Решение № 304 от 5.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 974/2012 г.

Решение № 304 от 5.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 974/2012 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова Главният прокурор на Република България е направил искане да се възобнови внохд № 1/12 г. на Окръжния съд - гр. Монтана и нохд № 796/11 г. на Районния съд - гр. Лом, отмени въззивното решение от 8.02.2012 г. и потвърдената с него присъда от 1.12.2011 г. в частите относно определения на Р. Р. М. първоначален режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и типа затворническо общежитие, а делото да се върне за ново разглеждане на ЛРС. Заявява се наличието на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Пред ВКС искането се поддържа. Осъденият, редовно призован, не взема участие в касационното производство. За да се произнесе ВКС, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 796/11 г. ЛРС осъдил подсъдимия Р. Р. М. на основание чл. 195, ал. 1, т. 4 и чл. 58а, ал. 4 НК на три месеца лишаване от свобода при общ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип; на основание чл. 68, ал. 1 НК съдът привел в изпълнение наказанието от три месеца лишаване от свобода, определено на М. с влязла в сила присъда по нохд № 308/10 г. Със същата присъда е осъден и Р. Л. г. С решение от 8.02.2012 г. по внохд № 1/12 г., образувано по жалби на подсъдимите, МОС потвърдил посочената присъда. Като съобрази горното, доводите на прокурора и след проверка, ВКС, първо наказателно отделение установи: Вносителят на искането претендира, че за престъплението, предмет на нохд № 796/11 г., първоначалният режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и типът на затворническото заведение, в което М. трябва да се настани първоначално, са определени неправилно при условията на чл. 59, ал. 1, във връзка с чл. 61, т. 3 ЗИНЗС, вместо по чл. 60, ал. 1, във връзка с чл. 61, т. 2 ЗИНЗС. Искането е допустимо и основателно. М. не е "осъден за първи път", по смисъла на чл. 59, ал. 1 ЗИНЗС. Законът не прави разлика дали лишаването от свобода за първото осъждане следва да е търпяно ефективно или не. Достатъчно е такова наказание - лишаване от свобода, да е било наложено. В случая, с присъда по нохд № 308/10 г. на ЛРС, влязла в сила на 3.06.2010 г., на М. е било наложено наказание лишаване от свобода в размер на три месеца, чието изпълнение е било отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. В този срок той е извършил престъплението, предмет на нохд № 796/11 г. на ЛРС, което е предопределило приложението на чл. 68, ал. 1 НК, респ. привеждането в изпълнение на отложеното наказание по предходното осъждане. Изложеното налага извод, че към момента на постановяване на присъдата по нохд № 796/11 г. на ЛРС, М. е имал качеството на осъждан и поради това е вън от кръга по чл. 59, ал. 1 ЗИНЗС. Същото качество е следвало да се съобрази от ЛРС, като на основание чл. 60, ал. 1, във връзка с чл. 61, т. 2 ЗИНЗС М. се настани в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при строг първоначален режим на изтърпяване. Допуснато е нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, което въззивният съд не е могъл да отстрани, тъй като не е бил сезиран със съответен протест, а само с жалба от името на подсъдимия. При извършената проверка ВКС установи и друго нарушение на закона, което обаче е останало вън от погледа на иницииралия образуването на настоящото производство. Първоинстанционният съд е пропуснал да определи типа на затворническото заведение и първоначалния режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, приведено в изпълнение по реда на чл. 68, ал. 1 НК, което може и трябва да бъде отстранено в производство по чл. 306, ал. 1, т. 2 НПК и следва да се съобрази при новото разглеждане на делото. Водим от изложеното на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, първо наказателно отделение