Решение № 6676 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4509/2017 г.

Решение № 6676 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4509/2017 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ П. срещу решение № 274 от 24.02.2017 г. на Административен съд П. по адм. дело № 1218/2016 г. С него се отменя решение № 2153-15-121-/3.05.2016. на директора на ТП на НОИ П. и потвърденото с него разпореждане № 4002174462 протокол № 01028/21.01.2016 г. на ръководителя на "пенсионно осигуряване при Т П на НОИ П. и изпратена преписката на органа за ново произнасяне по заявление вх. № 2109-15-935 от 23.09.2015 г. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, Р. И. Н., чрез процесуален представител адвокат Е. В. АК П. взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административен съд е образувано по жалба на Р. И. Н. против решение № 2153-15-121/3.05.2016 г. на директора на ТП на НОИ П.. Поддържа доводи за незаконосъобразност на решението, изразяващи се в това, че дата на инвалидизиране е 17.02.1947 г. като това е дало повод за определяне на нова пенсия за инвалидност при стаж и доход от 1.05.1999 г. до 31.12.2001г., която е по неблагоприятна от преди получавана пенсия за инвалидност. Поддържа и други възражения, свързани с експертни решения на ТЕЛК, в които е посочена друга дата на инвалидизиране и едно от тях не му е връчено и поради това не било влязло в законна сила. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за основателна и отменил решението и разпореждането. Съдът е установил, че ръководителят на пенсионно осигуряване е бил сезиран с искане за изменение на разпореждане № 4002217462 прот. $ 01154 от 23.04.2015 г. в което жалбоподателят изрично се е позовал чл. 99, ал. 1, т. 1, т. 5 и т. 6 КСО. В това искане не може да се формира извод, че лицето е поискало преизчисляване на пенсията по реда на чл. 21, ал. 3 НПОС като представя друг тригодишен период до 1.01.1997 г. от 19.11.1974 г. до 18.11.1987 г. като такова съждение не може да бъде изведено и от представените по делото писмени доказателства. При това положение е прието, че с издаването на разпореждане № 4002174462 прот № 01028 от 21.01.2016 г. с което пенсията за инвалидност и общо заболяване на Н. е преизчислена по реда на чл. 23, ал. 3 НПОС ръководителят на "ПО" при ТП на НОИ П. се е произнесъл с искане, с което не е бил сезиран. При констатираното несъответствие е било издадено и обжалваното решение на директора на ТП на НОИ П. което е нарушение на административнопроизводствените правила довело и до други нарушения, съставляващи основания по чл. 146 АПК за отмяна на акта. Предвид изложеното решението и разпореждането са отменени и делото изпратено на органа за разрешаване на въпроса по същество, съгласно искането в заявление вх. № 2109-15-935 от 23.09.2015 г. по описа на ТП на НОИ П.. Решението е правилно. Видно от приложеното заявление на лист 87 от делото в него заявеното пред административния орган е различно по съдържание от отговора даден по това заявление с обжалваните разпореждане и решение. Съгласно разпоредбата на чл. 29 АПК искането за издаване на индивидуален административен акт се подава писмено или устно като заявителят сам избира формата и начина на заявяване. Поставения въпрос за разрешаване в искането се преценява от органа за редовност и допустимост, като се дава възможност на заявителя да отстрани недостатъците в него, ако се установяват такива. В настоящият случай в заявлението се поддържат доводи и искания, без да са давани указания за уточнения от Н., поради което изводите на съда за несъответствие на искането с издаденото решение се подкрепят от доказателствата по делото. Преценката на доказателствата по делото не могат да заместят волята на Н. в неговото искане до административния орган, каквито са доводите в касационната жалба. Заявеното от Н. определя предметните предели на административното и съдебно производство и след като има нарушения в този смисъл издаденото решение на директора на ТП на НОИ П. и разпореждането правилно са били отменени като незаконосъобразни. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 350 лева, възнаграждение за един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд шесто отделение