно наказателен характер се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху размера на санкцията, но не по-малко от 300 лева. В тази връзка счита, че размерът на санкцията в конкретния случай е 300 лева, поради което и признатия от закона минимален размер на адвокатско възнаграждение следва да е 300 лева за всяка инстанция.

С оглед тези съображения от адм. съд е отхвърлен като неоснователен искът за сумата над 600 лева до 850 лева.

Касационните жалби са частично основателни.

1. Касационната жалба на Я. И. от [населено място] е основателна срещу решението в неговата отхвърлителна част за сумата над 600 лева до 850 лева.

Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

В Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г. на Върховния административен съд се приема, че при предявени пред адм. съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни НП изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.

С оглед възприетото в тълкувателния акт, който е задължителен за съдилищата, се налага заключение, че наказателните постановления се издават, при осъществяването на административна дейност по смисъла на

чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което причинените от дейността вреди подлежат на обезщетяване по реда на специалния закон. При отмяната на наказателните постановления, като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица.

1. 1. В пряка причинна връзка с издаденото наказателно постановление, отменено от съда като незаконосъобразно, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направата на разноски в размер на 850 лева за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на наказателното постановление пред Районен съд В. Т. и пред Административен съд В. Т..

По силата на чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение, ако не беше издадено наказателното постановление, за обжалването, на което е ангажирал квалифициран защитник. Адвокатската защита се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което разноските за възнаграждение за един адвокат подлежат на възстановяване.

1. 2. Доказателство за заплащането на възнаграждението е представено в НАХД № 1933/2015 г. на Районен съд В. Т., като е налице Договор за правна защита и съдействие серия № 005140 от 20.08.2015 г. с посочена договорена и платена сума в брой от 300 (триста) лева. Същият платежен документ кореспондира с извършените правни действия по посоченото дело. В производството по КАХД № 10425/2015 г. по описа на АС В. Т. също е налице договор за правна защита и съдействие серия № 005149 от 18.01.2016 г. с посочена договорена и платена сума в брой от 550 (петстотин и петдесет) лева. Налице е доказана причинена имуществена вреда, която е пряка последица от отмененото НП.

1. 3. Настоящият състав счита, че не е налице прекомерност и следва да бъдe уважена исковата претенция в пълния й претендиран размер от 850 (осемстотин и петдесет) лева. Договореното възнаграждение отговаря на извършените процесуални действия по делото. Неговият размер пред РС е фиксиран на предвидения нормативен миниум, а пред адм. съд е близко до него- чл. 18, ал. 2 и чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. В случая обезщетението следва да покрие в пълен обем сторените съдебни разноски в адм. наказателното производство.

В тази връзка решението в частта, с която e отхвърлена исковата претенция за сумата над 600 лева, до пълния й претендиран размер от 850 лева следва да се отмени. Претендираната разлика от 250 лева следва да бъде присъдена на ищеца, като дължима и отговаряща на подлежащите на възстановяване извършени разходи.

1. Касационната жалба на Изпълнителна агенция по горите е ОСНОВАТЕЛНА срещу решението в частта, с която същата е осъдена да заплати на Я. И. сумата от 350 (триста и петдесет) лева, представляваща разноски по делото. В исковото производство пред АСВТ няма доказателства за сторени разноски, поради което тяхното присъждане е необосновано.

Основните характеристики на адвокатската дейност дават основание договорните отношения между адвоката и клиента да се определят като такива по договор за поръчка- чл. 2 ЗА, чл. 24 ЗА и чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). В това правоотношение адвокатът следва да получи възнаграждение за положения специализиран труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа.

В тази връзка съобразно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. по Тълкувателно дело № 6/2012 г. на ВКС съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждение и в договора е описан начинът на плащане. Когато плащането на адвокатското възнаграждение е по банков път, се представят доказателства за извършеното плащане, а когато е в брой - вписването за направеното плащане в брой в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

1. 1. В исковото производство пред АСВТ не е представен изискуемия се в чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) договор между адвоката и клиента, основаващ възмездността на положения от адвоката труд.

Представените от ищеца документи пред АС В. Т., а именно пълномощно (л. 26) и списък на разноските (л. 39) не установяват наличието на извършено плащане в хода на делото за осъществена по него правна защита. Поради непредставянето на договора, както и на разходооправдателни документи, не се доказва извършен разход за процесуално представителство в исковото производство.

Предвид това искането на Я. И. за присъждане на разноски по делото на АСВТ не следва да бъде уважено. В тази част решението следва да бъде отменено и да се отхвърли претенцията на Я. И. за присъждане на разноски по административно дело № 345/2016 г. по описа на Административен съд В. Т..

1. Решението в останалата част, с която Изпълнителна агенция по горите е осъдена да заплати на Я. И. обезщетение за имуществени вреди в размер на 600 (шестстотин) лева, представляваща стойността на заплатеното адвокатско възнаграждение за защита в двете съдебни производства с предмет НП следва да остане в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение