Решение № 14823 от 3.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7459/2018 г.

Решение № 14823 от 3.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7459/2018 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 119 от КСО. С Решение № 778 от 26.04.2018 г., постановено по административно дело № 179/2018 г. по описа на Административен съд – Благоевград, е отхвърлена жалбата на Л. Д. от гр. [населено място], против Решение № 1040-01-17 от 05.02.2018 г. на директора на ТП на НОИ-Благоевград, с което е потвърдено Разпореждане №РВ-3-01-00356152/21.12.2017 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ, с което е наредено, на основание чл. 114, ал. 2 и ал. 3 и чл. 42, ал. 2 от КСО, Л. Д. да възстанови добросъвестно получено парично обезщетение за временна неработоспособност за периода от 14.07.2017 г. до 08.08.2017 г. в размер на 915, 23 лева. Съдебното решение е оспорено с касационна жалба от Л. Д. По съображения за неправилност, макар и индиректно посочени, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила, се иска отмяна на атакувания съдебен акт. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ – Благоевград, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на първоинстанционния съд, поради което предлага последното да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по случая, съобразно която на Д. е издаден болничен лист за периода 14.07.2017 г. до 08.08.2017 г., представен пред осигурителя ЮЗУ "Неофит Рилски"- гр. Благоевград на 24.07.2017 г. По представена справка се установява, че е изплатено парично обезщетение на 02.08.2017 г. в размер на 610, 15 лева и на 14.08.2017 г. в размер на 305, 08 лева или общо в размер на 915, 23 лева. Осигурителят е подал удостоверение на 24.07.2017 г. до ТП на НОИ- Благоевград, в което е вписано, че трудовият договор с Л. Д. е прекратен, считано от 01.07.2017 г., както и че болничният лист е представен пред осигурителя на 24.07.2017 г. Междувременно, на 04.07.2017 г., жалбоподателят подава заявление до директора на ТП на НОИ- Благоевград за отпускане налична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С Разпореждане №[ЕГН]/05.09.2017 му е отпусната пенсия за ОСВ, считано от 15.05.2017 г., в размер на 607, 88 лева. С Разпореждане №РВ-3-01-00356152/21.12.2017 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ- Благоевград е разпоредено на Л. Д. да възстанови добросъвестно получено парично обезщетение за временна неработоспособност за периода от 14.07.2017 г. до 08.08.2017 г. в размер на 915, 23 лева, на основание чл. 114, ал. 2 и ал. 3 от КСО. Директорът на ТП на НОИ- Благоевград, с атакуваното пред административния съд Решение № 1040-01-17 от 05.02.2018 г., го е потвърдил, като в мотивите си е аргументирал тезата, че ръководителят на контрола по разходите на ДОО правилно е постановил разпореждането, тъй като е недопустимо получаването на обезщетение за временна неработоспособност в случаите, когато лицето получава пенсия. Атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Проверяваният съдебен акт не страда и от пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В хода на съдебното производство пред Административен съд – Благоевград (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения акт на администрацията и на обуславящите го такива), са събрани и коментирани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна, и за правилното решаване на спора. Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, като е направил верен прочит на същите, с оглед правнорелевантните факти за спорните правоотношения. В тази връзка не са налице твърдяните от касатора съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В мотивите си съдът е анализирал обстойно основния спорен въпрос по делото, по който е формулирал решаващ извод, че осигурителният орган материално законосъобразно е постановил възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение за временна неработоспособност. Законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд е възприел аргументацията на административния орган, поради факта, че съгласно чл. 42, ал. 2 от КСО /в приложимата за случая редакция на нормата в бр. 99 от 2012 г., в сила в бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., преди от 01.01.2013 г., преди отмяната й с ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г. /, когато временната неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест е настъпила до 30 календарни дни от прекратяването на трудовия договор или осигуряването, паричното обезщетение се изплаща за срока на неработоспособността, но за не повече от 30 календарни дни. Това обезщетение не се изплаща на лица, които получават пенсия или обезщетение за оставане без работа, определено съгласно нормативен акт. По силата на цитираната разпоредба, изплатените парични обезщетения за временна неработоспособност се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия или изплатено обезщетение за оставане без работа. Правилно съдът е обсъдил приложението на нормата на чл. 114, ал. 2 от КСО /отново в приложимата редакция/, съгласно която добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на връщане от осигурените лица с изключение на случаите по чл. 42, ал. 2, чл. 54е и при прилагане разпоредбите на международни договори, по които страна е Република България, в които случаи възстановяването им е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение. Отпуснатата пенсия се явява изключващо основание за правото на обезщетение за временна неработоспособност и елемент от фактическия състав на нормата, чиито правни последици са задълженията за възстановяване на изплатените обезщетения за временна нетрудоспособност за периода, за който е отпусната пенсията. От гореизложеното може да се направи извод, че тезата, която според касатора сочи на неправилност на първоинстанционното решение и незаконосъобразност на процесните административни актове, не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,